Предучилищното образование за 4-годишните се отлага за учебната 2022/2023 г. Дотогава всички общини трябва да са осигурили условия за приемането на децата - тоест да могат да поемат по-голям брой деца и ако се налага - да са построили нови детски градини, и условията в тях да отговарят на стандарта на Министерството на образованието за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

Това гласят промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесени за едномесечно обществено обсъждане от министъра на образованието Красимир Вълчев на 25 февруари. След това предстои гласуването му от Министерския съвет и внасянето му в Народното събрание, което ще има последната дума.

Сега предучилищните групи са задължителни за всички деца от календарната година, в която те навършват 5 г. С изменението възрастта се променя на 4 г.

Въпреки думата "задължително" - която фигурира и в сега действащия, и в проекта за изменен закон - допълнителен текст въвежда сериозна условност в задължителността на разпоредбата.

Първо, записва се, че тя влиза в сила за 4-годишните само в населените места и общините, които са осигурили необходимите условия за целта. А те са: достатъчен брой места (и градини) и физическа среда, която отговаря на държавния стандарт на МОН.

Второ, за прилагането на текста е необходимо решение на съответния общински съвет. Трето, то може да се вземе "при съгласуване с мнението на родителите или настойниците им".

Целта

Целта на въвеждането на задължително предучилищно обучение не малки деца да се обременяват с уроци. Става въпрос за социализация; за това децата с майчин език различен от българския, да научат български, за да не отпаднат в първите класове в училище; за придобиване на хигиенни навици и всичко това да бъде поднесено и усвоено под формата на игра - уверява не веднъж и два пъти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Целта е връщане на децата в училище и превенция на ранното отпадане поради невладеене на български език.

Мотиви

"Увеличаването на обхвата в предучилищното образование е в отговор на множество вътрешни и международни изследвания, които показват, че по-ранното обхващане на децата е ключово за тяхното развитие - се казва в мотивите на министър Красимир Вълчев към законопроекта. - Повечето време в детската градина допринася за по-успешното справяне в училище. Според Програмата за международно оценяване на учениците PISA децата, които са били в детска градина повече от 2 г., придобиват необходимите компетентности и показват по-добри резултати от необхванатите в задължителното предучилищно образование. Децата, които растат в среда на ниско образовани родители, а езикът, който говорят в семейството не е български, най-често отпадат поради отсъствия, проблеми с училището, семейни и други причини. В повечето случаи на входа на първи клас тези деца са натрупали значителни дефицити, които не могат да се компенсират от училищата, и в етапа на V – VI клас отпадат. В Обзора на образованието и обучението за 2019 г., изготвен от ЕК, се посочва, че участието в образование и грижите в ранна детска възраст продължава в България да бъде слабо, което възпрепятства ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. Доброто качество на образованието и грижите в ранна детска възраст e от съществено значение за развитието на ключови компетенции.

От 2014 г. насам в България процентът на участие за деца на възраст от 4 г. до задължителната училищна възраст намалява. Последните налични данни показват равнище на записване от 83,9%, което е значително под средните за ЕС 95,4%. През 2018 г. делът на преждевременно напускащите системата е 12,7%. Националната цел на България по стратегията „Европа 2020“ е 11%, а средната стойност за ЕС е 10,6%.

Неравностойното социално-икономическо положение все още е ключов фактор за ниското равнище на умения и ниските образователни резултати в контекста на значителни несъответствия между търсените и предлаганите умения, както и техният недостиг. Съществуващите данни показват, че са налице важни пропуски в придобиването на основни и цифрови умения. В данните от PISA за 2015 г. се посочва, че около 40% от подрастващите в България не притежават основни компетентности в областта на четенето, математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60% сред учениците в неравностойно положение (ОИСР, 2016 г).

Мярката е отговор и на посочените в Обзора на образованието и обучението за 2019 г. предизвикателства, както и със Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението, според която очакваният минимум към държавите-членки е: „до 2020 г. най-малко 95% от децата на възраст между 4 г. и възрастта за започване на задължително начално образование следва да участват в образованието в ранна детска възраст”, а по този показател България се нарежда сред последните в ЕС.

