Получихме това писмо от Атанас Янев на електронната ни поща. Да си признаем - не бяхме забелязали, че нашият любим автор Иво Иванов има рожден ден. Но ни трогна, че читателите са го отбелязали. Честит рожден ден и от нас, Иво!
През бурния, драматичен и богат на събития 19 век, моят любим автор Достоевски и в същото време – един от основните виновници за тийнейджърските ми кошмари заради романа си „Бесове“ – заявил категорично: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл“. Дори великият, опитен, проникновен и дълбокомислен психолог в световната литература, който чете човешката душа като широко отворена книга, не успял да осъществи прозрението, че можем да се радваме едновременно и на живота, и на неговия смисъл.
До този извод обаче достигнал един българин малко над век по-късно, пречупвайки през призмата на думите личния си опит и съдбите на хиляди хора. И по-забележителното е, че го направил и продължава да го прави с лекота. Опростява сложността по възможно най-обикновения и в същото време необикновен начин така, че читателят може да вникне в посланията, да ги почувства, да ги съпреживее. Сякаш през всичките тези години след руския класик, та чак до днес, нашият сънародник е знаел каква ще бъде неговата мисия в този объркан, маскиран и изгубил ценностните си ориентири свят.
По неговите думи, историите му се разказват сами. Той просто ги записва и възкресява от пепелта на забвението, в което съвременният информационен поток и невежеството ни често ги поставят.
Нещата, които пише, се отличават със своя непоправим хуманизъм и безпощадна проницателност. От словото му читателят може да намери нещо свое и да го сложи в кутията за живеене с намерението, надеждата и безусловната вяра, че все някога ще дойде подходящ момент да го използва. Защото всеки един от нас има история, за която никой друг не знае. И която често самите ние не искаме и не можем да признаем пред собственото си Аз.
Но неговите герои са искрени пред себе си и поемат риска да погледнат истината в очите. Да видят нещата такива, каквито са. Да не се заблуждават, че Обетованата земя е близо. Да преследват личното си щастие с ясното съзнание, че трябва да бъдат готови за него, когато то почука на входната врата.
Изправени пред кръстопът, постлан навсякъде с тръни и бодили, личностите, за които този невероятен наш сънародник разказва, са наясно: че накъдето и да поемат, няма да бъде лесно.
И всъщност, не е правилно да бъде. Не е морално. Не е справедливо. Не е честно. Тъй като към себепостигането и самопреодоляването водят само и единствено болката, самотата и трудностите. И пред тях всички сме еднакво равни и паднали на колене. Но всеки един от нас има право на избор.
Някои от героите в неговите истории избират по-трудния път. Други по-лесния. Едни изстрадват светлината, за която са сигурни, че ще дойде и която вярват, че са заслужили. Показват ни, че силата на човешкия дух е безгранична. Други провокират мрака, в който или веднъж и завинаги ще се намерят, или ще се изгубят безвъзвратно. Едни взимат правилните решения, каквото и да им коства това. Други взимат грешните решения, защото вече нямат изход или самите те не го виждат.
Едни са били на Еверест и бързо пропадат в Марианската падина. Други са били в Марианската падина и бавно се изкачват до Еверест.
Но общото между всички герои на българския писател е, че те правят своите избори и си понасят отговорността за тях. Обикновено минават през проблемите, тръните и бодилите. За да стигнат там, където се срещат със себе си.
Така променят животите ни и им придават смисъл, за да имаме стимул да продължим напред, въпреки собствените ни слабости и външните обстоятелства. Отвъд играта и кривата на щастието.
Благодаря Ви за всичко, г-н Иво Иванов! Честит рожден ден!
Следете новините ни в :
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Радев обеща правителството да не краде от пенсии
Радев обеща правителството да не краде от пенсии
Радев обеща правителството да не краде от пенсии
Радев обеща правителството да не краде от пенсии