ЕК ни разкритикува за отпадането на ученици - те се увеличават, не намаляват

Европейската комисия изрази сериозна загриженост от недостатъчния процент обхванати деца в училище - област, в който напоследък българските власти изтъкват успехи. Това стана при представянето на обзора за образованието в България през 2017 година днес, в София от Стефан Херманс, Директор на Дирекция "Политическа стратегия и анализ" към Генерална дирекция "Образование, младеж, спорт и култура" на Европейската комисия, в присъствието на зам.-министъра на образованието Деница Сачева.

Докладът посочва, че се увеличава броят на преждевременно напускащите училище, обратно на общата тенденция в ЕС.

През 2013 г. делът на напусналите системата на образованието и обучението (на възраст между 18 и 24 г.) е 12.5%, а през 2016 г. се увеличава на 13.8%. Обратното, в ЕС делът намалява от 11.9% на 10.7%.

У нас обхващането на децата на възраст между 4 и 7 години е 89.2% (2015 г.) при 94.8% средно в ЕС.

Голямо впечатление прави и сериозният процент на учениците ни със слабо представяне по четене, математика и природни науки в изследването PISA. Тук, за съжаление, отново има увеличение на процента. През 2012 г. по математика той е 43.8%, а през 2015-а - 42.1%. В ЕС процентите са съответно 22.1% и 12 22.2%. Българското представяне е сред най-слабите в Съюза.

Само 2.2% от възрастните са били включени в процеса на учене през 2016, а в ЕС - 10.8%.

Все пак в доклада се отбелязват усилията на екипа в МОН за връщане на децата в клас.

"Органите са започнали прилагането на нов подход в борбата срещу преждевременното напускане на училище. Интегрирането на ромите в образователната система - пишат обаче от ЕК - продължава да бъде предизвикателство, както и сегрегацията на ромските училища."

Отчита се стремежът на България към значително повишаване на заплатите с цел засилване привлекателността на учителската професия и решаването на проблема със застаряващия преподавателски състав.

И все пак разходите за образование продължават да бъдат относително ниски в сравнение с ЕС, се казва в доклада.

Разходите за образование на сектор „Държавно управление“ са повишени с около 3% през 2015 г. Тези разходи представляват 4,0% от БВП и са под средната стойност за ЕС — 4,9%.

От ЕК се спират и на плановете за промяна в модела на финансиране на училищата.

"България планира преразглеждане на модела на финансиране на училищата, за да спомогне за повишаването на справедливостта и на качеството. С новия Закон за образованието се засилва използването на корекционни коефициенти с оглед на подпомагането на училищата и учениците в неравностойно положение. Целта е чрез системата за външно оценяване да се добавят критерии, които да бъдат обвързани с резултатите на училището и качеството на образованието. Училищата с ниски резултати ще получават целево допълнително финансиране за подобряване на резултатите; тези, които се справят добре, ще получават допълнителни ресурси за финансиране на училищните дейности и за стимулиране на учителите. Органите работят по разработването на показатели за резултатите на училищата, по които да се определят резултатите на отделните училища и резултатите от обучението, аспектите на училищните резултати, свързани със справедливостта и качеството (в това число преподаване, проценти на отпаднали и завършили), както и оценка на добавената стойност на училището."

От документа личи и тревогата заради демографския спад.

"Броят на учениците през 2016 г. е намалял със 17% в сравнение с 2002 г. и с 11% след 2006 г. поради ниската раждаемост и
емиграцията. През последното десетилетие най-драстичният спад се наблюдава в средното образование (-30%). Броят на учащите във висшето образование се увеличава до 2009 г., но оттогава започва да намалява. През последните пет години, за които има данни (2012—2016 г.), общият брой на учащите намалява на всички нива, с изключение на началния етап на основното образование."

Следете новините ни в GoogleNews