Борисов няма как да заподозре, че с неговия „цунг-цванг” не само ме разсмя с глас, но и че всъщност е прав на цели две нива. Първо, че положението в държавата наистина наподобява шахматния термин “zugzwang”, и второ, че ако той, който потрива кебапчестите си пръсти и се готви да управлява, дори не може да произнесе правилно „цугцванг”, с това – ipso facto - препотвърждава тезата си, че нещата наистина са стигнали до ебати тоталния цугцванг.

***

Софизмът за момент настрана, „цугцванг” е нещо дори още по-лошо, отколкото си мисли „шахматистът” Борисов. То не значи, че просто ей така, по принцип, нямаме полезен ход – а че който там е наред да мести, може единствено да влоши [собственото си] положение, но, забележете, е длъжен да мести. Слагам „собственото” в скоби, защото можем да заключим, че и самият Борисов един вид признава, че включително всеки негов ход би бил лош. Стига, разбира се, наистина да познава термина – в което, ipso facto 2, се съмнявам.

***

Понеже още не мога да спра да се смея, ето ви още един, някак звукоподражателен коментар на злощастния термин: всички, вече включително и Борисов, правят „цунг” на Доган, но единствен махатмата на ДПС си е присвоил правото на „цванг”. Последното идва от нещо на немски, което е свързано с принуда, т.е. Доган хем е инсталирал Джаба Хатянина да движи бизнеса, хем принуждава всички крадливи джедаи да танцуват пред него. И не смята да спре дотук. Това не е партия между Щайниц и Ласкер, не; повече прилича на хобито на Филип Марлоу. Един човек сам си реди фигурите, сам си избира дебютите и играе шах сам със себе си.

***

Не, толкова е забавно, че няма накъде повече. Цветан и Делян (т.е. Доган) се развеждат. Единият вика, дай си ми куклите, примерно сградата на бившата „Пресгрупа” и печатницата, а другият – дай си ми парцалките (не, не фолкпевиците, ами монопола върху разпространението и вестниците). Знам, че се развеждаме, продължава вторият, не те обичам повече: дай за по-едрите работи да се оправим през частично държавната ББР. Аз ще налея там едни пари и ще си запазя медиите, строителните фирми и Булгартабак, а ти ще бъдеш „рефинансиран” чрез въпросната банка. Първият обаче се нервира, суче нервно мустак и си казва, а-а, не си познал, колега, ама с много не си познал, сега ще видиш кон боб яде ли.

***

Всъщност и двамата не се свенят да се гнервират, мразнят и фигурират до безкрай – точно като двойка, събрана по стечение (или сечение) на обстоятелствата. Строят като бобъра, без любов, само по животински инстинкт; мислят си, че летят надалеч и свободно като албатроса, но в крайна сметка, подобно на нелепата безкрила птица додо, ще изчезнат като вид, пак без любов. Накратко, всичко между тях беше плод на изначалното отсъствие на любов. И сега работата, с извинение към г-н Пеевски, е дебела.

***

Любовта, само да напомня, разгръща личността и ни преподава част от основните уроци за действителността, докато сексуалните завоевания развиват единствено „Аз”-а. Това ме изпълва с необяснима тъга.

***

Между другото, честита годишнина от най-новото „невиждано” свинство, наречено „кабинет на Орешарски” (най-новото „невиждано”, защото някои помним например и предното – на Борисов, Цветанов и двамата от развода по-горе). Искрено поздравявам всички, с които протестирахме – това все още ми изглежда като пръв опит за истински, неотменим граждански натиск. Е, тази власт на наглите, уви, не падна точно заради него, а заради прословутата „Тръба” и спорът кой да я строи, Цветан или Доган, но нищо. Междувременно, в момента тече още един неконтролируем цирк – никой не знае дали „Южен поток” е спрян или не. Както казва ген. Дрийдъл в онази велика книга на Хелър, никога не съм виждал подобна некадърност.

***

Като споменах протеста: освен РБ, никой няма моралното право да се присламчва към него, най-малко банкянският Батман и физкултурният му Робин (впрочем най-блестящият гръбначен мозък, когото съм виждал). Няма да се уморя да повтарям: ГЕРБ имат общо с дясното, колкото и уличното движение в Англия. Те са част от същия задушлив политически климат с висока влажност, който изцежда гражданските ви сили; същият смок, засмукал живот народен, ако повикаме на помощ и Ботев.

