Quantcast

От минус трети до трети ден на състезанието в Абу Даби

Последна промяна на 04 април 2012 в 20:51 4415 0

Подготовка за голямото състезание.
Подготовка за голямото състезание.
Двама българи заминаха за Абу Даби, където и в момента се провежда Световният крос-кънтри рали шампионат. „Abu Dhabi Desert Challenge” изпита докрай издръжливостта на двамата нашенци – Тодор Христов и Зорница Тодорова – които обаче не успяха да финишират. За целия процес, трудностите на отиване и изживяванията разказва самият Тодор Христов във форума на OFFRoad-Bulgaria.com, като ежедневно дава новини, превръщайки темата в своеобразен дневник и грабвайки вниманието на десетки жадни за информация фенове. Публикуваме неговите постове дословно, заедно със снимките, които той и екипът му са правили по пътя:

29.03.2012 г.

Вече мога спокойно да започна темата, тъй като сме в Абу Даби, на "Ferari World" и пистата за Ф1 тук... От чисто суеверие не започвах досега, тъй като това се оказа следващата ми голяма авантюра след Дакар 2011. Но...да започна подред нещата. В декември месец взехме решение със Зорница да участваме в първите два кръга от Световния Шампионат в Абу Даби (1 до 6 април) и Катар (15 до 21 април) , тъй като са близо като разстояние и като дни. Осигурихме бюджет от спонсорите, машините ни бяха почти готови и започна подготовката... Всичко вървеше по мед и масло докато организаторите не обявиха цените на кораба и транспорта...непосилна сума за нас, още повече, че трябваше да се закара всичко до Генуа, да пътува 1 месец и да се върне пак там след още един месец... Не ни хареса идеята и започнахме да мислим варианти за други варианти... Всички варианти обаче минаваха през Хайфа (Израел), а от там никоя арабска държава не те пуска да влезеш след като си бил в Израел... Една вечер обаче, в механата на чаша бира, се появи въпроса "А защо не на ход до там ?" Погледнахме картата и какво да видим...пълен купон - Турция, Сирия, Йордания, Саудитска Арабия, Абу Даби или Турция, Иран и с ферибот до Дубай. Започна трескава подготовка за визи, срещи с военни аташета в тези страни, външно министерство, приятели, хора били там и знаещи... Огромна помощ ни оказа обаче почетния консул на Саудитска Арабия г-н Гасан Насър и без него нямаше да се случи нищо...но, затова по-късно. Намираме ферибот от Иран до Дубай, движи се два пъти в седмицата и експресно търсим вариант за визи. Тук ни помогна приятел, който ни организира среща с посланика и получихме визи за 4 часа. Вече имахме Иранска, Сирийска, Йорданска, Абу Даби и Катарска виза и чакахме само Саудитската и бяхме на старта.

На пресконференцията бяхме всички, участвали в направата на машините и подготовката за пътуването. Ние не разчитахме на чужди велики отбори и си вършихме всички сами- записванията, подготовките, организацията, а момчетата в отбора са добре познати, проверени и калени бойци в много състезания. Освен, че са добри механици, това са хора с които сме преминали през огън и жупел и сме "изяли едно кило сол", за да разчитаме един на друг. За Арабската авантюра тръгнахме с Калин ( с опит от Тунис и ценни познания от Десо Цеков), Румен Петков (всички го знаят, но малко хора знаят, че говори и арабски). Димитър Милешки, перфектен механик, мотокросист и супер готвач. Пламен Николов-Въшката го освободих този път заради Трявна, но следващите кръгове са за него. Зорница пътува със самолет, защото не я пускат през Саудитска Арабия- няма 45 години и не е женена. Тръгнахме с кемпера, защото ни устройва максимално - с 5 спални места, гараж за двете АТВ-та, баня, тоалетна и много място за части, манджа и вода (алкохола тук навсякъде е забранен).

След пресконференцията тръгнахме, около 10 вечерта и запрашихме за Турция, като плана беше да тръгваме за Иран... На границата обаче проблем...кемпера за лентата с камионите ли е или за лентата за колите. Никой не можа да вземе решение и трябваше да чакаме шефа на сутринта, който както се оказа, че е нормално, дойде към 10 сутринта... Започна едно ходене по кабинките, едно питане и чудене и накрая се оказа, че сме за лентата с колите...загубихме обаче 8 часа време... Както се казва обаче, всяко зло за добро...звънна ни военното аташе в Техеран (бяхме го помолили да провери за ферибота) и каза, че на 21 март е Нова Година и по тоя повод до 2 април нищо не работи в Иран... Срути се цялата схема и с нежелание поехме по вариант 2 - Сирия, Йордания, Сауди Арабия и Абу Даби... За Сирия...какво да кажа...на границата мизерия и анархия и държавен рекет... Тук пак ползвахме жокер и наш влиятелен приятел в Сирия уреди нещата и минахме само за 6 часа. Драмата започна обаче още с влизането...барикади, патрули, въоръжени мъже и младежи, проверки, напрежение и като се огледахме, само ние сме чужденците по пътя. Камионите тръгваха с конвой сутринта до 10 и който не успееше, чакаше другия на другия ден...а ние нямахме това време... Ето как Румен е описал нещата във версията за медиите.

