Топката е в Румен Радев. Президентско вето може да спре прокараните от хартиената коалиция промени в Изборния кодекс.
Тази вечер, след четири заседания и 44 часа дебати, ГЕРБ, ДПС и БСП окончателно прекроиха изборното законодателство. Връщането на хартиената бюлетина, и респективно - възможността за грешки в протоколите и улесняването на манипулациите на вота, все пак не е най-спорната промяна. Далеч по-проблематично е практическото заличаване на машинното гласуване, премахването на дистанционното електронно гласуване и отложеното въвеждане на район "Чужбина" за 2025 г.
"Брутално прекроихте Изборния кодекс, Вие му видяхте сметката", с тези думи Мирослав Иванов от ПП се обърна към БСП, ГЕРБ и ДПС на продължилото 18 часа заседание на парламентарната правна комисия преди две седмици.
Причината - първоначалният законопроект на БСП за връщане на смесеното гласуване се превърна в "ракета носител" на далеч по-фундаментални промени, които обърнаха с хастара навън Изборния кодекс. Освен това повечето от тези промени се случваха посред нощ, бяха въведени без обществено обсъждане, а и без дебат в зала, тъй като хартиената коалиция реши да закрива обсъжданията набързо. В този смисъл не само промените, но и законотворческият процес са спорни и има реални аргументи за налагане на вето.
Как обаче се случва това и може ли Радев да спре промените?
По-рано днес Румен Радев коментира, че ще реши дали да наложи вето върху промените в Изборния кодекс, след като законопроектът бъде окончателно приет и той се запознае в детайли с него. До момента, през двата си мандата, той е налагал вето общо 28 пъти. (Сред тях и два пъти на законопроекти за промени в ИК - през 2019 и 2020 г. - б.а.)
В срок от две седмици след приемането на законопроекта президентът може да наложи вето. Според чл.101 от Конституцията Радев ще може мотивирано да върне ИК за ново обсъждане в Народното събрание.
След това процедурата е разписана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 83 е записано, че когато президентът върне закон за ново обсъждане, председателят на НС трябва да съобщи на следващото редовно заседание на парламента. До три дни по-късно водещата комисия - в случая Комисията по правни въпроси, докладва в зала указа на президента и мотивите към него. След това, най-късно до 15 дни след ветото, депутатите разглеждат и гласуват законопроекта. Значение има дали е наложено вето на целия текст или на отделни текстове - при първия случай се гласува целият законопроекта, а при втория - само отделните параграфи. За да бъде прескочено ветото са необходими повече от 121 гласа "за". Това няма да е трудно за ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП, които общо имат 128 депутати. Тогава в срок до седем дни законът се обнародва в "Държавен вестник" и окончателно влиза в сила.
В този смисъл прекрояването на Изборния кодекс може да бъде спряно ако Радев наложи вето възможно най-късно - след 14 дни, а междувременно забърза процедурите с мандатите. Това обаче е по-скоро малко вероятно, тъй като президентът вече обяви, че ако се налага да връчва трети мандат, то това ще се случи след Нова година.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
-795
8
03.12 2022 в 17:54
-10747
7
03.12 2022 в 10:58
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
1246
6
03.12 2022 в 02:35
200
5
03.12 2022 в 00:18
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
12000
4
02.12 2022 в 23:16
-795
3
02.12 2022 в 23:00
1220
2
02.12 2022 в 22:38
1220
1
02.12 2022 в 22:37
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България
Johnny B Goode
Радев за Пеевски: Тази наглост на стероиди няма да се осъзнае или да изчезне от само себе си