Тайният дневник на премиера Петков - II част

...всички факти в този текст са измислица и се дължат само на нелепото чувство за хумор на автора... Той па един автор...

Не ме питайте откъде се снабдявам с информацията какво има в тайния дневник на примиер-министър Петков.

Ако ви кажа, трябва да ви убия, после да се самоубия, след това да се обеся и за всеки случай да се самообезглавя.

Истината е, че разполагам с шпионски кадри, инфилтрирани в МС. Това са една чистачка, двама разсилни и още няколко герои на тихия труд, които няма да разкривам пред вас, щото иначе няма да е интересно.

През тази седмица премиерът Петков е водил акуратно записки, които бяха сведени до моето внимание, и сега, без повече да ви мотая, ще ги сведа на свой ред до вашето такова.

Понеделник, 05.30 сутринта

В този ранен час съм свикнал да вземам леден душ, да слушам тихо музика и да медитирам. Тъкмо да отворя седма чакра, телефонът звънна. Поглеждам - звъни генерал Атанасов.

"Кириле, вика, тая работа няма да стане така. Таско Ерменков и Румен Овчаров са оглавили комисията за лустрация, декомунизация и качество на халвата в НС. Сега, айде, това с декомунизацията да го преглътнем. АМА КАКВА Е ТАЯ ХАЛВА БЕ???".

Изобщо не знаех, че има такава комисия. Станах, изключих седмия албум на Рави Шанкар и звъннах на председателя на Народното събрание.

"Каква е тая халва при антикомунизма?"-  питах аз.

"Нямам представа какво ме питате, господин премиер. Аз например не ям халва, а комунизма не го помня, бил съм твърде малък", отговаря ми председателят на НС. Боже, забравил съм му името, трябва да си го запиша някъде, че не е ОК. В Харвард ни учеха как да помним имена, но тук Ганя не признава достиженията на западните университети.

07:30 

С Асен закусваме в Савини. Той пие смути от дива круша, спирулина, боров мед, джанки и диви мушмули от Зимбабве. Аз залагам на фибрите - поръчах си гризини от овесени трици, пащърнак, цвят от бял равнец и пасирана мадагаскарска киселица. В този момент ми звъни заместник-министърката на културата.

"Господин премиер, вика тя, имаме проблем. На изслушване сме в парламента пред Комисията по култура. Чакаме министъра, но той уж тръгнал към парламента, а се е озовал в Малко Търново. Какво да направим?".

Поглеждам тъжно Асен. Той тъкмо довършва смутито и по стар навик от Харвард решава квадратни уравнения на таблета си.

Разпореждам се заместниците на Атанасов да идат вместо него и се качвам на велосипеда. Време е за работа.

11:00 

Звъни ми Коце Костадинов от Възраждане.

"Ти, вика Коце, си безродник и соросоид. Ти ръсиш кеймтрейлс и омикрони, за да контролираш народа. В сряда ще видиш народното опълчение пред парламента!"

Междувременно съм поканил целият А отбор да бистрим стратегия за борба с пандемията. А отборът е от мои съученици, роднини на леля ми, някакви приятели на Асен и още едни двама, едни трима и само го няма Наско министърът (на културата), че е в Малко Търново.

"Какво правим? Омикрон е вече тук?", питам аз.

"Ами измислили сме го", казва някаква дама, която не познавам. "Значи при 70 процента пълни болници пускаме статия за вредата от приемането на антибиотици. При 80 процента болни пускаме някакви по-готини филми по БНТ, за да стимулираме хората да не излизат. При 90 процента болни пускаме концерт на Стоян Михалев по телевизията"...

В този момент ми звъни телефонът. Някакъв си от пиар отдела на МС.

"В един сайт са написали глупости, да ходя ли да ги набия?" - пита ме с ярост в гласа.

Хващам се за главата и тогава от А отбора дават ново предложение - при 99 процента болни да затворим Централна баня.

"Ама тя не работи от няколко десетки години", с недоверие в гласа казва Асен.

"Нищо, ние да я затворим, щото някой може все пак да се обърка и да отиде", отговаря един от експертите.

14:00

При президента сме на Консултативен съвет по национална сигурност. До мен е шефът на парламента. Умувам дали да го питам нещо, но се сещам, че не съм му запомнил името. В този момент получавам есемес от пиар отдела на МС.

