Ден 51: Празни рафтове. Канадските дневници на Райна Александрова

Празни рафтове (или докъде стига всяка диктатура, рано или късно)

Днес 47-ия президент (когото за кратко ще наричам 47 по-нататък) отново мигна, и то не веднъж, ами направо запърха с мигли, докато произнасяше дълго и заплетено обяснение, което само издаде как отчаяно чака Си да му се обади и да "направят сделка", и как "ние ще бъдем добри и те ще бъдат добри" и как ще свалим драстично тарифите с Китай, защото 145% е "страшно много", е "няма да са на нула чак, но много, много ще ги свалим" но "те трябва да сключат сделка"... и все в тоя дух. Гладна кокошка просо сънува, а 47 - как телефонът иззвънява "международно" с другаря Си на линията.

С което нивата на испански срам, които изпитваме от самото му възцаряване, удариха нов рекорд.

Това несвързано бълнуване по-късно бе обобщено от прессекретаря Каролин Лийвит като "подготвяме почвата за сделка с Китай... и още 18 държави". И други 75 - другата седмица, или друг път, не се разбра много.

И за нея ни е срам, но не чак толкова, все пак не всички в екипа на 47 могат да пледират деменция.

Скот Бесент например, големият икономист от екипа, който наляво и надясно разправяше на народа колко бил велик 47, вчера рекъл на ЗАКРИТА среща на големи инвеститори: "сегашната ситуация( с тарифите) е неустойчива". Що не го кажеш на простия народ, дето чака пачки да завалят от тарифите, а?!

А ситуацията, че е силно клатушкаща се, като сал при вълнение, е ясно на всички, които малко разбират от пазари и променящото се мнение на президента по три пъти на ден - оня ден щял да уволнява шефа не ФЕД, тоя "голям лузър" вчера вика "няма да го уволнявам" (пазарите се успокояват), а днес: " ма кога съм казвал аз такова нещо?!" вместо да обясни, че и да иска, не може да уволни шефа на ФЕД.

По същия начин днес, като го попитали за изборите в Канада, рекъл, че 25% тарифи на колите са ни малко, още мисли да слага! От другата седмица! Щото нали ни субсидирали с 200 милиарда, вместо да ни направят щат, както казвал на "губенатора Трюдо, ама аз така на галено му викам!"

Само двайсет минути преди тази новина да изплува, гледах един социолог, който твърдеше, че рейтингите на Карни и тези на Поалиевр нещо се доближавали в последните дни, 3 процента била разликата. Сега пак ще се отдалечат, 47 пое грижата за това. Слънце да беше, нямаше така да огрява навсякъде! А той с две несвързани приказки от сутринта го постига.

Като казахме несвързани приказки, по въпроса за Украйна е последователно деструктивен. Пак изтряскал едни обвинения към Зеленски, че не иска да признае Крим за руски, и въобще как смее да отхвърля прекрасния американски план, направен от хора, които са ходили в Европа най-много до парижкия Дисниленд?!

Точно когато си мислим, че не може по-зле, и 47 пише туит и ни опровергава. Днешният му дитирамб за мирните преговори, които по същество са пореден отчаян и груб натиск към Украйна да капитулира (и това е написано с едри букви на първите страници на американските вестници) е нещо като Groundhog day от 28-ми февруари, деня на злополучната среща в Овалния кабинет.

И докато тука тънем в омерзение, американските големи вериги гледат с ужас в краткосрочното бъдеще, тогава, когато ще се изчерпят стоките без мита. По тоя повод вчера трите големи в Америка - Walmart, Target и Home depot изпратили директорите си на среща с милостивия бащица, на която буквално му казали: "Ако не отмениш тарифите, след две седмици цените в нашите магазини (където пазарува обикновения народ) ще скочат драстично, и ще има ПРАЗНИ рафтове, както през ковид!"

Сега, не знам дали сте запознати с тая особеност на северноамериканската култура, но за търговеца на дребно празният рафт е най-страшният кошмар. И не само за него - клиентът ще дойде, ще види че го няма търсеният продукт и ще иде другаде. Следващият път ще иде направо в другия магазин. Е, това няма да му помогне да намери всичко и то на прилична цена, но веднъж отучен, клиентът не се връща.

Но празните рафтове са символ на едно друго време и на един друг строй. Празният рафт е признак, че нещо в държавата е фундаментално объркано. В нашия случай на соца, ние си знаехме какво и как.

Предстои и на американците да преживеят късните 80-ет и средата на 90-те, както ние ги видяхме у нас. С празните рафтове и хиперинфлацията. С безумно богатите шепа хитреци и гладуващите хора. Доколко тази прогноза е реалистична? Предстои да видим.

Всичко зависи от това колко силна е тръмпистката секта и на какви жертви е готова. Моите очаквания са умерено оптимистични. Може би ще преживеят част от това, но на забързан каданс. А може и да не се стигне дотам. Но все някои елементи ще ги има, като при всяка диктатура.

Гледах кратко видео на един от големите американски инвеститори, как обяснява събитията от последните три месеца. И той каза горе долу следното: "Америка не е просто държава, тя е запазена марка. Тя е символ на военна мощ, силна икономика, но и иновации, идеи, СВОБОДА. Хората от цял свят ни гледа(ха)т с възхищение. И това, което се случва, е съсипване на марката. Много бързо, много лошо и може би необратимо".

Път назад има. Въпросът е гледат ли достатъчно американци натам. Надявам се, да.

Край празните рафтове на американския алкохолен внос - единствените празни рафтове в Канада, ние пак си викаме:

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews