Ексклузивно Джо Байдън се оттегли от президентската надпревара, предложи Камала Харис да заеме мястото му (обновява се)

“Пролетта на емигрантите” - романът, който предвиди настоящето

28 май 2013 в 19:39 4983 1

"Пролетта на емигрантите" е издание на "Сиела" и вече е в книжарниците в цяла България

“Пролетта на емигрантите” е новият, вече станал пророчески роман на българския писател и драматург Калин Илиев. Това е книга, която улавя и описва бунтовете, подслушванията, сблъсъка между президент и премиер от 2013-а, преди те да са се случили. Книга за вечната битка между добрите и лошите, за “сянката на животното”, която наднича зад Човека.

Преди две седмици OFFNews ви представи книгата и нейния автор.

Заради изключителната проницателност на романа днес публикуваме откъс от него:

Бирите бяха сервирани, компанията очакваше своя предводител да обяви наздравица. Вожда вдигна чашата и в същия момент забеляза на входа един от верните си социолози, пресуши я на един дъх и се запъти към него. Играчите също изляха пенливата течност в пресъхналите си гърла и доволно да се оригнаха. Тази демонстрация на превъзходство над общоприетите норми бе неразделна част от тяхната културна традиция.

 Както обикновено, пристигнаха втората порция халби, всичките точно с по един пръст пяна, кехлибарени и съблазнителни. Никой не отпи, нещо не беше наред – Вожда се връщаше кисел, мълчаливо седна на мястото си. След първоначалната радост от вкарания гол, на лицето му се беше появил другият характерен образ – на напрегнатия и едва сдържащ яростта си див звяр. Напрежението във въздуха се сгъсти, настъпи неловко мълчание.

Той тежко се изкашля и изпитателно фиксира състезателите. Острите черти на триъгълната му глава се напрегнаха и късата, къдрава като на негър коса, щръкна; свитите устни и стаеният в очните дъна бяс подсилиха демоничния му вид. Извъртя се по обратния ред , отново, един по един, изгледа наобиколилите го. Те се полюшнаха притеснени, започнаха да се гърчат по местата си, като червеи на кукичка, дишането им стана тежко, болезнено.

Като ехо долетяха думите, които тихо се отрониха от устата му:

 - Играем си ние тук, ритаме топка, пием си бирата… а държавата… Или това не ви засяга?

 Никой не се обади. Присъстващите не помръднаха, вперили в него безпомощни погледи.

- Какво ме зяпате? – попита по-високо министър-председателят. – Рейтингът ми е паднал с още пет процента и то според проучване на наша приятелска агенция… Не мога да разбера това наше вечно недоволно племе! Давам на Нулиа всичко от себе си! Загубих приятелите си, от тревоги не мога да спя, нямам личен живот! – повиши още глас, накрая нервно крещеше. – А малко повече от месец до изборите рейтингът ми се срива! Въпреки милионите, които наливаме в продажни агенции, телевизии, вестници!... Обаче – има морков, има и тояга! Докога ще си играем на демокрация с тези от опозицията? Подготвили сме обвинения. Какво чакаме? Какво…?

Рязко спря да говори и отклони вниманието си към две млади жени по тениски и къси полички, които влязоха в заведението.

- Късно е вече за това – обади се Плъха, известен банкер, един от влиятелните мъже в Нулиа и личен ковчежник на Вожда. Този невзрачен, дребен мъж на средна възраст с малки очи и щръкнали мустаци говореше бавно, пестеливо, сякаш плюеше думите си в шепа и после ги гълташе обратно.

- Никога не е късно! – всеотдайно се отлепи от мястото си Клюна, така наричаха вътрешния министър, атлетичен мъж с плоско, четвъртито като табела лице и дълъг, крив нос. – Но местата в затворите са кът.

- Спираме да стоим пътища и магистрали, започваме да строим затвори – обади се министърът на строителството.

 - И за това е късно – отново се обади Плъха.

 - Защо да не пригодим изоставени казарми!? – ентусиазирано продължи министърът на вътрешните работи. – Можем да ги населим за нула време.

Вожда се върна в разговора:

 - За колко човека имаме обвинения?

 - Близо две хиляди, най-важните – отвърна Клюна. – Информирали сме ги, ако си траят, няма да ги пипаме. През последните месеци обаче започнаха да надигат глави.

 - Колко подслушваме?

 - Над петдесет хиляди, говоря само за политическите. Имаме три специални автомобила, прихващат мобилни разговори в периметър от половин километър. Не се водят на отчет, няма нужда от разрешителни.

