Българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза, показва проучване на "Галъп интернешънъл", направено между 9 - 17 януари сред 835 души.

На този фон обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо, сочат данните.

Хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник, според анкетираните. Помолени да избират само една между опции, 12 на сто посочват, че по-близо до тяхното мнение е опцията "Водната криза е последствие от промени в природата и климата". 69 на сто се определят по-близо до варианта "Водната криза е последствие от дейността на хората и институциите". 15 на сто казват, че не са достатъчно запознати с този въпрос, а 4 процента се затрудняват да отговорят.

Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа "природата е виновна", уточняват от "Галъп".

При тази ситуация 47 на сто намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27 процента са на обратното мнение. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.
В средата на януари 41 на сто искат оставка и смяна на правителството, а 34 на сто - не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35 процента искат, но 40 на сто не искат. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци, уточняват от "Галъп".

Абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство, коментират анализаторите и отбелязват, че инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква.

За сравнение, след "Апартаментгейт" през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните - 42 на сто, които искат, и 33 процента, които не искат, припомнят от "Галъп". Предсрочни избори пък тогава искаха 40 на сто, срещу 38 процента, които не искаха. Оказва се, че тогава ситуацията е била сходна и като че ли дори малко по-тревожна в обществен план за настоящото управление, смятат анализаторите.

Все пак социолозите уточняват, че към момента на изследване кризата още е в развитие и тепърва ще се изяснява структурата на масовите нагласи.

Две трети по-скоро предпочитат по принцип дружествата за т.нар. комунални услуги /водоснабдяване, топлофикация, електроснабдяване/ да са държавни, 14 на сто смятат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост.

Данните са още едно доказателство за бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични, припомнят от "Галъп".

Изследването е част от независимата ежемесечна изследователска програма, която стои в основата на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл".