Как Европа гласува за парламент: приликите и разликите в отделните държави

Избори за европейски парламент се провеждат във всички европейски държави тази година. Самият изборен ден се определя от всяка държава членка в дните между 6 и 9 юни.

В най-много държави, сред които е и България, июзборите се провеждат днес, 9 юни. Първи гласуваха холандците на 6 юни. В Ирландия изборите бяха на 7 юни, а в Латвия, Малта и Словакия - на 8 юни. Две държави - Чехия и Италия - провеждат изборите в два поредни дни - в Чехия бяха на 7 и 8 юни, а в Италия - на 8 и 9 юни.

До обявяване на първите прогнозни резултати в 19:15 българско време днес (за страните, в които изборния ден е приключил, б.а.), резултати не могат да се обявяват в никоя държава. За България първите прогнозни резултати ЕП ще съобщи в 20:15 българско време, а медиите у нас - около 20 ч. българско време.

Гласуването е задължително в Белгия, Гърция, Люксембург и България, като в България се предвижда глоба за негласуване на повече от два поредни избора, за която няма данни някога да е била налагана.

Как се гласува в чужбина?

Само България и Италия поставят ограничение на европейските избори гражданите им зад граница да могат да гласуват единствено в държави членки не ЕС.

Чехите, словаците, малтийците и ирландците нямат възможност за гласуване от чужбина за ЕП.

Единствено естонските граждани могат да гласуван онлайн от чужбина на европейските избори.

Гражданите на Нидерландия, Белгия и Франция, които се намират в чужбина, могат да гласуват чрез пълномощник.

Глас по пощата за европейските избори могат да подадат гражданите на Беглия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Словения, Финландия, Швеция.

В посолствата и консулствата могат да гласуват гражданите на България, Белгия, Дания, Естония, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Швеция.

Кой ще има повече депутати

В следващия Европейски парламент (2024-2029) ще има 720 депутатски места вместо досегашните 705. За България няма промяна в броя евродепутати - те са 17. Два мандата повече от досегашните ще получат Франция (81), Испания (61) и Нидерландия (31). По един мандат повече ще получат Белгия (22), Полша (53), Австрия (20), Дания (15), Финландия (15), Словакия 915), Латвия (9), Ирландия (14), Словения (9).

Колко е прагът?

Разлики има и в прага за влизане в европейския парламент.

В България, Белгия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Португалия, Дания, Люксембург, Германия, Словения, Финландия, Естония и Малта няма точен праг. В България например прагът се определя, като броят получени гласове за европейските избори се раздели на 17 (броят на мандатите за евродепутати). Така се получава праг от порядъка на между 100 000 и 150 000 гласа. В разпределението на 17-те мандата участват само формациите, спечелили гласове над този праг.

Други държави са определили праг. Най-нисък е той в Кипър - 1,8% от гласовете. В Гърция прагът е 3%, в Швеция, Австрия и Италия - 4%. Пет процента е прагът в Чехия, Унгария, Полша, Франция, Хърватия, Румъния, Литва, Латвия и Словакия.

Най-младите депутати

Държавите членки са поставили и различна минимална възраст за кандидатите за Европейски парламент. Най-млади - на 18+ години - могат да са кандидатите в Белгия, Дания, Германия, Естония, Франция, Хърватия, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия, Швеция.

В България, Чехия, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Кипър кандидатите трябва да са навършили 21 години. 

В Румъния минималната възраст е 23 години, а най-висока е тя в Гърция и Италия - 25 години.

В повечето държави членки цялата територия представлява единен избирателен район за европейските избори. Така е и в България. Някои държави членки обаче са разделили териториите си на множество избирателни райони - такава е практиката в Белгия, Ирландия, Италия и Полша.

Следете новините ни в GoogleNews