Светослав Малинов е член на Европейския парламент, магистър по политическа философия към Университета в Йорк (Великобритания) и блестящ преводач на Лок, Бърк, Бейкън и Хюм.
Влизането в НАТО и ЕС: “късмет” в точния момент, какъвто сякаш никога преди в най-новата история не сме имали като държавнически решения и избор, или?
Да, има елемент на късмет. За да се види как изглежда този късмет, е добре да се говори с политици и анализатори от Сърбия - те са убедени, че ние сме извадили исторически късмет, и то на техен гръб.
Тук киническата позиция би била онази на Т.С. Елиът - че трябва да внимаваш за какво мечтаеш, щот може да се сбъдне (смях).
Не, убеден съм, че са прави. Трябва да гледаме целия пъзел – да имаме разбиране и за контрастните събития. Край нас през 90-те се извършваше етническо прочистване и избиване на цивилно население. България трябваше да вземе страна, но не на думи, а чрез действия. Точният политик - Иван Костов - се оказа начело на държавата в точния, максимално кризисен момент, и взе точните решения. И България, която - поне в моите очи - нямаше да бъде нищо повече от една бъдеща Молдова, днес е член на ЕС.
Т.е. в края на 90-те нямаше сигурна европейска перспектива, но се взеха умни стратегически решения – въпреки традиционния “въсточен” отпор?
България се отвори след поредица от частично предвидими и напълно непредвидими обстоятелства. И заради следното важно българско постижение: когато една нация имаше лошо правителство, тя осъществи масови граждански протести, проведе избори, загубилите управляващи признаха загубата, излъчи се ново правителство, което стабилизира страната – т.е. това е поредица от изключително рискови обстоятелства и ние постигнахме най-добрия възможен изход от тях.
Но и до днес стои въпросът за паралелното “държавно” облагодетелстване.
Не знам, знам само, че към протестите се прибави и хиперинфлация, и отвсякъде изглеждаше естествено да се сбием помежду си. Какво по-естествено от това, когато ти изгорят парите, да се сбиеш с някого? Е, ние не се сбихме, а направихме радикални реформи и преобърнахме посоката на държавата – и това е фундаментално постижение.
И сега какъв бърз едмъндбърковски тип коментар да направим за членството в ЕС, десет години по-късно?
Как да ти кажа, то е малко като в тениса. Понякога най-хубавия си мач определен тенисист изиграва в най-трудната обстановка. Като Григор Димитров, да речем – силни мачове срещу Надал и Джокович, след което нерви и загуби от по-слаби играчи (смях). Тази година обаче май ще е по-различно. И ние така – в най-трудната обстановка, най-решаващата, където се искаше политическа виртуозност и изглеждаше почти невъзможно, ние се справихме, съкратихме сроковете, направихме тежки, радикални реформи при правителството на Костов, създадохме усещане за решителност, смелост и компетентност, без да сме членове на ЕС. Т.е. направихме по-трудното в по-трудна обстановка, а днес не можем да направим по-лесното в изключително благоприятна обстановка. Това е в някакъв смисъл клишето “липса на политическа воля”, което го има във всички критики към България, но иначе означава пълна некадърност да се самоуправляваш в рамките на една успокоена, умиротворена среда. Бездарни и страхливи управляващи, със силна доза корупция - това е моята диагноза за последните 15 години.
Т.е. опираме до качеството на сегашното поколение политици. “Предпросвещенски” проблем, политическа тъма?
Нямам абсолютно никакво съмнение за движението надолу – бездарни политици, с липса на визия, дребнави, отмъстителни.
И “апотеозът” на всичко това се казва “Бойко Борисов”?
О, има много по-дребни и отмъстителни.
Има един чудесен глагол на латински – noceo, нещо като “действам вредоносно спрямо империума и/или соцуима”, т.е. не само “престъпвам”, но сякаш саботирам държавността и обществото; самата пряка рекция на този глагол “навява” корупционно поведение от страна на човек на обществена служба, особено в късната империя при Домината. Но веднага и препратката - “царят” Сакскобурготски си остава един от най-вредоносните агенти в най-новата история; не толкова заради личното облагодетелстване (включително на кръга около него), а заради тежкия измамен завой след ОДС, маскиран като “обновление”. Да си припомним Хюм (когото си превеждал); той разграничава политическите impressions от ideas. Сакскобурготски не произведе идеи, а само “впечатления”.