30.03.2012 г.

Този път конкуренцията е смазваща. На старт ще застанат 17 АТВ-та, като трима са световни шампиони - Рафал Соник за 2010-а, Димитри Павлов-за 2011-а, Камелия Липароти - 3 пъти, последно за 2011-а, като в Абу Даби през миналата година беше 2-ра в генералното. Тук е също Ласкавиец, с няколко Дакара, Тонети от Италия (беше минал на коли, но пак се върна на АТВ-та, от местните е миналогодишния победител и шампион на Близкия Изток - Абдула Ал Хасими и още много нови и стари муцуни. Преобладават Рапторите, следвани от Хонда и няколко КТМ-а, изпълнението за Рали Рейд - EATV KTM. Бивака ни е в падока на пистата за Ф1 и си имаме собствена тоалетна, баня, ток, осветление, охрана и бензиностанция на 20 метра. Имаме си и "камериерка" от Шри Ланка, който минава на всеки половин час.

Днес минахме административния преглед и проверка на навигационните уреди, а за утре остана техническият преглед, защото закъснява корабът на организаторът и другите нямат машини.

Другото интересно е, че руснаци са си наели МИНИ и BMW и ще се "ръчкат" с колите на G-Force, с добре познатия Борис Гадашин. Само да не ги изненада обаче Шлесер... При мотористите са почти всички звезди тук, като Хелдер Родригес ни е съсед и вече фен, щото му охлаждаме Редбула и си го "дялкаме" на половина. Тук е Пржигонски, Вилядомс, Кома, Рубен Фариа и изобщо при мото класа ще има кръв.

И малко да разкажа за пътуването... за Сирия е ясно... нищо не е наред. В Йордания беше приятната изненада, Аман е много лъскав град с хаос в движението на пръв поглед, но всъщност си има ред и няма задръствания. Трябваше да изчакаме за Саудитските визи да ни ги ударят в посолството на Саудитска Арабия и се заредихме да чакаме. Намерихме си супер място на паркинг зад Шератон.

Времето беше студено, не се разхождахме много, но кипи яко строителство, карат лъскави коли и си правят гонки вечер по светофарите. Жените са хубавици и много малка част от тях са забрадени, повечето са по европейските стандарти. В консулството на Саудитска Арабия беше ад...вкарваха над 500 паспорта на всеки час в зелени, розови и жълти сакове... намерих един, който говореше английски и разбрах, че жълтите са тия които ще ходят до Мека, за "хаджа", розовите са за тия, които ходят на гости, а зелените са за тия, които отиват да работят там... Явно краля е инструктирал поданиците, че в туризма е бъдещето и всички ти казват wellkome in Jordan и се опитват да помогнат с каквото могат. Взехме визите на следващия ден, защото такава е системата (арабите не бързат за никъде ) и след като заредихме кемпера с вода и провизии ( в Йордания е много евтина храната) тръгнахме за Саудитска Арабия. На границата имаше страшно много народ, но нали ние сме в лентата на колите, нещата би трябвало да се случват по-бързо... Да, ама не...пак предизвикахме интерес и никой не знаеше как да ни обработи и не искаше да се занимава с нас... Заведоха ме при началника, той се разпореди на един служител, ама служителя си го премести в другия крачол и пак увиснахме... Реших да извикам началника до кемпера и да му покажа, че е обикновена каравана на колела с две АТВ-та и му подарих една от Дакарските книги... След като ме видя на снимката, рязка промяна и метани и голяма радост... на момента ни изготви документите лично той, пита ме за алкохол, казах, че сме спортисти и не пием и след 5 мин. без проверки и чудеса напуснахме границата. Влязохме в А.Арабия и веднага разбрахме защо й викат Арабските Щати. Пътищата осветени, по три или четири платна във всяка посока, полиция навсякъде, проверяват те, усмихват се и ти пожелават приятно прекарване...ние обаче нямахме време за прекарване, дадоха ни три дни да прекосим държавата...цели 2000 км. че и отгоре. Трябваше да се движим в източната част и да не ходим покрай Мека, защото сме християни... Карахме нон-стоп, спряхме само на една бензиностанция да заредим ток и да хапнем за половин час и после пак пълна газ...движехме се със срена скорост 80 км/ч. Добрата новина е, че няма проверки за тахографи, тук-там има радари, но не са проблем, а най-много гонят за претоварване (нас не хващаше, че сме специален автомобил) Заредихме 500 литра в С. Арабия за общата сума от...60 лева...щото тази година нафтата се вдигнала. Пропуснах да кажа, че на границата имат устройство за сканиране на отпечатъците и за няколко минути те проверява в базата данни (сещай се какви компютри са взели), а после ни правят и снимка за спомен. В Абу Даби пък ни сканираха очите и ретината...не разбрах логиката много, но нейсе, шом им харесва. Влязохме на 29-ти около 2 часа сутринта в Абу Даби и пред нас се разкри рая...много вода отнякъде докарват, много зеленина, много яки пътища, осветление, маркировка и всички спазват стриктно знаци и маркировка (явно глобите са солени, а полицай не видяхме). После по светлото видяхме, че има камери и даже ни снимаха кемпера за спомен...ще разберем на излизане.

