До края на 2022 г. България трябва да реши как ще се включи в силите за бързо реагиране на ЕС

До края на годината, може би до месец ноември, всяка държава членка трябва да определи как ще се включи в новите сили за бързо реагиране на ЕС.

Това каза в отговор на въпрос на Елена Йончева - евродепутат от групата на социалистите и демократите - зам.-генералният секретар за общата политика на сигурност и отбрана в ЕС Чарлз Фрис. Той представи някои аспекти на Стратегическия компас в подкомисията по отбрана (SEDE) на Европейския парламент.

Стратегическият компас е план за действие за укрепване на политиката на ЕС за сигурност и отбрана в следващите десет години. По документа се работи от две години, както в Брюксел, така и в държавите членки. Войната в Украйна ускори дебатите. Стратегическият компас беше приет от Европейския съвет в петък. Следващото предизвикателство е прилагането му.

Основното послание на документа е ясният и силен ангажимент на ЕС в политиката за сигурност и отбрана, коментира Елена Йончева.
Съгласно плана, ЕС ще създаде сили за бързо реагиране, които ще наброяват до 5 000 души и ще действат извън съюза. Силите трябва да бъдат готови до 2025 г. Те ще се състоят от два основни елемента – малки бойни групи, които ще се сформират според вида на кризата и необходимостта от намеса, както и от специализирани части – медицински или други, според способностите на държавите членки. Всяка държава в ЕС трябва да определи сама с какво ще се включи.

През 2023-2024 г. силите ще проведат полеви маневри, каквито досега не са провеждани в ЕС, и тогава ще се модифицират, за да бъдат по–ефективни, обясни Чарлз Фрис в отговор на въпрос на Елена Йончева. Тя поиска да знае и какви оперативни сценарии се подготвят до края на 2022 г. Единият е евакуация – виждате, че може да се наложи навсякъде да се провежда, а другият сценарий е свързан със стабилизираща мисия. Тя може да е във враждебна среда, в която се налага да се успокои обстановката преди да дойдат силите на ООН, например, каза още той. Не става дума за милитаризация на ЕС, нито нова НАТО, заяви Чарлз Фрис.

Стратегическият компас предполага по-големи разходи за отбранителните способности на държавите членки, но също така и по-добро качество на инвестициите. През 2020 г. за отбрана са отделени само 1,5% от общия БВП на ЕС или близо 200 млрд. евро. От тази сума едва 11% са изразходвани в сътрудничество между държавите членки. Целта е този процент да стане 35. До средата на месец май ще бъде готов доклад, който ще направи преглед на различията в ЕС по отношение на инвестициите в отбранителни способности. Ще бъдат предложени стимули, включително финансови, така че да се насърчи координирането между държавите членки, обясни Чарлз Фрис на европейските депутати в SEDE.

Той каза, че ще се разчита на тяхната мониторингова работа за спазването на ангажиментите в Стратегическия компас. Всяка година напредъкът по него ще бъде отчитан, а още в края на 2022 г. ще бъде изготвен и нов анализ на заплахите за сигурността на ЕС.
Част от тях са хибридните заплахи и кибератаките, които силите за бързо реагиране също ще могат да неутрализират. Борбата с тях е сред приоритетите в Стратегическия компас.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Следете новините ни в GoogleNews