Активист от ''Възраждане'' провали дискусия за 3 март. Напрежение избухна след цитати от граф Игнатиев

Словесен сблъсък и кратко физическо спречкване прекъснаха събитие с лекция на журналиста Иво Инджев за ролята на граф Николай Игнатиев в Руско-турската война от 1878 г., след като активистът на "Възраждане" Страхил Йорданов се намеси от публиката още преди началото на предвидената дискусия.

Събитието, организирано като кръгла маса на тема "Робското освобождение", се проведе в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб в София.

В изложението си Инджев представи тезата, че граф Игнатиев – чиято роля в българската история е предмет на спорове – е бил „яростен антиевропеец“ и се е противопоставял на война между Русия и Османската империя. Журналистът се позова на цитати от „Записки (1875–1878)“ на самия Николай П. Игнатиев.

„За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или дори неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград и освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия", пише Игнатиев, цитиран от Инджев по време на лекцията.

Лекцията беше прекъсната още преди началото на предвидената дискусия. Страхил Йорданов се намеси от място и прекъсна лектора с остър тон. Инджев отказа да влезе в разговор с него, след което в залата се стигна до шумна словесна размяна на реплики между присъстващи, прераснала в кратко физическо спречкване.

Модераторите на събитието също се намесиха и след известно време възстановиха реда в залата. 

Вторият говорител, Димитър Атанасов, главен асистент към Института по етнология в БАН, изрази съжаление за случилото се по-рано в залата и акцентира върху необходимостта от взаимно изслушване. Той направи ретроспективен преглед на традицията да се отбелязват рождените дни на владетели като общонародни празници – от Древния Изток до XIX век. Атанасов се спря и на избора на 3 март за национален празник след края на комунистическия режим, когато обществото търси символично скъсване с 9 септември.

Според него националният празник трябва да изпълнява обединяваща функция, което днес не се случва. „Настоящият 3 март очевидно ни разделя“, каза Атанасов.

По думите му датата е била много по-малко проблемна до 2014 г., но след събитията в Украйна и особено след началото на войната през февруари 2022 г. обществените интерпретации са се поляризирали.

„В момента, в който руската държава, съвременната Руска федарация започна да проява прекомерна агресия към своите комшии, тогава се оказа, че в българското общество се намират такива субекти, които са в състояиние да осребрят тази агресия, да я превърнат в свой политически и електорален капитал“, каза Атанасов.

Според него всяко обществено начинание поставя част от обществото в центъра, а друга – в периферията. „Въпросът е центърът да бъде колкото се може по-широк и преходът към периферията да не е болезнен“, посочи той, като даде случилото се в залата като пример, че настоящият национален празник не изпълнява тази обединяваща функция.

В края на лекцията Атанасов заключи, че обществото трябва да приема миналото си в цялост, без резки исторически преходи, които задълбочават разделенията.

Не се стигна до дискусията. Мероприятието беше прекратено преждевременно. 

Следете новините ни в GoogleNews