42% от българите не биха подали сигнал за корупция

41.5 процента от българите не биха подали сигнал за корупция. Това показва изследване на "Алфа рисърч", направено по поръчка на Асоциация "Прозрачност без граници". 

Очаквано изследването показва, че доверието в институциите, отговорни за противодействие на корупцията, е ниско. Най-голямо е доверието в медиите, което се обяснява с влиянието им и възможността да провокират активност в институциите. Изследването показва, че гражданите имат "крехко доверие" в новата антикорупционна агенция. Нейното място по доверие е между това в МВР и прокуратурата. 20% от анкетираните са готови да подадат сигнал до полицията, 13.5% за антикорупционната агенция и едва 10% до прокуратурата.

Програмният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Ваня Кашукеева-Нушева коментира, че най-голям е процентът на хората, които биха подали сигнал за корупция, работещи в администрацията. Най-нисък процент на заинтересованите да съобщят за проява на корупция - между 4-6%, е сред безработните и хората в малките населени места.

Изследването показва, че има връзка между готовността за подаване на сигнал и населеното място. Най-висок процент на готовност да подадат сигнал се констатира в София и областните градове – между 17 и 19 %, а най-ниска е готовността в селата - 8 процента.  

Според 36% от анкетираните да откажат подкуп е най-ефективната опция за противопоставяне на корупцията. Почти същият процент от запитаните пък смятат, че нищо не зависи от тях. В първата група попадат най-вече младите и образовани българи. Във втората категория са хората над 65 години. 

За 17.6% от анкетираните негласуването за корумпирани политици също е опция за противопоставяне на корупцията. 11% са декларирали участие в протести и едва 8.4% бойкот на корупмипран бизнес.

"Хората са уморени от въпроса за това как може да се противодейства на корупцията и като цяло 36% считат, че като обикновени граждани не могат да направят много, но същевременно е налице потенциал за активна гражданска съпротива сред гражданите и това е ¼ от нетренираните лица", коментира Нушева. 

Според политолога Антоний Гълъбов корупцията се приема като обяснение на всички проблеми, а не като проблем. По думите му изследването потвърждава убеждението на хората, че корупцията е инструмент на властването. "Това е доминиращото отношение към властта", обясни той.

По думите му основният мотив за отказ да се подава сигнал, освен недоверието в институциите, е страхът и начина, по който властта "функционира през корупционния механизъм". 

Гълъбов заключи, че има промяна в отношението на младите хора и готовността им да участват в протест или подписка.
"Основният проблем пред ефективното гражданско участие, е социалната изолирания. Групите, които се намират в социална изолация, дезинтегрираните, които срещат трудности в пълноценното си участие в дневния ред на обществото, са най-застрашени и имат най-отчетливо изразена безпомощност за противодействие на корупцията. Това са и групите, в които прокорупционната нагласа е възможна. Изолираните групи в малките населени места, самотните възрастни хора – това е основната среда, в която властта продължава да се мисли като единствено възможна през инструментариума на корупцията", обясни политологът. 

Следете новините ни в GoogleNews