Чудесно казано. Политолозите, май че и филолозите, бяха много остри към Сакскобурготски. Защото той разби – според тях – една здрава политическа система, стабилен двуполюсен модел и пр., а според мен той даде отдушник на хората и в крайна сметка зададе някакъв вид матрица, че може и “по-леко да я караме”. Така че си прав.
При Костов настояването беше сякаш за постоянно, всекидневно общо усилие. И в крайна сметка се оказа, че всеки, който настоява да се бачка настоятелно и ползотворно, “осъмва” като “лош човек”, вид остракиран в общественото съзнание.
Виж, никой не иска шефът му да идва първи на работа, да си тръгва последен, да знае повече от него, да работи повече от него. Никой не желае такива шефове. Е, Костов беше такъв. Българинът правилно усети, че Костов е лош човек (смях). Чувал съм следната история за 1999-та: пратеник на ЕС, май че френският посланик, предложил “отпадане на визите или покана за преговори за членство в ЕС”. Като лош човек (пак да използвам твоя израз), Костов е казал, “България иска и двете”. Тогава, убеден съм, пратеникът на ЕС си е помислил, "о, какъв лош човек!". Но в края на1999 г. България получи покана за преговори, а в началото на 2001 г. визите отпаднаха.
Аха, малко като онова, старото - soit, l'homme est bon pour Rousseau, et mauvais pour Hobbes. Но ако позволиш една чисто парменидова парабола - излиза, че сега ни управляват “добри хора”.
(смях) Значи, ако трябва да избера с кого да прекарам лятото, да отида на екскурзия или да си говоря за футбол – с Бойко Борисов, не с Костов. Виж, Бойко е типът “наш човек”. Защо се държим, сякаш той е някаква отвратителна аберация?!
Защото е отвратителна аберация?
Подобен типаж го има в много градове и села, той е винаги готин, около него винаги има много приятели, човек някак си естествено се сприятелява с него. Единственото, което не мога да разбера е как я докарахме дотук той да управлява?
Той погрешно е смятан за еманация (за малко да кажа “изотоп”) на масовия роден манталитет. Не, той – освен “хъб” и преразпределител на кражби - е сякаш и поредният символ на онова на Айнщайн: правим едно и също, и очакваме различен резултат. Всяка източноевропейска държава има своите специфики: нашата е, че сме вид изоставащи “политически деца”, които repeatedly се оставят на милостта на “проблемния родител”.
Аз не мисля, че Борисов ще остане в паметта, че ще се задържи в колективното съзнание с нещо ясно и постигнато. Той влезе с идеята да се прослави, оставайки си “човек от народа”. Еманация на една от най-опростените класификации на лидерство, но в края на краищата проработила, в нашия случай. В едната ситуация лидерът излъчва посланието “аз не съм един от вас, аз съм повече от вас, аз съм над вас и ще ви водя в определена посока, дори и да има съпротива”, и в другия вариант - “аз съм един от вас и ще правя, каквото кажете”. Борисов е едно към едно лидер от типа “аз съм един от вас”. Той дори сътвори крилата фраза: "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме". Опасявам се, че няма да мога никога да я забравя.
Аз пък се надявам, че този, хм, stultus вече отива в клоаката на българската история.
Евентуалната утеха е, че българската държава и нейното управление в последните години, макар и да зависят от него, не са функция на неговите качества. В противен случай ние не можем да си представим как сме оцелели. При него има мощно делегиране на власт. Поради неразбирането на властта като инструмент.
Т.е. пак Хюм: Борисов е представител на вид прекариатна групова психология, но като политически резултат, слава богу, си отива. Да не почвам за онези философски “cases” на Хюм: сходство, тъждество, отношения по време и място, количествено-числени съотношения, степен на вида качество, противоположност и причинност. И най-важното - те, както знаеш, могат да бъдат разделени на такива, които зависят напълно от идеите, и на други, които могат да бъдат променяни, без да променяме идеите. Борисов – или който и да било в днешната политика, включително псевдо-философът Доган – дори и не подозира за тези основи.
(смях) След като ти току-що стана първият човек на планетата, споменал Хюм и Борисов в едно изречение, нека да те изненадам с констатацията, че Борисов не е анти-демократ. Неговият фундаментален недостатък е, че има "трофейно" отношение към властта, за него властта е най-вече да се спечелят избори и да се сложи трофеят във витрина. След това той не знае точно какво да прави. Затова култът към стабилността в ГЕРБ е автентичен. Ние осигуряваме стабилност, за да бием БСП и да осигурим стабилност. И така до безкрай. Борисов не разбира властта като инструмент да се вършат неща и да се управляват процеси. За него тя не е усилие и работа, мъчително прокарване на политики, които си убеден, че са добри за цялото и затова трябва да се поемат рискове в името на бъдещето. Борисов няма реални качества на управленец - или поне аз не съм ги доловил. Той обаче улови нещо, което доведе до психологически пробив - той прехвърли огромна власт към жени на всички етапи от своята кариера. И това беше наистина добро попадение - изглежда усети, че когато на определен тип жени дадеш власт, те започват тъкмо да работят чрез нея.
