В малките часове на 6-ти декември 2020 г., няколко дни след като повечето магазини в България затвориха принудително, докато семейството ми вече блажено спеше, направих нещо нетипично за разхвърляната ми същност, която е свикнала да прави всичко в последния момент - поръчах коледните подаръци на трите си деца от онлайн магазин. Поръчката беше успешно завършена и надлежно платена – за да елиминирам какъвто и да риск да се оплескат нещата в последния момент. За удобство давам за доставка адреса на офиса, в който работя – там всеки делничен ден има предостатъчно хора, които да приемат всяка доставка между 8,30 и 20,00 часа. Вътрешно се похвалих за това, че съм така добре организирана, а не мисля за всичко в последния момент и заспах с чиста съвест и леко сърце.

Уви, съдбата си беше намислила съвсем друг план, който включваше сблъсък с услугите на Спиди България.

До днес подаръците не само, че не са пристигнали, но и шансът да пристигнат за Коледа е нулев. Но това не е най-важното, ще се оправя някак. Усещането за безпомощност и гняв са само част от преживяването в десетте дена, в които безплодно преследвах коледните подаръци на децата.

Ужасният Customer Experience се проявява не само във факта, че пратката не е получена, но и от безобразния начин, по който Спиди манипулират и лъжат в комуникацията си. Пет дена след като поръчката е пристигнала в България, Спиди поставят на линка за проследяване информацията, че пратката е била доставяна 2 пъти на адрес, но там е нямало кой да я получи. Следва информация, че клиентът, т. е. аз съм уведомена за невъзможността на куриер да достави пратката. Тази информация, разбира се, е напълно невярна, пратката никога не доставяна на адрес, нито Спиди са се свързали с мен.

Последва отчаян опит да се свържа със Спиди по телефон и да разреша недоразумението, както ме посъветва доставчика на подаръците, от чийто сайт са купени. Тези опити отнемат общо 10 дни на телефона за информация на куриерската компания.

Всички завършват с машинно записаното „ще се свържем с вас при първа възможност“. 90 позвънявания по-късно такава връзка с мен не е осъществена. Последната ми надежда – посещение на офис на Спиди с цел получаване на информация за пратката, завършва сюреалистичното преживяване. След изчакването на 45 минутна опашка, младо момиче ме увери, че - да – пратката е в склада и не – вероятно няма да мога да я получа да Коледа, защото те имат много работа. Посъветва ме да потърся бързо други подаръци, а тези да върна в последствие и да поискам възстановяване на парите си.

Съдейки по темповете, с които работят Спиди, нищо чудно да приключа успешното връщане на парите, когато вече България е въвела еврото.