***

Междувременно, Бойко Борисов от САЩ изпрати до всички послание тип „е накрая ше ми кацнете, пиленца”, понеже уж се готви да им развали ДПС-БСП-ББЦ-схемата. Както обикновено, той смята, че ще дойдат при него да се „разберат” и, съвсем по байганьовски, „да паднат на бойковия”. Следователно, цугцвангът е пълен: Борисов отново е в ролята на горския, като в стария виц, в който иска да дойде и да напердаши всички. Направо да потръпнеш от смътен ужас и лоши предчувствия.

***

И още горчив смях: когато протестирахме ние, правителството се държеше като неваляшка и продължи най-безочливо да боядисва бъдещето в кафяво; но когато Василев и Пеевски почнаха да протестират един срещу друг, изведнъж се подчини на гравитацията.

***

ББЦ, къде без тях: имам чувството, че на Василев вече не му се занимава с психотичния в своите обещания Бареков (иначе интелигентен и многопластов като емотикон), и иска да го пробута на Пеевски/ДПС. Т.е. Бареков да стане „пенис” на ДПС. „Пенис” на латински, впрочем, преди всичко означава „опашка”.

***

Разбирам фрустрацията на инвеститора, особено в светлината на фактите напоследък: не може да налееш 20-30 млн. в калъп за кухо шоколадово дядомразче и да очакваш да получиш Давид на Микеланджело. Не знам как ще си търси парите, но по моему трябва да предизвика един вид ревизия; там ще излязат великолепни йонесковски неща, например златни тоалетни и други парвенюшки разходи, които препотвърждават абсурда на подобна инвестиция.

***

Смехът продължава: Бареков и плеонастичните му опити да придобие raison d’être. Той пак, този път отцеубийствено, ще седне в широкия скут на Пеевски (Василев магнетично клони към БСП). Т.е. в това има нещо смътно едиповско, ако позволите – мустакатият Пигмалион те е направил от рядка пловдиска кал с ей тези две ръце, а ти го дебнеш с тежък и тъп предмет в ръка (нямам предвид никого, просто метафора). „Пак ще се прегърнем”, ако си спомняте тази гигантска песен на ФСБ.

***

Напоследък спя добре и дори сънувам. Лошото е, че когато се събудя, са останали само размити образи, почти като в онзи изкуствен рай на Бодлер, и ми е трудно да ги разпозная, камо ли да ги изразя. Както веднъж каза една от интелигентните жени, с които съм имал раздразнението да общувам: „Ти имаш предразположение към неизразимото”. „Fuck mе”, изумих се аз. „Тъкмо в неизразимото трябва да се търси. Там може и да намериш.” Гледах я и се усмихвах, но не добавих нищо повече. Така де - човек не бива да се навира в клещите на някакво илюзорно щастие.

***

Но ето и откъслечните ми спомени от съня. Двама наши политически лидери си го мерят от години; единият вика, моят е по-дебел, а другият – моят е по-чист. За единия се твърди, че бил анално ретентивен, т.е. леко, така, ей-си ди-си, а другият пък поканил някаква много близка на първия да го поцелува в кабинета му, но не непременно по устата (докато храбро се борила за някакъв европейски проект). Първият разбрал за тази, как да кажа, абоминация, и го намразил за цели два мандата напред. Слухове, какво да ги правиш – can’t live with them, can’t live without them, дет викаше Линдзи Бъкингам.

***

Никой не е застрахован от личен провал, дори най-добрите – след всяко „Гробище за домашни любимци”, рано или късно, се появява и по един „Капан за сънища”. Това важи даже и за ДПС, на които им е абсолютно все тая кога ще са предсрочните, защото имат важна цел - да погълнат едно от най-вкусните парчета от пицата, фонд „Земеделие”, изтръгвайки го със сила от доскорошния си сиамски близнак.

***

ДПС, впрочем, са “army of me”, която позира като партия. Уви, в момента те са и „алфа-мъжкарят”. Само с едно леко движение в кръста (напред) постигнаха всички цели на дългия наш протест – докато ние всъщност протестирахме точно против тях. И ако това не е киркегорова ирония.

***

Американците, например, вярват по детски в държавната власт и институции – че тя ще им помогне, дори ако си заклещят крака вкъщи. С известно основание, впрочем. Ние вярваме в държавната власт и институции единствено ако се облагодетелстваме от тях – и, съответно, мантрата „нещата ще се оправят” за нас означава да се оправим „ние” – малкият родов кръг, или пък местният сговор на кмета, „предприемача” и всички от ловната дружинка.