 - Ти и мен можеш така да подслушваш! – подскочи Вожда. – Защо нищо не зная за това?

 - От съображения за сигурност.

 - Какви съображения за сигурност? Вече всички на тази маса знаят.

 - Така е – спокойно отвърна вътрешният министър, очите му зловещо припламнаха. – Ако някой се изпусне, бог да му е на помощ.

 - По-кротко със заплахите! – провлечено се обади Глигана, едър мъж с огромни челюсти и остри, криви зъби, водещ бизнесмен в страната, близък до министър-председателя по силата на паричните вноски, които правеше към партията и лично към Вожда, а в последствие осребряваше десеторно; един от малкото, които не се притесняваха да предизвикват злобния и отмъстителен характер на вътрешния министър.

 - Просто ви информирам.

 - Знаем, че подслушваш и нас – процеди отново Глигана. – Не сме вчерашни.

 - Много знаеш – изтрака Клюна. – Всезнайковците…

 Вожда ги прекъсна, за да тушира напрежението.

 - Стига!... Колко, каза, има в тези списъци?

 - Над петдесет хиляди – доволно се усмихна вътрешният министър.

 - Не си губиш времето. Но – не съм те чул какво каза. Аз зная, че у нас се използват специални разузнавателни средства за бандити, данъчни измамници, наркотрафиканти и корумпирани политици… Ясно ли е?

 - Напълно – кимна министърът на вътрешните работи, в очите му просветнаха познатите пламъчета. – Никога не съм се страхувал да поема цялата отговорност!

Двамата се спогледаха и помежду им прехвръкнаха искри, невидими за останалите. Миг след това Клюна се усмихна накриво и продължи:

 - А не може ли по-просто? Толкова хора си отидоха от инфаркти, катастрофи, заблудени куршуми?

 Вожда отново подскочи на мястото си.

 - Ти чуваш ли се какво приказваш пред толкова хора?

 - И без това всички се досещат. Предпочитам да знаят, така съм по-спокоен – когато тайната е споделена, връзката между нас е по-силна.

 След кратък размисъл, Вожда изсумтя и взе думата.

- Тези, за които говориш, пречеха на бизнеса ни, но самите бяха потънали до гуша в лайна. Но ако подкараме опозицията, европейците ще надигнат вой. Американците също няма да ни подкрепят. Единствено Путин би ни влязъл в положението, но няма да си вкара таралеж в гащите… На ви сега Европейски съюз! Ако бяхме дошли по-рано на власт, никога нямаше да подпиша договора за присъединяване! Не заради себе си, хората днес живеят по-зле.

За миг се замисли и отново, с присвити очи, огледа приближените си.

- Сега, искам да ме слушате внимателно… Племето трудно налучква правилния път, затова е племе. Трябва да му го посочим. И ние го правим, дори да допускаме грешки, историята ще ни оправдае. Като цяло ситуацията е под контрол. От прокуратурата и полицията – до горските стражари, всичко е в нашите ръце. Също банките, големият бизнес, медиите… Има няколко вестника и една-две телевизии, които заблуждават хората. Най-опасни обаче са социалните мрежи, в тях всеки дрънка каквото си иска. Това води до анархия! На всички тях също трябва да посочим верния път. Така наречените интелектуалци не са опасни, които не са с нас, предпочитат да си умрат на спокойствие, никой не им пречи. Няколкото изключения са за цвят пред Европа, също неправителствените организации, които, признавам си, ми лазят по нервите. Обърнете внимание на онези, които развиват някакъв бизнес и не гледат в правилната посока – данъчни, полиция, проверки, помогнете им да се ориентират… Е, смятам, че си знаем задачите. Някой беше казал – кой с каквото може да подпомогне общото дело. Нали така?

 - Тъй вярно, Вожд – обадиха се неколцина.

 - Много от хората, които ни избраха, сега съжаляват. Не бива повече да ги разочароваме! Трябва се грижим за тях като истински родители, да ги обичаме, но да не им прощаваме грешките! Ако бъдем последователни и всеотдайни, ще се справим. Щастието е в грижата за другите! Наздраве! – той енергично вдигна халба.

 - Наздраве! – въодушевено отекнаха възгласите на присъстващите. Вожда умееше да ги запалва.

(Следва)

 "Пролетта на емигрантите" е издание на "Сиела" и вече е в книжарниците в цяла България. Можете да поръчате книгата и от сайта на "Сиела".

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Васил Терзиев за новото мнозинство в СОС