Този абсурден разказ ни изпрати читателката на OFFNews М. П. Нейният австрийски приятел не е допуснат от българските власти, тъй като не е успял да докаже, че двамата са във фактическо съжителство.

Ето текста на цялото й писмо: 

Здравейте редакция,

В следващите редове споделям с вас една чудато-абсурдна случка на летището в София.

На 11.03.2021 моят партньор, с когото имам връзка от 7 години във Виена, искаше да ме посети тук в България, където се намирам временно, но остана на летището в София и му се отказа правото на влизане на територията на България, защото не можа да докаже, че връзката ни е „обвързваща". Наредено му беше да се качи на първия възможен самолет за Виена, на следващия ден, 12.03. в 16 часа.

Защо? Защото съществува разликата в третирането на български граждани и такива от европейската общност във връзка с мерките срещу COVID-19. Аз, като българска гражданка (между другото и австрийска) мога да вляза в България без PCR тест, както и членове на моето семейство (деца, мъж, или такъв, с фактическо съжителство), но граждани на ЕС са длъжни да представят PCR тест при преминаване на границата ни. Не дискутирам логиката на тази наредба, освен индиректно, като приложна демагогия и демонстрацията на грижа за българските граждани, които точно по това време можеха да се движат навсякъде, да посещават ресторанти и магазини, да се срещат неограничено с други хора. Може би защото те са част от електората за предстоящите избори, и наказването на гражданите на ЕС без тест създава привидно усещане за грижа за здравето на потенциалните избиратели.

Съзнавам, че наредбите трябва да се спазват и да не се подлагат на съмнение или свободна интерпретация от служителите на вътрешно министерство.

МОЕТО ВЪЗМУЩЕНИЕ Е НАСОЧЕНО ПРЕДИМНО КЪМ ДЕФИНИЦИЯТА „ФАКТИЧЕСКО СЪЖИТЕЛСТВО“.

Възможно ли е в XXI век да се дискутира и определя от служебни лица на гранична полиция, кои отношения между двама човека са достатъчни, за да бъдат приети за официални и достатъчни за статут на семейни? В света има вече многобройни признати дефиниции за обвързващи или необвързващи отношения между двама човека, споделящи изцяло или частично живота си. Ето някои от тях: significant other, life partner, living apart together…

Бях съкрушена и изумена от абсурдната ситуация.

Предложението ми М. да бъде отведен с частна линейка до болница, в която да му се направи тест и да остане там изолиран до излизането на резултатите беше отхвърлен от служителите. Предложението ми да му бъде направен мобилен тест на място, също с медицински екип и линейка беше отхвърлено. Отхвърлена беше и възможността той пред тях да направи антигенен тест, които носи със себе си.

Любопитна подробност: В много страни, в които съществуват подобни ограничения се предлага PCR-тест на летището, включително и в Албания.

Разбирам, че наредбите не допускат свободна интерпретация в медицинско отношение, но не са ли моите огромните усилия достатъчно доказателство, че този човек принадлежи към мен, българската гражданка и че към него е редно да се приложи правото за влизане в България без представянето на PCR-тест?

Не е ли човешко да бъдем третирани като хора и да има индивидуални решения по отношение на принадлежността ни един към друг и на М. бъде разрешено да направи теста за освобождаване от карантина в София?

Бях решена да се явя на 12.03. лично в полицията с молба да ми бъде разрешено да определя М., австрийски гражданин, като свой мъж, независимо от липсата на други веществени доказателства, освен моята дума, тази на децата ми и на всички наши роднини и приятели. Исках да удостоверя официално отношенията си с него и да помоля тази информация да бъде предадена на служителите на летище София за да може той да остане няколко дни при мен в България, моята Родина. Вечерта на 11.03. изпратих жалба в МВР по имейл, на която на сутринта на 12.03. получих отговор, че тя е прехвърлена към Гранична полиция. В телефонен разговор със служител там ми беше обяснено, че министерство на правосъдието е отговорно за решението дали моите отношения с прекаралия нощта на летището мъж са еквивалентни с принадлежност към моето семейство.

Тъй като този административен път е несравнимо по-дълъг от оставащите няколко часа до отлитането на самолета, в който М. трябваше задължително да се качи с официално връчен му документ че „представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на една или повече страни членки на Европейския Съюз", се признах за победена, но решена да споделя тази небивала история с хора, които може би имат инструменти, с които да накарат съответните органи да напасват дефинициите за отношения между хората с тези на останалия напредничав свят.

Не мога да премълча и наблюденията на М. по време на 24-часовия престой на летището, където служители и пътници са се движели свободно, с маски неотговарящи на изискването да бъдат задължително от типа FFP-2, освен това поставени само върху устата или дори само под брадата. Притежавам снимков материал, както и номер на изпратената от мен жалба и снимка на документа за отказ за влизане в България, в случай, че представляват интерес за Вас.

Искам да уточня, че отношението на служителите на Гранична полиция, тези на летището, както и в Дирекцията, беше много учтиво.