Да започнем с вид обръщение към всички инепти, коментирали Истанбулската конвенция: да забраним ли и “Фиделио”, единствената опера на Бетовен? Там Леонора се преоблича като мъжа Фиделио, за да спаси съпруга си Флорестан от затвора. Защо тоя педал Бетовен (плюс авторите на либретото Йозеф Зонлайтнер и Жан-Никола Буйи) така ни обърква най-вероломно и джендърски?
***
Да забраним и Върджиния Улф? Щот тя нещо там правила в Сейнт Айвз Бей в Корнуол, докато наблюдавала фара Годреви, докато подготвяла бъдещия си тих бунт? Да забраним и нейната Блумзбъри Груп, щот там са се обсъждали невероятни (досега и у нас) неща като правата на жените?
***
Are we The Cowardly Lion, after all?
***
Що да не забраним и лейди Макбет от Мценска околия – щот Катерина Измайлова убива тъста си и си намира любовник?
***
Държавата на ограничените възможности? Не, по-скоро държавата на ограничените с възможности.
***
Но към нашите истински несгоди, продуцирани от сегашното управление. Отделно от липсата на квалифицирана работна ръка, визия за образование, здравна система, сигурност, доходи и т.н., получавате гербаджийски мозъци, които са като Пентиум 2 – при две едновременни команди “мисленето” им блокира.
***
March Madness по български: ето ви пример с дедесарите-гинки на Борисов за ЧЕЗ. Уж държавата не може да се меси между две частни фирми, но внезапно иска да участва, обаче некви гадове пречат, затва внезапно уж няма интерес от сделката, ма де факто една тайно одържавена банка (спасена с държавни пари наскоро) щяла да участва, ма всъщност нямало да участва, щот държавната ББР уверява, че и тя нямало, хем необвързана, хем с “ангажименти”... Триадата Борисов-Пеевски-Цацаров и тук смята всички ви/ни за идиоти. И благодарение на мнозинството идиоти, успява.
***
Борисов, еднокнижният “повелител на Западните Балкани” (“международният лидер”, който дори не може да попита къде е тоалетната на чужд език, а само да измучи като Алековия герой нещо в стил “где е онова”) го е страх да не го удари пак токът.
***
Тук даже не става дума за опробриуми като да се участва в търгов “прозорец” от 5 часа за 90 милиона. Но така и става, докато вниманието е обсебено от катастрофични глупости, включително и за нова световна война.
***
Световна война на простотията срещу авторството (auteurship anyone?), предизвикана от достъпа на плебса и прекариата до вид медиа, по цял свят. Тя бушува поне от 15 години насам. У нас е спечелена категорично преди поне десетилетие, и плащането на “репарациите” тепърва предстои.
***
А колко е просто, г-да русофили: можем спокойно да обичаме Русия и всичко руско, докато в същото време ненавиждаме квази-постимперското съветско-путински-кагебистко “възраждане” там, което не може да съществува без архивраг. Докато - де факто - крепостничеството си стои.
***
Специално за вас – Треплев: “Нужны новые формы. Новые форми нужны, а если их нет, то лучше ничего не нужно... Человек умный, простой, немножко, знаешь, меланхоличный... Теперь он пьет одно только пиво и может любить только немолодых”. Чехов сякаш ви е описал в “Чайка” още през 1896.
***
Коалицията ГЕРБ-OП-БСП-ДПС е “стабиуна”, досущ като онзи антагонист в пернишкия виц, който първо набил протагонистката, и едва тогава тя го харесауа.
***
Най-трогателните са “патриотите” – рекетират “повелителя” и дори определени бизнеси, и се наместват на все повече хранилки. На този фон Валери изглежда като единствения Вазов луд, който се осмелява да протестира (включително срещу измамните лотарии). Дано не го обесят на касапницата.
***
В същото време знакови инвеститори се изтеглят от гербаджийско-коалиционната кочина, с приятелското смигване на уж левите от БСП и под благия поглед на Агата. Не Агата Кристи, нали.
***
Как не се намери поне един друг наш “Мопасан”, който да скочи и да каже, тая монстрозна Айфелова кула обижда моя Париж.
***
БГ-общество на невежеството и гнилата носталгия: по “соц”-а и неговите окаяни (по Рада Москова) социални придобивки. И никаква чувствителност относно тоталното морално сриване на човека като такъв. Смазващият край на 400 години ренесанс, хуманизъм, просвещение и квото там; направо ми идва да перифразирам Ленин, наблюдавайки сегашна България: пока народ безграмотен, из всех искусств важнейшим для нас является телевидение.
***
Да сме наясно: при нас начело са полуграмотни примати, далеч от всякакъв културен и най-вече политически éclat. Още по-начело с шефа на българската планета на маймуните - с неговите анилинги към Самодържеца и Султана, плюс чистата търчи-лъжи политика. Обикновен хам, дет викат руснаците.
***
Но да – и вече почвам да се изморявам да бия “камбаната”: на паразитите не им пука кво ше стане с гостоприемника.
***
Ненужници.
***
Безглави, но еротични в мъничкото си битие на малка култура в долния десен ъгъл на Европа – това сме ние, сякаш като в “Paranonia” на Дали.
***
Т. нар. “външна политика” на Борисов: нещо като онова френско “c'est Thérèse qui rit quand on la baise”. Много съм “еприс” по “философските” афоризми, да. Да напомня още един: if you’re pussy, they fuck you. Къде е ботевският дух, който не иска да е pussy – и още по-добре, pussy whipped?
***
Най-трагичният момент в най-новата ни история? 17 юни 2001, когато Сакскобурготската престъпна група спечели изборите. Всички беди, които ни се струпват оттогава и изяждат бъдещето на децата ни – от Борисов до Пеевски – са свързани с тази проклета дата.
***
А аз, понеже съм от отбора на felix qui potuit rerum cognoscere causas, напомням, че няма нужда от никво разгорещено “диатрибе”. Простотията на ГЕРБ вече ми се струва окончателно нетърпима (извън самия “тапир номер едно”) – последният пример е “калинът” Кирилов, който се позова на “граф Монте Кристо” и бягството от замъка Иф. Само че, досущ както своя напълно неук вожд, и той не си е дочел – когато Дантес бяга, нито е граф, еле па “Монте Кристо”.
***
Имаме спешна нужда още в четвърти клас да се преподава “прозореца на Джохари”, защото не сме нация per se, и е време да си го признаем. Нация е нещо, което – доминантно - припознава едни и същи цели; както сме били, например, през лятото на 1912, което води и до героизма в първата Балканска война. Днес сме “нещо като” нация, в която средният българин не припознава своя fellow българин като свой. В развитите общества (макар и да не бива да се абсолютизира), ако рангът на един индивид не отговаря на ранга му в друга сфера, това се смята за позитивно явление, а не за проблем. Have a quiet think about that.
***
Нашият, български “свръх-Аз”, за разлика от “оригинала” на Фройд, страда от нещо трагично: липсва му чувството за дълг. Ерго, ние се превръщаме само в Id: нация на инстинкта, а не на, хм, моралния императив.
***
Нация от “стабиуни” рисувачи, а не от “поантилисти” и “дивизионисти”. Но за Джаксън Полък – следващият път.
***
А за Юлия Кръстева само шепнешком и с калпак в ръка, уважаеми г-да плебеи.
***
Domine, dirige nos.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
