COVID-19 – бич за богатите?

Някой първо каза, че в Ломбардия имало извънредно много китайски наемни работници, които шиели дрехи в огромните милански цехове за маркови облекла. И затова Ломбардия била засегната най-силно. После се заговори за силно застарялото италианско население. Дори за това, че италианците били топли хора, обичали да се прегръщат, стилът им на живот – по-патриархален и по-обвързан с големите им семейства – правел така, че се заразяват (и за съжаление – умират) повече възрастни хора. Заради прегръдките с младите им роднини – заразоносители.

Всичко това звучи интересно, някак дори шерлокхолмсовско, но не е особено ценно от епидемиологична гледна точка. Поне така си мисля аз, въпреки, че съм изучавал по-сериозно психиатрията, отколкото – епидемиологията.

Застаряващо е и населението на Япония, може би – дори повече от това на Италия. Но Япония някак засега се справя твърде добре епидемиологически на фона на останалия свят.

Япония все пак е съвсем близо – и географски и икономически – до Китай (първоизточника), има огромен търговски (а доскоро – и туристически) обмен с него...но Япония не наложи извънредно положение, дори (доколкото знам от най-последни данни) – не затвори основните заведения за обществено хранене.

Япония наложи разумни, диференцирани мерки; затвори училищата само за ваканциите, а след като ваканциите отминат - ще продължат да бъдат затворени само в тия префектури, в които има случаи на заболяването.

В Япония случаите до 25.03 са 1193, а смъртните случаи са 43. Наистина – забележително.

При положение, че в Люксембург случаите са 1099.

Нещо не е както трябва – това е първото, което му хрумва на човек, когато гледа статистиките.

Но едно положение се очертава все по-ясно: най-силно засегнати са най-силно развитите (икономически) страни. И още повече – най-засегнати са най-силно икономически развитите райони в тях.

Тук примерът с Япония веднага би трябвало да опровергае това становище: но всяко правило, колкото и банално да звучи това, си има изключения.

Някой би казал: да, в слаборазвитите страни хората по-малко се придвижват и в рамките на страната и по-малко пътуват извън страната, но това едва ли е точно така: именно от слаборазвитите страни излизат стотици хиляди и дори – милиони икономически емигранти. Те отиват в по-развитите страни; много от тях се и връщат, не толкова често, колкото вечно пътуващите в командировки европейци от богатите страни – но все пак – потокът е двустранен, безусловно. Вероятно дори в страни като Уганда от Китай и Европа са се върнали стотици и хиляди от началото на епидемията.

И ето:в стомилионната държава Филипини – 638 заразени. И само 38 смъртни случая. А ако Филипините на са в тесни отношения с Китай (първоизточника) – то кой друг?

А както е известно – филипинците са едни от най-предпочитаните работници по корабите – търговски и пътнически – в целия свят. Те пътуват навсякъде, връщат се...А заболяването там просто го няма.

Естествено, някой би казал – това е само началото!

Но в Китай и Южна Корея епидемията (поне тази вълна) отмина!

Естествено - не са изключени нови взривове; а неприятна е възможността Covid-19 инфекцията да стане и ежегодна – и епидемиите от нея да се редуват с грипните. Но засега – в тази епидемична обстановка, в тази сесия, така да се каже – Китай и Южна Корея вече са на прага на едно успешно приключване на епидемията.

И така: Япония е от малкото икономически силни държави, които не са много пострадали. Но другите традиционно най-богати държави: Германия -34 хил., Франция – 22 хил., Испания – 47 хил., Холандия -5.5 хил., Великобритания – 8.5хил., Австрия – 5.5 хил. (и както казах – горкият Люксембург – 1099 заразени) – са значително по-силно засегнати от „бедните” си събратя: Киргизстан – 44 души, Боливия – 32 – души, Хондурас -36 души.

Съвсем умишлено поставих тук данните за едни от най-бедните страни в света.

Естествено – моята съпоставка е очевидно тенденциозна. Има безброй възможни аргументи против нея: та нима в една бедна страна не умират недиагностицирани много повече, отколкото в една богата...и нима не е твърде рано да се каже – първи минават по реда си богатите, но Бог знае какво ще стане, когато „пламнат” и бедните страни...

Но минаха три месеца, някои страни вече „излизат” – а най-богатите продължават да са начело в списъка на засегнатите; начело в списъка на това, ще си позволя да го нарека „изкупление”.

Да, моите сравнения са тенденциозни и необактивни. В никакъв случай не може да се прогнозира какво точно ще стане в Субсахарска Африка, какво би могло да стане в Индонезия...Но все пак това сравнение би могло да се използва като основа за един по-задълбочен размисъл на тема: Не бива ли наказвано, рано или късно, всяко едно прекалено богатство?
(и кой знае откъде ми се мярва крилатата фраза на Оноре дьо Балзак: зад всяко голямо богатство се крие едно кърваво престъпление).

Дори и вътре в самите страни разпределението е някак очевидно. (макар че, казах – не се опитвам да бъда обективен и по-скоро моят коментар е моралистичен, отколкото – статистически или прогностичен) Разликата в заболеваемостта между най-богатите Ломбардия, Венето и Тоскана и най-бедните области на Италия – Абруците, Базиликата и Апулия е в пъти.

Същото е положението в Германия – най-засегнатите области са Северен Рейн-Вестфалия и Бавария, това са категорично най-преуспяващите икономически райони на страната; калкото и странно да е – от източните провинции (бившата ГДР) най-засегната е Саксония. А това е отново най-развитата икономически сред „бедните” източни провиции. Които са определено по-малко засегнати от „богатите” западни.

При тия разлики в рамките на една страна (имайки предвид единната и система за здравеопазване) не че се натрапват някакви изводи...Но – както казах – отварят се посоки за размишление.

Последното, което бих споменал, е че Ухан не е просто един от безбройните градове в централен Китай – а е един от най-силно развитите железопътни и промишлени центрове на страната.

И бих доразвил чисто писателските си, далеч от всякаква статистическа обективност, разсъждения: във фантазията ми се очертава една такава картина, която показва, че всъщност не най-богатите, най-презадоволените, а някак може би (тук ще сложа кавички само за да се приема с резерви казаното) „най-алчните и най-вредящите с алчната си и прекалена активност” части на света са „наказани” с тоя бич.

Знам, да се говори така не е много хубаво. Никой (бихме искали да вярваме) не наказва никого. Има само обективни, природни, логично, научно обосновани факти. И те са стъпили здраво на добре познатите ни природни закономерности, така добре познати от любимата ни наука. Няма никакво морално измерение цялата тая работа. Всичко е една лишена от морални (хм!) дименсии епидемиология.

Така е. Но все пак.

Дали е така?

Следете новините ни в GoogleNews