Предложените промени са съобразени и с развитието на детето в тази възраст. В четвъртата година от живота му се подобряват функциите на преднамерената, непреднамерената и работната памет. 4-годишното дете може да запамети случилото се през деня и да планира последващите си действия. Появилата се способност за автономия (самостоятелност, независимост) го стимулира за търсене и откриване на логически връзки и отношения в социалното пространство. Тези негови инициативи са свързани с усилена речева активност и непрестанното задаване на въпроси за живата и неживата действителност. Множество от въпросите на 4-годишното дете подчертават интересът му към изясняване причините и правилата на поведението на възрастните и отношенията между тях. При 4-годишното дете се наблюдава силна мотивация за участие в ситуации, които актуализират съдържателно емоциите от последните няколко часа и които повторени неколкократно през деня насърчават прилагане на знанието в сходни ситуации, което означава проактивна промяна на мисленето и поведението. Затова през четвъртата година от живота е подходящо децата да се включват в ситуации, които им доставят силни преживявания и които повтарят съдържателно информацията за изучаваните обекти.

Обхващането в детска градина е ключово не само за езиковото, когнитивното, емоционалното, социалното развитие на детето, но и защото наред с обучението, възпитанието и социализацията осигурява и ежедневно отглеждане, топла и здравословна храна и контролирани хигиенни условия. Това дава и възможност на родителите да работят."

Форма

Съгласно закона, родителите избират организацията за осъществяване на предучилищното обучение. Тя може да бъде целодневна, полудневна, почасова или в самостоятелна. Ако семейството избере последната, е необходимо и решение на експертна комисия към регионалното управление на образованието в съответната област на страната. В комисията задължително участва представител на съответната община и на Агенцията за социално подпомагане.

Такси

Втората голяма промяна чрез инициираните промени в закона е покриването на таксите за децата, чиито семейства не могат да си ги позволят. Изрично е посочено, че парите няма да се дават на ръка. Те ще се превеждат на съответните общини, които ще бъдат задължени да осигурят безплатно за семействата обучение за децата от бедните семейства.

"Така ще се стимулира включването на децата, чиито родители без помощ не могат да задоволяват основни жизнени потребности на децата си. Като цяло това са деца, които формират основния дял на необхванатите и преждевременно напускащите образователната система.

Показателно за ефекта от тази мярка е, че ежегодно се увеличават общините, които вече са предприели действия за пълно или частично освобождаване на родителите от заплащане на такси за посещаване на детски градини, въпреки че по този начин се намалява размера на приходната част на бюджетите им", посочва министър Вълчев в мотивите.

Финансиране

За финансовото осигуряване на въвеждането на задължителното предучилищно образование са предвидени 10 млн. лева през 2020 г., включително за подпомагане на заплащането на такси от родителите. Около 6 млн. лв. от тях ще могат да се използват за пълно или частично освобождаване от такси за детски градини за периода от началото на учебната 2020/2021 година до края на календарната 2020 г. С тези средства ще бъдат компенсирани бюджетите на общините за непостъпилите приходи от такси за детски градини.

В системата на предучилищното образование за учебната 2019/2020 г. са включени 49 232 деца на 4 г. След въвеждането на задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст от началото на 2020/2021 г. институциите следва да получават средства по стандарт за деца в задължителна предучилищна възраст, които са по-високи от стандарта за деца от 2 до 4 г. Допълнително финансиране следва да получат и по норматив за подпомагане на храненето за деца от подготвителните групи.

Настоятелства

С проекта се урежда и въпрос, който не касае 4-годишните, а установяването на контрол над дейността на настоятелствата към образователните институции. В закона се записва, че те могат да изразходват приходите от имуществото си, включително приходите от земеделски земи, само за подпомагане и в полза на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.

Защо това е необходимо?

"Основното изискване на закона е настоятелствата да осъществяват общественополезна дейност и да подпомагат дейността на образователната институция. В практиката обаче съществуват множество случаи, при които те не изпълняват тази своя цел - пише министър Вълчев. - Това често се изразява в използване в тяхна полза на приходите от имотите, които управляват, включително от земеделски земи, дарявани в миналото на училището от родолюбиви хора. В резултат на това настоятелствата трупат печалби, въпреки че са създадени в обществена полза, поради което се налага необходимостта от създаване на разпоредба, от която изрично и недвусмислено да става ясно, че основната тяхна цел е подпомагане, подкрепа и съдействие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие и съдействие за развитието им."

Контрол над дейността им ще упражнява министърът.