Липсата на капацитет и инфраструктура спъва износа на украинско зърно от пристанище Варна

Повече от месец на паркинга на пристанище Варна-Запад престояват за по няколко дни десетки и стотици камиони, натоварени със стоки от Украйна. Въпреки очакванията и изказванията на българските политици от април, зърно за износ към този момент почти няма.

Повечето от камионите са със строителни материали – метални профили, огнеупорна глина, но също така и слънчоглед. Част от него отива за износ, малка част е изходна суровина за завода за олио в Провадия.

Прогнозите са, че със започналото прибиране на реколтата – както у нас, така и във воюващата Украйна, броят на ТИР-овете ще расте.

В някои от дните броят им е толкова голям, че околното пространство се запълва с камиони с регистрации от Киев, Днипро, Одеса, Чернигов, Миколаив, Запорожие, разказват редовно транспортиращи през пристанището стоки български шофьори.

Украинските им колеги „живеят“ на паркинга обикновено между два и пет дни и се сблъскват с предизвикателствата да се окажат на място, където условия за неколкодневен престой почти няма. Липсата на тоалетни е най-голямото от тях, разказват шофьорите. Второто – наличието само на един магазин, в който по думите им, продавачите ги „чарджат“ прекалено много за курса евро-лев.

Пътят им до България отнема дни. Макар част от стоките с ТИР-овете да идват от райони в Централна Украйна, маршрутите им минават през Молдова и Румъния. Причина са многото разрушени пътища и мостове. Дори част от продукцията, която идва от северната част на Запорожка област, се превозва през Молдова. Изчакванията по границите в републиката също са с часове, а понякога и дни, и опашките рядко са под 4 км. Изключение правят товарите от районите на Одеса и Миколаив.

Опасения от влошаването на хуманитарната и товарна ситуация вече имат в община Девня, на чиято територия е разположен терминалът Варна-Запад. Паркингът е собственост на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, стопанисва се от „Пристанище Варна“ ЕАД и, реално, държавата е отговорна за осигуряването на поне елементарни условия за десетките шофьори.

За общината в Девня проблем е и пътната отсечка, която води до Варна-Запад. Тя е част от общинската инфраструктура, но е в лошо състояние от години заради преминаващите тежки камиони. В същото време бюджетът на малката варненска община не позволява отделянето на нужните 2.5 млн. лв. за ремонт на пътя.

След месеци срещи и преговори в минали години и сега има съгласие с МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ собствеността върху пътя, дълъг 1.5 км, да стане държавна, а след това да бъде ремонтиран, посочват от община Девня. Кога и как – яснота няма. Не се знае към този момент и кой ще гарантира дългосрочната му поддръжка.

Индикации за увеличения транзит на украински стоки през Варна има и от ГКПП Кардам. Там в последните седмици чакат по няколко десетки камиона за влизане в България. В тази част от републиканската пътна мрежа, състоянието на пътищата е лошо. Самата отсечка от границата към вътрешността на Добруджа също е двулентова.

Надеждите, че Варна ще стане експортно пристанище за украинско зърно – заради блокираното по море от Руския Черноморски флот Украйна, поне за момента е трудно да се оправдаят.

Във Варна няма нито достатъчно капацитет да се приеме украинската пшеница, нито изградена инфраструктура за поемането и превоза на допълнителни количества товари. Липсват и складове, а и големите кораби няма как да бъдат товарени при директна обработка – от камион на борда. При подобна организация, рискът от задръствания с тежкотоварни камиони на входно-изходните пунктове на Варна е огромен, коментира в началото на седмицата новият директор на пристанището Ивайло Гаврилов.

Той потвърждава увеличената трафик на митническите пунктове на пристанище Варна-Запад. Освен насипните товари, увеличават се и контейнерните превози.

Понастоящем, през варненското пристанище се изнася всичко, което успее да излезе от Украйна и не може да премине като количества с шлепове през украинските дунавски пристанища Рени и Измаил и след това през румънското Констанца, откъдето само до средата на май беше изнесен около 1% от украинската пшеница. Данни към началото на юли няма, но по неокончателна информация, в Украйна има още близо 20 млн. тона зърно, предназначено за експорт.

Не се знае каква част от него е от районите, окупирани от руснаците, но заради войната директива на Европейския съюз позволява премахване на вносните мита за стоки, транспортирани от Украйна.

Иначе България ще направи постъпки пред ЕК за отпускането на спешна финансова помощ за изграждане на допълнителни силози за зърно на терминал "Варна-Запад", съобщиха от Министерство на транспорта. Складовите площи на територията на всички терминали във Варна - държавни и частни, имат капацитет от 150 хил. т. за съхранение на зърнени култури.

Разглежда се и възможността за приставането на голям плавателен съд на някой от кейовете на пристанището с цел увеличаване на капацитета на складовите площи.

Според пресслужбата на ведомството, от новоназначения изпълнителен директор на пристанището Ивайло Гавраилов ще се иска „да приложи гъвкава и активна търговската политика“, за да оправдае очакванията.
В случай на нужда, ще се преговаря и с оператори на частни терминали в района на пристанище Варна, за да поемат евентуален наплив от украинско зърно, допълват от транспортното министерство.

Въпреки заявеното желание от България, подобна операция е огромно логистично предизвикателство, чието решаване не е по силите на само едно пристанище, ведомство или дори страна, посочват морски специалисти.

Трудностите започват още от междурелсието в Украйна – по-широко от това в останалата част от Европа, огромният дефицит на вагони и камиони, високите цени на горивата, което качва разходите, дългите опашки и изчаквания по поредица гранични пунктове, което означава допълнително забавяне на товарите и др., за да се стигне до капацитета на пристанището във Варна.

Следете новините ни в GoogleNews