***

В момента всички се упражняват в политиканстване, но има важна разграничителна линия. От едната страна е простолюдието, което се добра до медии (форумите и Фейсбук), а от другата - хората, които наистина размишляват, оборудвани с необходимия главен мозък и образование, които действително дърпат общата ни родна политико-социо-антропо-и т.н. мисъл напред. И ето един същностен проблем – вторите все така, по стародавна 25-годишна традиция, не влияят на същинския процес, а сякаш са застинали в лабораторна среда.

***

Още по-лошо: техните наблюдения не достигат до хората под 30. Преходът така „изкиники” 20-25-годишните, че те не правят връзка между собственото си бъдеще и хората, от които то зависи. Още по-простичко: те не формулират съмненията си, смесват истината с недоверието и, вместо антисистемната им кръв да кипи, те са comfortably numb. Но вината не е тяхна.

***

По всичко личи (освен ако не сте „рейнмени”), че основните политически играчи цяло лято ще ви мажат нежно с бебешко олио, подготвяйки поредното задкулисно съглашение – според изхода от войната Пеевски-Василев. Както стана дума, Василев клони към БСП, а Бареков ще се прегърне с Пеевски, отричайки се от своя финансов отец, и даже вече шепне „но избави ме от лукаваго”. Цялото това съглашение, впрочем, сякаш почива на отвратителната логика, че ако не си религиозен, каквото и да вършиш, не е грях.

***

Новото съглашение пак ще ви бие с 5:0, или с “manita”, „ръчичка”, чиито пет пръста обозначават петте гола - както казват испанците, които впрочем усетиха ръчичката на Холандия не където трябва (а мачът много приличаше на въстанието на нидерландците срещу Филип ІІ Испански през XVI-и в., успехът на което води до колапса на Испания като европейска сила). Въпросът е дали събудената гражданска енергия ще успее да отбележи поне почетен гол за 1:5.

***

БСП: Станишев не е проблемът, той е последният опит за “damage control”. Опитайте се да го разберете: в момента, докато четете, той се плъзга надолу по сипея и трябва да спасява бъдещето си като политик. Партията му, в цялото си вековно безсрамие, ще се оправи, криво-ляво; разказът тук е, че разните там вътрешни фракцийки искат той да се провали ЛИЧНО, и така да компенсира споделената некадърност в БСП. Същата тя, заедно с, как да кажа, „неостротата” на Мая Манолова, роди онзи, 15-ият хомункулус, който стана символ на една заслужена агония.

***

Колко ще изгубим, ако общата клика ДПС-БСП-ГЕРБ плюс дребосъчетата и Карлсон ни управлява и през следващото десетилетие? Нищо и половина - само три-четвърти от европарите. И понеже България е сключила сума ти договори по тях, ще бъде принудена да взима заеми, които, поради серийния бандитизъм на властите, по един или друг начин ще трябва да бъдат плащани от децата ви.

***

Докато всички се упражняват по конституционно право (т.е. кога да са изборите), на никой не му хрумва, че бизнесът не може да функционира нормално в условията на несигурна ситуация – и това особено важи за бъдещите инвестиции. Но ето и втора серия от моя сън: след скандалите за сервитута на „Южен поток”, цели пет групировки (или властови центрове, if you must) се дърлят как да си разпределят към милиард и половина евро за строежа на Тръбата. Понеже, нали е сън, образите на въпросните групировки са ми леко размити, но си спомням поне две от тях, свързани съответно с развеждащата се двойка; и тъкмо това съперничество за строежа е в основата на цялата буря напоследък. Междувременно, КТБ си иска кредитите към Делян, а банката, която рефинансира дълговете му към КТБ, е споменатата ББР, с държавно участие; съответно целта, при следващо правителство след изборите, е който вземе властта, да има контрол върху активите на Делян. (А сделката за откупване на медиите на въпросния от някакъв ирландец е просто нагорещен въздух.) Но може и да бъркам – все пак става въпрос за мъгляви спомени от сън.

***

Дори и да бъркам, едно е сигурно: оттук насетне вече окончателно ще ви управлява капиталът, а партиите ще бъдат просто тояги (или моркови, според целесъобразността) в ръцете му. Нещата ще стават лабораторно, чрез технология, и далеч от очите и медиите, чрез тайно финансиране. Въпросът е дали този капитал ще бъде поне отчасти национално-отговорен, или нещата ще продължат да се влошават; лично според мен коефициентът за второто е 1,01.

***

Все метат, и все по-мръсно става, както казва на едно място Чудомир. Това е истинският „цунг-цванг”, български вариант.

15 юни 2014

Ако имате да споделите нещо с автора, пишете му на [email protected]