Топката е в Румен Радев. Президентско вето може да спре прокараните от хартиената коалиция промени в Изборния кодекс. 

Тази вечер, след четири заседания и 44 часа дебати, ГЕРБ, ДПС и БСП окончателно прекроиха изборното законодателство. Връщането на хартиената бюлетина, и респективно - възможността за грешки в протоколите и улесняването на манипулациите на вота, все пак не е най-спорната промяна. Далеч по-проблематично е практическото заличаване на машинното гласуване, премахването на дистанционното електронно гласуване и отложеното въвеждане на район "Чужбина" за 2025 г.

"Брутално прекроихте Изборния кодекс, Вие му видяхте сметката", с тези думи Мирослав Иванов от ПП се обърна към БСП, ГЕРБ и ДПС на продължилото 18 часа заседание на парламентарната правна комисия преди две седмици.

Причината - първоначалният законопроект на БСП за връщане на смесеното гласуване се превърна в "ракета носител" на далеч по-фундаментални промени, които обърнаха с хастара навън Изборния кодекс. Освен това повечето от тези промени се случваха посред нощ, бяха въведени без обществено обсъждане, а и без дебат в зала, тъй като хартиената коалиция реши да закрива обсъжданията набързо. В този смисъл не само промените, но и законотворческият процес са спорни и има реални аргументи за налагане на вето.

Как обаче се случва това и може ли Радев да спре промените?

По-рано днес Румен Радев коментира, че ще реши дали да наложи вето върху промените в Изборния кодекс, след като законопроектът бъде окончателно приет и той се запознае в детайли с него. До момента, през двата си мандата, той е налагал вето общо 28 пъти. (Сред тях и два пъти на законопроекти за промени в ИК - през 2019 и 2020 г. - б.а.)

В срок от две седмици след приемането на законопроекта президентът може да наложи вето. Според чл.101 от Конституцията Радев ще може мотивирано да върне ИК за ново обсъждане в Народното събрание.

След това процедурата е разписана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 83 е записано, че когато президентът върне закон за ново обсъждане, председателят на НС трябва да съобщи на следващото редовно заседание на парламента. До три дни по-късно водещата комисия - в случая Комисията по правни въпроси, докладва в зала  указа на президента и мотивите към него. След това, най-късно до 15 дни след ветото, депутатите разглеждат и гласуват законопроекта. Значение има дали е наложено вето на целия текст или на отделни текстове - при първия случай се гласува целият законопроекта, а при втория - само отделните параграфи. За да бъде прескочено ветото са необходими повече от 121 гласа "за". Това няма да е трудно за ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП, които общо имат 128 депутати. Тогава в срок до седем дни законът се обнародва в "Държавен вестник" и окончателно влиза в сила. 

В този смисъл прекрояването на Изборния кодекс може да бъде спряно ако Радев наложи вето възможно най-късно - след 14 дни, а междувременно забърза процедурите с мандатите. Това обаче е по-скоро малко вероятно, тъй като президентът вече обяви, че ако се налага да връчва трети мандат, то това ще се случи след Нова година.