"В сайта "адски ужас бе ге" са написали, че сте дошъл на работа със скъсани чорапи. Да идем ли да ги набием?"

Тъкмо да им отговоря, виждам как Деси Атанасова намига на Тошко Йорданов, който я поглежда страшно, измъква плакат с лика на доцент Чорбанов и започва да скандира: "НЕ НА ВАКСИНИТЕ, СМЪРТ НА 5G-ТО, МАСКИТЕ СА НАПРАВЕНИ, ЗА ДА НЕ СЕ ВИЖДА КАК СЕ СМЕЕТЕ НА СКЕЧОВЕ НА ИВО СИРОМАХОВ".

22:00

По телевизията съобщават, че председателят на НС е дал положителна проба за COVID. Ужас. Бяхме заедно на КСНС.

Явно ще ни изолират. Ако министърът на културата се върне от Малко Търново, може да ме замести...

Вторник

Скука. Седя в изолация, хапвам суринамски лук в темпура с чътни от грилован пипер и домати конкасе и чета новата статия на Ивайло Нойзи Цветков. Не, по никакъв начин не съм съгласен с неговата трактовка на постдепресивния континуум, ad libitum потопен в схизмата на полистилистичната квазиаморфност в нейния чисто пуантилистичен аспект, продиктуван от постминималистичната сонорна инверсия. Но у нас Ганя не го вълнуват подобни неща...

По някое време получавам мейл от пиар отдела на Министерски съвет.

"Нойзи е написал много сложна за четене статия. Да идем ли да ги бием?", пише в мейла.

Много агресия има у Ганя, да знаете. Много...

Сряда

Макар че съм у дома, ми се налага да управлявам държавата. В 12 часа Коце Костадинов, който също си е у дома, атакува парламента. Парламентът се отбранява сам с Иво Мирчев вътре. Браво на Мирчев - той удържа всички и спасява парламентаризма.

Междувременно от пиар отдела на Министерски съвет ми се обаждат по телефона.

"Някакви хора протестират пред НС. Да идем ли да ги бием?"

"Не! Никакво насилие!", разпореждам се аз. Слушам някаква дама, била учила шест години биология. Трябва да проверя дали не е учила в Хайделберг, там имам познати професори...

Междувременно Асен ми звъни и казва, че е открил страхотен био веган ресторант за кашерна храна в Лозенец.

"Препоръчвам ти котлет от цвекло с мус отферментирала спирулина! Божествен е!", казва Асен.

Следобед министърката на здравеопазването кани антиваксърите на среща. В началото срещата започва тегаво. Антиваксърите викат "Не на ваксините, не на мерките, не на НАТО, не на ЕС".

А министърката вместо това тихо ги запознава с плана, който обсъдихме в понеделник. И антиваксърите са толкова уплашени, че започват да скандират "Искаме ваксини, искаме незабавен LOCKDOWN".

Вечерта, притеснен от плана ни за справяне с пандемията, дори Цацаров подава оставка и хуква да се спасява с последния автобус от Централна гара...

Междувременно от пиар отдела получавам мейл: "Да набием ли някого"?

Петък

Карантината изтече. Освен това сме напът да победим както ОМИКРОН, така и MAFIQTA.

Получавам съобщение, че министърът на културата най-накрая се е прибрал в София и се кани да даде пресконференция другия вторник.

За целта сега учел къде е зала "България", къде е НАТФИЗ и защо между частите на инструменталния концерт не се ръкопляска. Последното му се струвало много недемократично и еснафско, но все пак щял да го приеме... Засега...

Обадих се на Асен и отиваме да хапнем малко викингска кухня в едно кокетно ресторантче на "Шишман". Има убийствено суши от морж, което се съчетава отлично с планктон от Мадагаскар и артезианска вода...

Получавам есемес от пиар отдела на МС: "Искате ли да дойдем да ви набием?"

А бе не е лесен животът на премиер-министъра. Ако знаех какво е, щях да си остана в Харвард...

И тук дневникът на премиер-министър Петков свършва. Да благодарим на тайните труженици, които, с риск за живота и здравето си, успяха да донесат тези записки, за да може вие да ги прочетете и да видите колко е тежко да си премиер-министър на днешно време.

А ако с нещо не сте съгласни, да знаете, в този текст няма с какво да не сте съгласни, защото всичко в него е плод на измислицата на автора.

А дали съвсем всичко???

автор на колажа - Надежда Ганева

Следете новините ни в GoogleNews