Между другото, в Йордания и Абу Даби е по-скъпа нафтата...около 70 стотинки литъра...скъпотия голяма. P.S. Ето и гледната точка на Румен за пътуването с повече снимки, че аз се подвизавах на кормилото. Това е накратко, утре пак.

31.03.2012 г.

Преди да продължа, искам да благодаря на хората, които ни помогнаха да се случи това ! От тази година вече имаме договор със "Боряна Груп", вносителите ма много модели гуми, които отделиха сериозен бюджет за оборудването с гуми на АТВ-та и кемпера, както и на една джипка за правенето на Балкан Маратон 2012 ! Вече имат и много добра офф-роуд серия на KUMHO с много ниски цени за оффроудърите (който се интересува да пише на лични). Голямо благодаря на Търновската фирма "Тремол", която осигури основния бюджет за участието ни ! Фирмата е номер 1 в производството на касови апарати (да си купувате само от там) Помощ получихме и от КИНГ, А2 и моят приятел от Шумен Цвети Анастасов, който ни направи застраховките ! Благодарим и за съдействието и помощта на Иво Цветанов от Мотоциклетната федерация, на почетния консул на Саудитска Арабия г-н Гасан Насър и на всички приятели, които помогнаха с каквото и както могат!

Днес беше изключителен ден...толкова неща ми се случиха и се кефя максимално. Както повечето знаят, през 2010-а година се откри едно уникално съоръжение в Абу Даби струващо 600 милиона евро и единствено по рода си на замята... Става дима за Ferari World, точно до пистата за Ф1 Yas Marina в която ни е бивака.

Освен всички интересни неща тук, за които ще ми трябва една седмица да разказвам, най-впечатляващото и невероятното е най-бързото "влакче" в света. Бях се зарекъл да се повозя някога и днес се сбъдна мечтата ми. Билетът за целия комплекс е около 80 лева, но чакаш за влакчето около час и половина, обаче ако вземеш от 120 лева, ставаш VIP и даже си избираш място. С този билет се "джуркаш" неограничен брой пъти, стига да не си изкараш карантиите през устата... Малко данни за "влакчето" (ако може така да се нарече) : Ускорение от 0-100 км/ч - 2 сек,. до 240 км/ч - 4.9 сек. Максимална скорост - 240 км/ч. Натоварване - 4.8 G

Имам уникална снимка, но ще я сканирам като се върна, дават ти я срещу 30 лева. При първото ми пускане, бях на втория ред...изстреляха ни в буквалния смисъл и... загубих ума и дума, сърцето спря, устата пресъхна, забравих да дишам и затворих очи, че не знаех къде се намирам и как да реагирам...тотално изключване... Слязох и бях много ядосан, че ме изненада "влакчето"...бях обикалял по много екстремни съоръжения по цял свят с какви ли не "извращения" с излитане, обръщане, премятане, рязко спиране, с въжета и без въжета, но...това надмина всичко ! Веднага се наредих за втори опит и се наместих на първата седалка, най-отпред... Този път си го изживях истински...няма такова удоволствие, не затворих очи, виках колкото си исках и се кефех...мания. Препоръчвам горещо това място, няма аналог изживяването...но, стига толкова удоволствия, да минем към състезанието.

