...всички факти в този текст са измислица и се дължат само на нелепото чувство за хумор на автора... Той па един автор...

От автора

Скъпи приятели,

Както отлично знаете, в продължение на няколко месеца вашият отруден и ощетен в много отношения от природата приятел, чичо Венци Мицов, публикуваше тайните дневници на премиера Петков. 

Дневниците се откриваха трудно, с много усилия и немалка доза късмет. Но публикуването им ставаше все по-трудно, защото държавата впрегна всичките си усилия тези тайни документи да не достигат до нас.

И точно в навечерието на Великден, докато снощи вечерях здравословно със свинска мас, обилно намазана с майонеза, маргарин и пръжки, на вратата ми в "Младост" 4 се почука. Станах, отворих, но там нямаше никой. Само на пода стоеше едно писмо с клеймо "Министерски съвет на република България" и подписа не на някой друг, а на самия премиер Петков.

Отворих писмото с трепет.

А отгоре, с трениран в западните университети краснопис, стоеше следното:

"Уважаеми господин Мицов, през последните месеци Вие с огромно удоволствие клатите стабилността в нашата страна. В Харвард наричахме поведение като Вашето... а бе не помня как го наричахме, защото в тия часове ходеше повече Асен, но знам, че не беше нещо особено лицеприятно.

Но за да видите, че съм широко скроен и че не храня лоши чувства към Вас, реших именно от Вашата висока трибуна (колко да е висока, не знам, учудвам се как главният Ви редактор още не Ви е уволнил) да споделя с всички своето великденско послание към нацията. Надявам се, че ще го споделите с Вашите читатели - те са вече трима - Гошо от Мадан, бай Али от Триград и Станка Петкова Каратопрътлиева-Маргаринова от Дупница.

На Вас желая светли празници, но, ако продължавате да ни лазите по нервите, може да станат и тъмни! Ваш премиер, Кирил Петков"

С треперещи ръце отворих писмото с пожеланията. И без всякаква редакторска намеса сега го представям пред Вас, уважаеми мои трима читатели. А Вие помислете - не е ли време да станете поне петима...

ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА КИРИЛ ПЕТКОВ

Скъпи приятели!

В навечерието на Светото Възкресение бих искал да се обърна към Вас, за да Ви кажа няколко думи.

Преди много хилядолетия нашият спасител, Иисус Христос, е поел по Виа Долороса, понесъл кръста, за да спаси човечеството от греховете му.

Много години по-късно ние с Асен поехме по пътя от "Савини" към "Дондуков", зарязвайки уютните си домове, добре платените си работни места и уюта на домашната вечеря със соеви кълнове, сотиран пащърнак, мус от люцерна с девисил и деликатно деглазирани исландски лишеи, поляти със сос от агар-агар, стевия и арганово масло, за да спасим майка България и да променим целия свят.

В тази битка ние не бяхме сами. С нас бяха и други светли хора, с които тръгнахме към победа срещу MAFIQTA.

С нас бяха Корнелия! Настимир! Наско!

С нас бяха Тошко, Чорбанката и още едни други двама и един трети!

С нас бяха генерал Наско, всичките трима зелени и ангелогласният бард на демокрацията Танката Михалев!

С тях седнахме на една кръгла маса. Асен откъсна по парче от великденския кетокозунак, аз налях по чаша соево лате и когато подадох на всеки един от моите апостоли по един слайс от тази амброзия, щедро намазан с чътни от сотирани суринамски джанки и мед от Бурунди, рекох:

"Един от вас ще ме предаде! Дорде петлетата от биофермата, отглеждани по европейски стандарти, изкукуригат три пъти, едного от вас три пъти ще се отрече от мен!"

И всички мои апостоли от коалиционния съвет се задавиха, отпивайки от джинджър бред соевото лате шоколато и започнаха един през друг да викат:

- Нали не съм аз, Кире?

- Няма как да съм аз, Киренце!

- Аз бих, но няма, Кирчо!

И тогава Лукавия, който дебнеше под формата на бивш гербаджия, се ухили мазно и отиде в медиите. И когато влезе в медиите, той рече: "Има война наоколо, защо ние не заемаме страна в нея?".

И тогава онова, което бях предрекъл, се случи.