Но има един структурен, дълбочинен проблем – че е ударил тавана си на некомпетентност още преди 15 години. Това е моята теория.
Може би си прав, но той играе ролята на посредник – класическа, попаднал в нея, без да я осъзнава. Той “цели” своята лична персона и спокойствие, и затова е готов персонално да потушава конфликти – тук образът на пожарникаря е точен. Като има нещо, скача - и телесно запушва нещата. Имаше случай, при който той посредничеше между стачкуващи и собствения си финансов министър, без някой да усети абсурдността на ситуацията.
Политическият въпрос тук е дали не остават да тлеят въглени?
О, разбира се. То е до следващият път. Той няма понятие за “реформа”. За него това е първо ниво – реформа е “да разбуташ нещата”, в името на нещо, което абсолютно не е ясно къде е, защо е, далеч някъде в бъдещето или встрани. Най-голямата заблуда спрямо него, в която и аз попаднах, е в очакването, че вторият му мандат като премиер, понеже е по-слаб и понеже е втори, ще бъде по-смислен, по-смел, по-реформаторски. Рядък случай на развитие в обратна посока.
И ето го големият проблем: когато отдолу няма пластове знание, няма как да се стигне до идеята за това, че развитието се постига чрез реформа.
Точно така. Това, което той вече плати като цена, е, че много хора като мен - които не гласуват за него, но бяха сравнително добронамерени - днес са убедени, че той фактически е тотално зависим и вреден.
Ако беше проумял, че съдебната реформа е ключова, и досега да е непоклатим премиер. Ерго, да не го квалифицирам пак.
Съгласен съм. Щеше да е премиер, щеше да има президент от ГЕРБ, щеше да е малко по-популярен сред хора като нас – макар и с едно на ум. Въпросът е ти какво мислиш сега – той наистина ли е много глупав, както ти намекваш, или в крайна сметка е зависим, защото той си самопричини всичко?
И двете. Но понеже съм запознат и с теорията на управлението, смятам, че човекът просто е некомпетентен.
У мен пък се загнездва мисълта, че той е зависим, уплашен от нещо - все пак е натрупал опит. Това стоене на върха развива определни умения, а изведнъж той пропилява всичко и то по очевидно глупав начин. И аз затова стигам до извода, че той е зависим. Страх, а не толкова глупост, виждам зад глупавите му действия.
Добре, но може и да има друга трактовка. Може да има план и този план да не е много сложен, но все пак план. А именно, “като виждам, че нещата се изпускат лека-полека, съответно сега ще жертвам президентския пост, ще подам оставка, за да мога да се върна”.
Това много лесно ще се верифицира сега на изборите. Според мен е абсолютно невъзможно да се върне в по-добра позиция от сега. Първо, не е сигурно дали изобщо ще се върне, второ, сигурно е, че ще се върне във властта в по-лоша позиция. Неговото най-вероятно “връщане” може да стане само през голяма коалиция с БСП. Или, състезавайки се сам със себе си, да стане първият български премиер, който три пъти не е завършил мандата си. Тогава името му наистина ще остане завинаги и ще се цитира.
Отделно от целия инфантилен популизъм на висенето в Хитрино, на магистралата, на не знам какво? И да не си дава сметка, че дори протестите 2013-2014 бяха и срещу него?
Аз очаквах - все още гледайки на него като на учещ се и развиващ се политик, макар и с ограничен капацитет - че той ще си каже, “първия път направихме почти мнозинство, с разни продажници, сега обаче хората определено ми дават по-малко власт, аз ще направя коалиционно правителство и ще прегърна моите коалиционни партньори толкова силно, че ще ги задуша; ще им взема и идеите, и реформите, и ще ги осъществя”. Критиките на Радан Кънев са на място – защото, в края на краищата, във фундамента на този тип трофейно мислене властта е тържествуващо спокойствие и жалък стремеж хората да те харесват. Затова у активните модерни българи усещането е за застой и скапване. Борисов вижда, че хора като Радан Кънев са бъдещето. И се страхува от тях.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
