Виното е по-старо от хляба

Лозата e една от най-старите култури в света. Тя има сложна история на еволюция и култивиране, датираща от 11 000 г. пр. н. е. в Южен Кавказ.

Многонационален екип изследователи с помощта на ДНК проби от над 3500 лози, разкрива най-подробния модел на еволюцията на лозата, показвайки как тя е оцеляла в климатичните промени и е събрала гени от Азия благодарение на човешките миграции.

Лозата има дълга история като една от най-старите култури в света. Виното, произведено от грозде, е сред най-ранните продукти, търгувани в световен мащаб, играейки ключова роля в обмена на култури, идеи и религии.

Всичко започва от европейската дива лоза в края на ледниковия период. Днес все още съществуват само няколко реликтни популации на тази дива лоза, една от които може да се намери на полуостров Кетч по поречието на река Рейн, между градовете Карлсруе и Манхайм.

Точният произход на опитомяването на дивата лоза и еволюцията на хиляди сортове лози остават забулени в сенките на времето, изгубени някъде в праисторическата епоха. Известно е обаче, че лозата е устояла през значителни климатични промени и е придобила генетичен материал от Азия благодарение на ранната човешка миграция. Все пак остава без отговор въпросът дали гроздето, използвано за производство на вино, и десертното грозде имат един и същи произход.

"От няколко години се знае, че Пътят на коприната някога е бил "Път на виното". Китайският символ за алкохол произлиза от грузинските делви за вино, т.нар. квеври", обяснява професор Питър Ник от Института за растителни науки на Технологичния институт в Карлсруе.

Германският екип, заедно с китайски изследователи в предишен проект за определяне на геномите на лозята, събират проби от лози по предишния Път на коприната и да се анализират техните геноми.

Отляво надясно: грозде от дива лоза, десертно грозде и грозде за производство на вино) са съпътствали цивилизациите от хиляди години. Геномен проект вече е определил произхода и еволюцията на лозата. Кредит: Karlheinz Knoch, KIT

Най-подробният модел на еволюцията и опитомяването на лозата досега

Идеята на генетиците от Карлсруе вдъхновява мрежа от изследователи от 16 страни, които допринасят не само с диви лози и стари видове от своите региони, но и със знания за техния произход и история. При най-трудните обстоятелства, произтичащи от глобалната политическа ситуация, ДНК проби от повече от 3500 лози, включително повече от 1000 диви вида, са изпратени в Държавната  лаборатория за опазване и използване на биоресурси на Юнанския селскостопански университет в Китай.

Там геномите са декодирани и е генериран най-подробният модел на еволюцията и култивирането на лозята досега. В резултат на това са получени редица открития. Сега произходът на лозарството може да бъде датиран преди 11 000 г. пр. н. е. в Южен Кавказ.

Това означава, че виното е по-старо от хляба. Лозарската технология много бързо се е разпространила през Средиземноморието на запад.

В най-кратки срокове, кръстосването с местни диви лози произвежда голямо разнообразие от лози, които се възпроизвеждат с резници. Преди около 7000 години в Близкия изток видовете с едри зърна се развиват в трапезни лози.

Култивирането е придружено от климатични промени, т.е. края на ледниковия период, както и от топлия и влажен Атлантически океан, климатичен период между 8000 и 4000 г. пр. н. е. Произтичащите от това човешки миграционни движения оставят своите следи в генома на лозята. Средновековните лози в Югозападна Германия например съдържат гени на лози от Азербайджан и Централна Азия.

Колекцията от диви лози

Заедно с геномния проект, се събира глобално уникална колекция от европейски диви лози и много стари средновековни видове, които до преди няколко години са били смятани за изчезнали.

Много лозя идват от колекцията Магарач в Крим. След руската анексия през 2014 г. украинските изследователи напускат полуострова и сега са разпръснати по целия свят, както и лозята.

Ник намира колегите си в рускоезичните социални мрежи и ги свърза с китайския изследователски екип. Проектът за генома не само хвърля светлина върху историята на лозата, но също така е от значение за бъдещето, отбелязва Ник.

Изследователите не само документират цялото биоразнообразие на видовете, но и се опитват да приложат цялата генетична информация за по-конкретна употреба.

В рамките на Interreg Upper Rhine Project KliWiReSSe гените за устойчивост на климата от диви лози се кръстосват с отглеждани в момента лози, за да ги направят по-устойчиви срещу въздействието на изменението на климата.

Топ 15 на страните производители на грозде през 2023 г. Кредит: Wikimedia Commons

Още по темата

28/10/2020 Икономика

БСК вещае колосални загуби: Провалят Месомания, Светът на млякото, Салон на виното

16/06/2020 Общество

Виното на св. Тихон Чудотворец било най-хубаво

26/05/2017 Общество

София става световна столица на виното

14/02/2015 Общество

Днес е денят на лозята, виното и любовта

Следете новините ни в GoogleNews