''Житие и страдание грешнаго Недялко''

Недялко Йорданов ще представи автобиографичната си книга „Житие и страдание грешнаго Недялко“ с музикален моноспектакъл. Събитието ще се състои на 9 юни в театър „Сълза и смях“, съобщава авторът.

На сцената Йорданов ще изпее свои авторски песни, сред които „Някога някога“, „Лисичката“, „Под звездите стари“... до сегашните „ Малкият мъж“, „Малката госпожица“ и „Усмихни се любов“.

В „Житие и страдание грешнаго Недялко“ поетът, драматург и режисьор описва живота си. „Разказал съм си всичко, без оплаквания и без излишни хвалби – детство, ученичество, студентство, 60 години театър, скандали и болки, радости и успехи... От 1940 година до ден днешен“, пише Йорданов в страницата си във Фейсбук.

„Кръстил съм тази особена книга „Житие и страдание грешнаго Недялко“, защото винаги съм обичал и често съм препрочитал Софроний. С неговата бездънна откровеност и скрита самоирония“, казва още авторът по повод книгата си и посочва, че през последните три години е написал около 250 стихотворения. „Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст – третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато“, допълва Недялко Йорданов.

Днес той написа:

"Скъпи приятели, оказа се, че след вчерашната публикация веднага са се появили заявки за новата книга „Житие и страдания грешнаго Недялко“ наред с други мои книги. Подписах всички и издателството ги е изпратило по адресите в страната. А софиянци са започнали веднага да купуват билети за моя музикален моноспектакъл в театър „Сълза и смях“, което много ме изненадва и зарадва. И същевременно – задължава да се представя достойно.
Възнамерявам спектакълът да бъде само от мои авторски песни.

А сега едно стихотворение, което надявам се ще обори съмненията на не малко от вас, че вече съм се предал на старостта и отчаянието.

СПОРТНО
Стига съм мрънкал... Досадно е сигурно...
Време е вече за хвалене!
Аз не съм пробвал единствено фигурно
върху пързалка... пързаляне.
Някога... Някога... Сякаш фантастика!
Всякакви подвизи щури...
Кеф ти например земна гимнастика...
Първи на всичките уреди!
Десетгодишен... Ах, минало бешело...
Двойни салта и фликфлаци.
Паднах на гръб... И два счупени прешлена...
Нищо, де... Нови мераци...
Първа любов... И въздишки... Флиртуване...
Трябва да се харесам.
Идва на помощ резонното плуване...
Все пак - морско момче съм...
Футбол естествено... Топка парцалена...
После, разбира се, кожена...
Дясно крило във отбора... Кварталният...
И във студентския – тоже...
Тези години някак по-близки са...
Двайсетгодишен... Мъжествен...
Ритник в коляното...Скъсах менискуса...
Краят – до болка известен...
Пълен с енергия... Никакво лягане...
Ходене лека полека...
И постепенно - истинско бягане
по санитарна пътека.
И тренировките...Пак подновени са...
Вечна слава на спорта!
Новият! Вече модерният! Тениса!
Ето... С ракета на корта...
Форхенди...Бекхенди... Леко позьорски!
Сингъл... На двойки...Турнири...
Купи... Медали... Макар аматьорски!
Цели четирсет години...
Ама сега... Казват... Хич не е розово!
Трябва да се лекуваш!
Знаеш каква ти е диагнозата.
С тениса ще се сбогуваш...
Трябва да свикнеш... Съвсем не си същият...
Нека да ти е ясно!
Никакви спортове... Стой си във къщи...
Стар си... И има опасност...
Имам, обаче, известно съмнение
във диагнозата точна...
И затова... По изключение
смятам пак да започна...

Следете новините ни в GoogleNews