Техническия преглед се забави доста, предполагам сте разбрали от новините, че кораба закъсня, а италианци и чехи си висят на израелската граница и не ги пускат в Йордания (да бяха дали някой лев да ги светна и преведа, ама не се сещат). Ние минахме почти без проблем, казвам почти, защото подценихме резервоарите за вода и "камилите" на гърба(нашите са по 2 литра), а трябва да са 3 и двете. Руснаците, като първи гъзари бяха си докарали машините със самолет.

Зорница веднага завърза контакти с местната конкуренция...да ги държим под око.

АТВ-та са много добре направени, особено Хондите, които са много популярни тук и известни с издържливостта си, даже на старта ще застане и 450-ка с въздушно охлаждане.

Днес видяхме и втората конкурентка на Зорница (освен Световната Шампионка Липароти) която също е с Ямаха Раптор.

Лошата новина за нас се оказа избора на гуми...ние поискахме от "Боряна Груп" най-доброто и Maxxis RZR 2 и хората ни дадоха по два комплекта за състезанието, но...оказа се, че тук трябват други шарки за пясъка.

Разликата между Абу Даби и другите състезания в Африка е, че тук няма камъни, а само меки пясъци и дюни и трябва не-толкова агресивна гума, с по-голямо разстояние между ламелите, за да не дълбае в пясъка... Зорница намери две задни Dunlop от местните, а аз ще си карам с RZR-а, пък каквото сабя покаже.

Пропуснах да кажа, че и тук има "българска връзка". Един от техническите комисари е българин, Лазарин Жотев, 12-то издание за наго на това състезание и работи към пистата Yas Marina и прави техническите прегледи на всички състезания, F1, Мото GP и каквото още се провежда на пистата.

А аз днес реших да се "слея" с местните и си облякох джишдаша от Тунис...много практично и прохладно...

От автомобилите днес видяхме много малко, защото прегледа им беше на друго място, около 10 км. от нас, но интересните неща бяха два полариса UTV, като единия си беше направо прототип с голяма инвестиция. Бяха го удължили с 50 см., сменена скоростна кутия с механични скорости (оригинално е с вариатор) и всъщност се доближаваше до Т1 с разликата, че го кара сам човек...

Другият си беше в почти оригиналния вид, с разликата, че кутията на вариатора беше изнесена отвън, за да се охлажда, резервоар ATL 120 литра, хомологирана клетка, седалки, колани и т.н. екстри...и пак сам е пилота !

Имаше и две холандски бъгита, но бързо изчезнаха и не разбрахме подробности...

Това е накратко за днес, утре е пролога и ще има по-интересни снимки от плажа.

Ето още една хубава снимка от Румен, на финал на трасето:

1.04.2012 г.

Днес мина прологът... много интересно и атрактивно, а мястото беше уникално. Преминахме 30 километра, за да стигнем до един плаж между небостъргачите с хубава гледка и трибуни за публиката. Шейх Сюлеим, който е основен организатор и рейс-директор направи показно с колата си "Форд Косуърт" с който е 14 пъти шампион на Близкия Изток и мина два пъти трасето с луди дрифтове.

После стартирахме в поредност АТВ-та, Мотоциклети и накрая коли. Представихме се добре, като за първо каране на Ямахите и сме доволни от поведението им. Зори е 7-ма, а аз 18-ти, като в челото са само АТВ-та.

При автомобилите само Шлесер направи уникално шоу, останалите се возеха и изчакваха за по-задна позиция, за да ги водят лидерите, че явно тук е трудна навигацията.

Братушките бяха много нахъсани и Василев (колегата на Гадашин) с G-force Proto се обърна на един от завоите и се наложи да го изтеглят до финала.

Това е засега, утре стартираме в 9 местно време (8 българско) и имаме връзка 100 км. и специален етап 285 км. Ето и класиранията от днес ! 

На днешното трасе с повече завои АТВ-та имаха предимство, а и мотористите правеха номера, за да не стартират първи. Най-големите циркове направиха лидерите-Хелдер Родригеш, Пржигонски (имитираше повреда на степенката ), а Кома и Фариа откровенно си спряха преди жълтата табела и изчакваха... Утрешния етап е с много шибана навигация и никой не иска да е в челото...то и ние не си давахме зор, ама сме се престарали. Пролога е без значение за класирането, само за стартовата решетка утре... Предупредиха ни, че досегашната статистика сочи, че 12% от отпадналите до сега са били прибирани с хеликоптер...демек лошо...голямата опасност са "отсечените" дюни, ето в това видео може да се видят за какво иде реч...

