Не знам за вас, но аз ясно помня как в гимназията - преди 30+ години – с приятелите ми размишлявахме за проблемите и недостатъците на учебниците, училището и образованието по принцип и мечтаехме някой ден – в не твърде далечно бъдеще – всички те да станат по-полезни, по-смислени и по-градивни.
И повярвайте, времето, в което собствените ни деца учат и завършват тази система, изглеждаше мнооого далечно.
Днес то е тук. Най-големият ми син вчера приключи с гимназията, след няколко години и дъщерите ми. А мечтите за смислено образование се отместват за още по-далечно бъдеще.
О, разбира се, промени имаше много. Включваха се и отпадаха произведения по литература – но така и не се намери подход, който да стимулира учениците да четат, да разсъждават и да пишат. Разместваха се уроци по математика – но така и не излязохме от рамките на еднообразието и препускането напред въпреки клатещите се основи, а цялата интересна математика и логика оставихме извън училище, кой знае защо под името „състезателна“. Съкращаваха се уроци по история – но вместо излишни дати и имена, отпаднаха свързващите изречения, а причинно-следствените връзки и общата картина на развитието на цивилизацията са все така обвити в мъгла. Сбихме биологията в 3 (или 2) години в гимназията – но не помислихме как младите хора ще се научат да се грижат за собственото си здраве, а някой ден и за това на децата си. Включихме философия още от 8 клас, но я оголихме от смисленото философстване и психологията – от себепознанието, а в тъй нареченото (и инак много важно) гражданско образование в 11 и 12 клас бягаме като от огън от актуалните проблеми на съвремието. Въведохме НВО, за да оценяваме състоянието и проблемите на системата и на отделните училища, както и резултатите от реформите, а после ги превърнахме в инструмент за кандидатстване в гимназия. Искахме по-голяма свобода в избора на учениците, а им наложихме задължително профилиране, което донесе много повече ограничения (и неимоверен стрес), отколкото ползи и удовлетворение.
Общото през годините – освен трайната неспособност на училището да бъде смислено и полезно за подрастващите – е че винаги, с изумително постоянство правим промени, без да анализираме нуждите, дългосрочните си цели и последиците.
Всяко лято се потрисаме от резултатите от собствените си изпити, а през няколко години – от международните. И веднага запретваме ръкави за нови реформи. Но тъй като не можем да се разберем за приоритетите и важните неща в това образование, неминуемо приключваме с преместване на една глава от „Под игото“ от 10 в 9 клас или преформулиране на модулите за НВО. Плюс военно обучение.
Неслучайно мъдрите хора казват, че ако не знаеш къде отиваш, доникъде няма да стигнеш. И неслучайно всяка успешна образователна реформа по света започва с въпроса: „Какво всъщност искаме да постигнем?“ Само ясният му отговор може да ни насочи към правилните и устойчиви реформи.
Този отговор трябва да бъде достатъчно общ, за да отразява принципи и ценности (а не тесни, краткосрочни задачи), и достатъчно конкретен, за да очертава рамки, в които да работим. Той трябва да посочва общите ни цели, но и да дава достатъчно свобода на индивидите, защото децата ни не са бурмички, а личности – и светът се нуждае от личности, не от бурмички. И разбира се, трябва да бъде припознат от учащите, педагозите, родителите, университетските преподаватели, бизнеса, политиците, от анализаторите в най-различни сфери – защото днешното образование предопределя живота не след година или две, а след десетилетия. Изобщо, от цялото общество.
Fun fact: няма родител, който оставя детето си извън масовото училище, без да си отговори на този въпрос и да очертае ценностите и дългосрочните цели на образованието му; да помисли за крайъгълните камъни и измерителите на напредъка; постоянно да следи за проблемите и да търси нови решения. Но някак си не се замисляме над всичко това, когато се доверяваме на системата. И не ни минава през ум, че „държавата“ също не го прави.
Резултатът е видим за всички. Не само в резултатите от изпитите, а и в недостига на специалисти в ключови области, в глада на бизнеса за кадри, в безхаберието на всички нива, във войната по пътищата дори.
Струва ми се, че вече е въпрос на оцеляване да поставим тези въпроси на масата. Да не говорим за изпити, за елитни и неелитни училища, за отсъствия и оценки. Да не се хващаме за броя учебни часове, да не спорим за автори и заглавия. А да обсъдим какво всъщност искаме от образованието на децата си. Да се обединим около същностните си цели и ценности. Да очертаем идеала, за да знаем към какво се стремим.
За мен идеалното образование:
- Способства за развиването на личности, които се възприемат и действат като създатели на собствения си живот, на общността си и на обществото с цялата произтичаща от това свобода и отговорност.
- Мотивира и помага на децата и младежите да градят нужните знания и умения, за да живеят разумно, да се грижат за себе си и за другите и да ценят мира, природата и интелектуалното наследство, което им се дава заедно с шанса да го надградят.
- Учи ги и ги насърчава да разсъждават принципно, логично и критично.
- Напътства ги, за да опознават вътрешния си и външния свят и да растат като здрави и пълноценни личности във физическо, емоционално и духовно отношение
- Насърчава фундаментални ценности и нагласи, в това число състрадание, взаимопомощ и стремеж към учене и развиване през целия живот.
Ако се замислите, ще видите, че в тези цели се крият всички „учебни предмети“. Но по-важното – крият се устойчиви знания, умения и израстване.
Това искам за своите деца.
А вие?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)