Ваня, която спасява болни и бежанци измежду сметки и ЗДОИ

„Как намираш време, че и нерви?“ За времето, в което познавам Ваня Добрева, далеч преди да влезе активно в информационния поток с помощта и борбата за интегриране на украинските бежанци, това е е въпросът, който най-често съм се изкушавала да задам.

С Ваня се знаем визуално още от университета, но я открих почти случайно покрай работата ѝ за приобщаване на децата с диабет в детските градини във Варна.

Ваня Добрева Снимка: Личен архив

Десетки разговори, проекти, обяснения, обучения и няколко години активност успяха да превърнат Варна в почти единствения град у нас, в който медицински сестри в ясли и градини да не отказват да работят с деца, нуждаещи се от терапия с инсулин.

Зад тази кауза от 2014 г. – в духа на най-добрите примери за екипност, застанаха и детските ендокринолози в университетската болница „Св. Марина” във Варна и градската администрация.

Малко преди това – през 2012 г., на Ваня, която има счетоводна кантора, рязко ѝ се налага да скочи в пациенстката грижа и създава Асоциация „Хипофиза“. Тя цели да подобри терапията и живота на пациенти с агромегалия, болест на Кушинг, хипопитуитаризъм и други заболявания на хипофизата.

Въпреки намеренията на редица общински власти в България да последват варненския пример, все още има медицински сестри, които трудно приемат да обгрижват в образователна среда деца с хронични болести - за манипулации, които в общия случай отнемат по-малко от минута, изискват елементарни аритметични действия или натискането на няколко копчета.

Заради стигмата и проблема с приемането, у нас все още има немалко деца и младежи в училищна възраст с диабет или друго заболяване, които се крият и никой край тях в училище да не знае, че страдат от хронична болест.

С течение на годините, покрай приобщаването на хронично болните деца в детски заведения, Ваня започва да помага и за осигуряването на храна на деца със специални хранителни нужди. От известно време със съмишленици работи и за превеждането и адаптирането на американските стандарти за лечение на хронични заболявания.

В истинско предизвикателство за нея и пациентите с хронични заболявания, на които помага, се оказва ковид пандемията, която затрудни с месеци лечението и терапията им.

После дойде войната в Украйна.

„Някак естествено, покрай опита ми с подобни пациенти, започнаха да ме търсят за съдействие и помощ още от първите дни“, разказва Ваня Добрева.

И се започва истинска война с бюрокрацията, на която и към момента не ѝ се вижда краят. В лабиринта на българската нормативна, социална и здравна система украинските бежанци масово се губят, а Ваня се превръща в един от хората, които от месеци не спират да работят в дейности като търсене на места за настаняване на хронично болни и хора с тежки увреждания от Украйна, на самотни възрастни или финансово ограничени; за нуждаещи се от колички, храни или консумативи; в търсене на лекарства; в разправии и разговори с институции – от местни до национални и международни; в анализ на законодателните български дефицити, които не позволят предоставянето на адекватна помощ или съдействие на бежанците; в организиране на курсове по български език за медици от Украйна; в помощ за влизането на деца и ученици бежанци в българската образователна система...

Около година Ваня Добрева се грижеше и за настанените в база „Железничар“ в курорта „Златни пясъци“ най-тежко хронично болни бежанци у нас.

Всичко това организирано и заключено в чисто счетоводната работа и останалата част от живота ѝ, и в огромната си част дължащо се като информация на десетки искания за информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), защото институциите у нас – от местни до държавни, масово избягват да дават отговори.

Това е и основанието представляваната от Ваня Добрева организация да осъди успешно на няколко пъти различни администрации за отказ на информация – като например НЗОК за това, че не дадоха отговор колко украински бежанци имат личен лекар.

Заради помощта, която Ваня оказва на деца и възрастни бежанци с тежки увреждания, тя заедно с Антоанета Иванова - също от Варна, беше удостоена с приз „Активист на годината“ в инициативата „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет за 2022 г.

Към днешна дата, тя продължава да помага и съдейства на бежанците, както и да се бори с бюрокрацията, след като хотелиери, ресторантьори и пациентската асоциация „Хипофиза“ се оказаха с актове и наказателни постановления, защото през миналата година назначили на работа украински бежанци, и позовавайки се на европейската директива, която предоставя равен на българите достъп до пазара ни на труда и на украинците, не дублирали данните до Инспекцията по труда, а уведомили само НАП.

Де факто, държавата ни наказва за това, което вършим като доброволци, и за това, че я заместваме, казва Ваня.

В районния съд във Варна, където се гледат делата от няколко месеца, а тя прекарва не малко време поради тази причина, има 19 заведени дела срещу глоби, наложени от трудови инспектори. Шест от тях са на неправителствената организация, ръководена от Ваня Добрева. Последното им дело е насрочено на 22 май.

Следете новините ни в GoogleNews