Най-напред излезе Корнелия и рече: "Ако ние се намесим, аз ще се отрека от Киро."

После се появи генерал Наско и рече: "Аз таковата, хън-мън, това-онова, такова, ъъъ, онакова."

После излезе Тошко и каза: "ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА", а след това поиска някакви оставки и някакви милиони за магистрали и всеки ваксиниран да бъде разстрелян под звуците на песни, композирани от Иво Моллов-Гугутката.

И най-накрая Лукавия изпрати външния министър на Украйна у нас. А външният министър на Украйна с няколко думи ни направи на пет сребърника в кесия и си тръгна, като ме остави сам. Сам с Асен, Наско и... Настимир.

А можеше всичко да се случи по друг начин. Можеше да няма война. Можеше да няма и коалиция. Можеше да сме спечелили изборите с 80 процента от гласовете на малкото желаещи да гласуват. И тогава - ех, тогава Наско щеше да замине да строи читалища в Коми, че да не се чудим как всеки ден да му замазваме простотиите.

Но нашият създател бе предвидил за нас да изпием докрай горчивата чаша на страданието. И ни изпрати КОВИД. После война. После коалиция. После инфлация.

И не стига това, ами ни изпрати и нов албум на Владимир Ампов-Графа. Кажете ми дали някой друг би издържал на това и би устоял на позициите си?

След тайната вечеря, на която бе създадена нашата управляваща коалиция, всеки пое по своя път. Аз - към едно малко кокетно веган ресторантче на "Паренсов", където хапнах тофу, мариновано в папрат, тайландски лишеи и пасирана лайкучка.

Наско пое към 5-ия етаж на Министерството на културата, за да снима видео, в което разказва как е медитирал под звуците на изпълнение на Косе Босе на хърди гърди.

А Асен пое към министерство на финансите, за да намери още пари за икономиката ни. И ги намери, като отряза парите на Наско за култура. "Той Наско и да му ги дам, няма да знае какво да ги прави", рече Асен и клъцна бюджета за следващите две години.

А коалицията започна да работи. И заработи с такава сила, че днес, няколко месеца след като поех тежкия кръст на властта, се питам -дали не прекалихме с управлението. Може би трябваше да я караме една идея по-спокойно...

Скъпи приятели! Предстоят празници. Празници, в които ние отново ще извървим пътят на страданието.

И ние страдаме. Толкова много страдаме, особено ние, които поехме управлението на България, та чак целият свят започна да страда, като чете какво се случва у нас.

Казват, че последните новини, свързани с "твърдата ни позиция" спрямо войната в Украйна, били предизвикали смърт от смях у поне 20 граждани на различни европейски страни.

Днес ние се намираме на кръстопът. От една страна, се чудим как по-лесно да бухне кетокозунакът - с домашен квас или с мая от нахут.

А от друга, се чудим как хем да сме държава от ЕС и НАТО, хем да сме държава от СИВ и Варшавския договор.

И това чудене, тази непосилна драма още веднъж показва, че ние сме на правилния път.

На пътя, който ще ни дефинира трайно като един от феномените в световен мащаб.

Като единствената държава, която бе управляване от западни юпита и антикомунисти, които заложиха на социализъм и любов към бившата СССР.

А сега, скъпи сънародници, ви оставям. Нека заедно се насладим на трапезата. Е, то няма как да й се насладим, защото агнешкото е по 30 лева килото, но да ви кажа, агнешкото е силно надценявано месо. Има далеч по-добри и здравословни соеви заместители.

Желая ви светли празници. И когато се чукнете с боядисаните великденски яйца утре, го направете тихо, за да не обидите посланик Митрофанова, че напоследък много й се събра.

Ваш Кирил Петков!

С това писмото на премиер Петков свършва.

И понеже напоследък много хора приемат всичко за чиста монета, да допълня.

Такова писмо НЯМА! Всичко това е плод на въображението на автора. А всичко знаете, че точно този автор (аз) не се слави с много здраво въображение.

Не гарантирам обаче дали това писмо не съдържа доста точно описание на действителността. Ако то съдържа такава, покорно моля да ми простите.

Нали се договорихме още по време на КОВИД пандемията, че не искаме новините да отразяват реалността, че ни стресират...

Ваш завинаги, чичо Венци!