Напусна ни проф. Иван Ганчев

Последна промяна на 01 октомври 2012 в 18:53 6769 2

проф. Иван Ганчев Снимка: http://www.cphpvb.net
проф. Иван Ганчев Снимка: http://www.cphpvb.net

В сряда, 26 септември 2012г., ни напусна проф. Иван Ганчев Донев.

Извън средите на математиците в България това звучи като поредното име на поредния починал възрастен човек, който е работил в университет. Реално обаче говорим за човек, който е дал значим принос за родината ни – вие и вашите деца най-вероятно пряко или косвено сте били засегнати от неговия труд.

Това беше един от хората, които са „виновни“ за факта, че в българските училища математиката е сред най-силните и най-добре развитите дисциплини, за което свидетелстват и традиционните ни успехи по международни олимпиади. А неговият принос за това е може би най-важният компонент от задачата „как да имаме добра математическа подготовка в училище“ – това е човекът, който учеше учителите ни!

Проф. Иван Ганчев е първият доктор (1967г.), по-късно първият доктор на науките (2000г.) и малко след това първият професор (2001г.) по специалността „Методика на обучение по математика“ в България.

Изнасял е лекции в Софийския университет, Югозападния университет, Шуменския университет, Великотърновския университет и Пловдивски университет. Автор и съавтор е на над 80 учебника по математика за ученици, учители и студенти. Автор е на над 100 научни публикации на различни езици. Бил е главен инспектор по математика към Министерството на просветата, както и в ръководството на Съюза на математиците в България. Но това също са само част от сухите статистики.

През 60-те години Иван Ганчев и колегата му Йордан Куйчинов организират Национален радио-конкурс по математика, който предизвиква невиждан за времето си слушателски интерес. По негов пример по-късно е създаден “Радио конкурс – Варна”, прераснал впоследствие в “Зимни празници на математиката”.

За първи път, в началото на 80-те години на миналия век, вкарва компютърната техника в учебните часове по математика в училище - разработената от него теория за „Диалогово-обучаващи програми“, на базата, на която се създават над 40 обучителни програми за Правец 8, не само за времето си, а и до днес е една от най-добре структурираните теории за програмирано електронно обучение в света. Бил е преподавател, научен ръководител или рецензент на огромно количество студенти и докторанти – хора, които днес преподават математика на нашите деца в училище.

Забележителен е приносът на Иван Ганчев за община Свищов, на която от 2005г. е почетен гражданин. Още след завършването на висше образование през си през 1957г., той става учител в местното училище там и за първи път организира кръжок по математика в града. Още тогава се отличава с подхода си към въвличане на учениците към решаване на практически задачи, като например измерване на височината на връх Калето и ширината на река Дунав.

По-късно, като преподавател в Софийския университет, докладва публикации в научни конференции, които са свързани с първите светски училища в Свищов, за дарителите Филип Сакалариевич, Емануил Васкидович и Димитър Хадживасилев (за повече информация прочетете на адрес: http://svishtovskite-dariteli.hit.bg/d/). През 1980г. се застъпва чрез статия във вестник „Работническо дело“ за запазване на останките от килийното училище „Калето“. Дарява над 800 тома от собствената си библиотека на читалището на град Свищов и училищата там през 1995г.

Забележителна за широката публика ще остане книгата му „Математически фолклор“, издадена в чест на 1300 годишнина на България и по-късно преведена и издадена в Русия и Япония. Все още достъпно и в продажба по книжарниците е изданието от 1993г. „Занимателни фолклорни задачи, фокуси и игри“.

Друга великолепна книга е „Незабравимият хумор на математиците Матеев и Тагамлицки“, която беше преиздадена миналата година от издателство „Неофит Рилски“ в Благоевград. Колкото до учебниците му „Методика на обучението по математика – обща част“ и „Методика на обучението по математика – специална част“ – те ще останат с ранг на „Библия“ за бъдещите учители по математика в България за още доста дълго време.

В приказката „Макс и Мориц“ на немския писател-хуморист Вилхелм Буш в „Четвърта лудория“ се споменава за строгия учител Лемпел, който „ум предава, не урок“. Проф. Ганчев беше именно такъв преподавател, той не просто преподаваше своите уроци, той въвличаше своите ученици и студенти в учебните часове и ги караше да стават съпричастни с изучавания учебен материал. Той можеше спокойно да говори на по-простичкия, не винаги академичен език на своите студенти, но винаги в крайна сметка успяваше да ги научи те да проговорят на неговия – ерудиран, премерен и точен. В университета той беше иначе строг преподавател, когото обаче слабите студенти заобичваха, а силните боготворяха. Проф. Ганчев беше учител, който знаеше как да преподава и знаеше как да предаде магията си на другите, така че те също да могат да преподават. Ако днес в нашия прагматичен свят учителската професия наистина е на почит, то на проф. Ганчев със сигурност трябва да бъде издигнат паметник.

Поклон пред светлата му памет.
                                                                                                                                                                                                                      

автор: Филип Петров

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.10 2012 в 14:13

На него дължим факта, че имаме най-добрата школа по методика на обучение в целия свят. Казвам го най-отговорно. Поклон!

03.10 2012 в 04:43

Светла му памет на професор Ганчев! Нямала съм честта да ми преподава лично, но славата му се носеше из Математическия факултет десетилетия наред! На него и такива като него дължим възможността да се наредим сред елита по математика и информатика, малка България да има толкова изявени математици и програмисти, които не само печелят олимпиади като ученици, но и продължават да носят славата на нашата школа по света. Но... тях охотно ги приемат големите университети и после работодателите на Запад, което е прекрасно, защото имат свободата да избират, докато у нас... у нас имат спортна зала! И триста лева заплата за научен сътрудник в БАН. И толкоз!