Заплетал и R team са тръгнали на ход като нас, заедно с група италианци (мотористи и автомобилисти) и не са проверили, че влизане в Израел има, но излизане за арабска държава няма... Последно знам, че стояха на Йорданската граница и не ги пускаха и ще видим дали ще се появят утре...днес ги нямаше в бивака до преди час, когато тръгнах...

3.04.2012 г.

Вчерашния етап наистина се оказа ад за много състезатели, трудна навигация и само около 30 км. каменни пътища, всички останали 255 км. бяха пясък, дюни, пак пясък и пак дюни... Вчера е било около 45 градуса (аз ги усетих много). След 106-я километър АТВ-то ми загуби мощност и повече от 90 километра не искаше да върви, същото беше положението и на по-ниските предавки (а пета въобще не стигнах до нея). Започна да грее зверски и се налагаше над 10 пъти да спирам, да го чакам да изстине и да продължавам... Така спирах на всеки 5-10 километра, всеки път затъвах, защото пясъците тук са много меки и леки и спреш ли, няма тръгване. Наложи се да си завирам главата под АТВ-то, че започна да ми причернява от жегата и съм изпил над 6 литра вода и накрая почти я свърших (състезанието в Тунис ни се стори като разходка в пясъка... Наистина се оказа, че това е най-трудния кръг от световния Шампионат. След като се скри слънцето започнах да спирам по-рядко, но на 6 км. от финала бяха много високи и дълги дюни и АТВ-то вече не искаше да върви (плющеше, трещеше и нямаше сила да изкачи дюните). Прибраха ме към 8-9 часа и започнахме да търсим причината...всичко си беше наред и нямаше видима причина за проблема... Решихме днес да не рискувам, за да не прецакам тотално мотора и ползвахме жокера "помощ от приятел". Механиците на Хелдер Родригес (наш лют фен) ни казаха, че това е софтуерен проблем в електрониката и днес след обяд ще го закачат на техния компютър. АТВ-то ми е с хомологация и най-вероятно е "скопено" и с много защити, на Зори няма проблем, само веднъж и е светнала лампата, но нейното е "хАмериканско" и няма никакви ограничения. Видяхме още много дребни бъгове и недостатъци, но нали затова сме тук ? Отстранихме повечето, Зори се движи перфектно, като се има предвид, че конкуренцията тук е жестока ! Всички имат по няколко участия тук и са наясно с нещата, а ние тепърва откриваме топлата вода. Ето и две снимки от вчера:

И малко за бивака. Уникално съоръжение, разположено в сърцето на пустинята, в ниското, заобиколен от планини от пясък, дюни с височина над 60-70 метра.

Сега тук е 10 часа и температурата вече е над 30 градуса и по тая причина една цистерна на половин час обикаля и мокри бивака.

Това тук е кетъринга, до него има изграден прес център, бани, тоалетни и всички екстри и то на ниво.

Нашият пясъчен кемпер не закъса никъде и бяхме от малкото наместили се без закъсване. Идваха специално да ни снима официалния ТВ екип, като герои дошли на ход и събрали всичко в един кемпер _работилница, гараж, легла, баня и т.н.

Още не знам дали ще успея да стартирам утре, ако не се получат нещата сигурно ще тръгна за България, за да взема някои неща за Катар (ако Десо си даде компа с настройките, ще сменим програмата на АТВ-то) за Катар да нямам грижи.

Зорница се бави и прави чести спирания (поне на LIVE Trakinga ) и се притеснявам да не същия проблем (да грее АТВ-то) или най-вероятно се окопава и трудно се измъква. Изваждането изисква нечовешки усиля, защото при тая температура и слънце всяко усилие е 10 пъти по голямо от нормалното. Вчера сама се е измъквала и се чудя къде намира сили това девойче. Браво на хъса й... Досега финишираха около 7-8 АТВ-та а от колите само МИНИ-то. Вчера BNW-та бяха на финала в наливано състояние, но до 6 сутринта ги стегнаха. Руснака вчера беше вързал зад колата с колан останалите пластмаси от кълбетата, които е правил и така се прибра... само Шлесер беше безгрижен вчера. Голяма касапница.

За съжаление Зорница отпадна...с извадено рамо и много болки... Вчера се е ударила при едно падане, но днес при затъване го е напънала и до там е приключило всичко... Изкарала е така до сервизната зона, но от там нататък е било невъзможно.

За Зори е малко вероятно да успее да се възстанови за Катар, изпращат я в Дубай на ядрено магнитен резонанс и е със силни болки. За мен е 95 %. Ще взема някои неща от България и кръгом към залива!