Константин Марков от "Тангра" за новата супергрупа "Легендите"

"Ние сме приятели музиканти, които ще пилотират машината на времето"

Димитър Генчев 17 юни 2015 в 16:31 14678 8

Константин Марков е сред създателите и вдъхновителите на легендарната рок група "Тангра". Той е и единственият музикант, който остава в бандата от началото до края й през 1990 г. Много от песните им са безспорни хитове и до днес, въпреки че "Тангра" не съществува вече 25 години. Тук ще говорим с него за създаването на новата българска супергрупа наред с "Фондацията", а и именно - "Легендите". Всички в новата формация са отдавна доказани и обичани музиканти

Как се роди идеята за новата супергрупа "Легендите" и кои са музикантите в нея?

Идеята за "Легендите" се роди в един разговор между мен и Стенли. Казах му, че у нас има жажда за хубава рок музика, представена по нов начин и започнахме да мислим кой би се присъединил към един такъв проект.

Първият, за когото се сетихме, беше Митко Кърнев от Д2 - за мен, един от най-добрите китаристи на модерната БГ рок сцена. Митко каза, че ще си помисли и попита кои са останалите. Когато разбра, че други няма, предложи Любо Киров, с когото са работили заедно в различни проекти. Познавам Любо като певец, но малцина знаят, че е и отличен барабанист, което правеше нещата още по-интересни. Любо дойде и предложи Косьо Цеков от ФСБ и накрая поканихме и Данчо Караджов от "Сигнал".

По-късно намерихме и името ”Легендите". Повечето хора мислят, че това сме ние. Легенди обаче са песните и историите, които искаме да разкажем чрез тях на публиката за времената, през които те бяха създадени и изпети. Става дума за спектакъл, който пренася хората в легендарното време на нашата обща младост.

Колкото до нас, ние сме група приятели музиканти, които ще пилотират машината на времето...

Какъв ще бъде репертоарът на новата група, кога и къде ще можем да ви видим?

Естествено е да свирим някои от най-големите хитове на групите, от които идваме. Хората ще очакват това от нас. Освен тях обаче ще ги изненадаме и с нови парчета на "Легендите", които постепенно ще влизат в репертоара ни.

За първи път пред публика се появихме наскоро по време на Годишните музикални награди на БГ Радио 2015 в Благоевград, където бяхме приети много добре. Истинското появяване на групата обаче ще стане тази есен, когато ще направим национално турне в по-големите зали и летни театри у нас.

Как ще звучат песните на "Легендите"? Полуакустично, както свирят "Фондацията", или ще си бъде класическа рок банда?

"Легендите" е класически рок проект. Мотото е "Песните, които всички обичаме". Повечето парчета, които сме включили в програмата, изискват много здраво свирене и пеене.

Присъствието на толкова добри музиканти и певци, идващи от различни групи, всеки със свой стил и бекграунд, неизбежно ще даде по-различно, ново и интересно звучене. Като добавим към това дизайна на сцената, ефектите и сериозната мултимедия, която подготвяме, можеш да очакваш нещо много повече от обикновен концерт. Сигурен съм, че ще бъде доста интересно и неочаквано за много хора от различни поколения, които ще дойдат да ни видят. Още от сега ги каня!

Сега да се върнем назад в годините. Не мислиш ли, че самата "Тангра" в не малка степен отговаря на критериите за супергрупа? Казвам това, като имам предвид колко много доказани музиканти минаха от там - Александър Петрунов (Сашо Гривната), Васко Кеца, Цветан Владовски - Чочо, Станислав Сланев - Стенли, Вили Кавалджиев, Боти Панов, Илия Караянев (Личо Стоунса), Кольо Бусера, Дани Ганчев, Валери Миловански и много други.


"Тангра" не беше обикновена група, а по-скоро постоянно променящ се и обновяващ се рок проект. Беше нещо като мощна спортна кола, която не се страхуваше от смени в екипажа... В един момент бях сметнал, че през различните периоди в нея са участвали общо 28 много добри български музиканти... Ако това покрива твоята представа за "супер група", можеш да я наричаш и така, особено през призмата на изминалото време...

Съгласен ли си с твърдението на колегата ти басист от "KISS" Джийн Симънс, който заяви: „Смъртта на рока не беше естествена смърт. Рокът не умря от старост. Той беше убит. В момента е много по-трудно да изкарваш прехраната си свирейки и пишейки песни. Никой няма да ти плаща, за да го правиш...” И продължи: "Ако свириш на китара е почти невъзможно да успееш. По-добре да не се учиш да свириш на китара и да пишеш песни, а просто да пееш под душа и да посещаваш прослушвания за X-Фактор. И не искам да говоря нищо лошо за X-Фактор, или за поп певците. Но къде е следващият Боб Дилън? Къде са следващите "Бийтълс"? Къде са авторите на песни? Къде са създателите?”

Едно време, когато се учех да свиря, много харесвах "KISS". Мисля обаче, че думите на Джийн Симънс са малко пресилени.

Преди всичко, не мисля, че рокът е умрял. Рокът е философия, верую, естетика и начин на живот. Това, че не го виждаме във вида, в който го познавахме по времето на "KISS", "DEEP PURPLE" ,"LED ZEPPELIN" и още много подобни колоси, съвсем не означава, че някой го е убил.

В последните няколко десетилетия музиката, както и целия шоу бизнес като модел, претърпяха огромни промени. Тези, които не се съобразиха с новите технологии, възможностите на интернет, мобилните телефони и модерните медии, неизбежно трябваше да отстъпят на следващите. Сега има нови групи, които слушам с огромно удоволствие. Те свирят модерен рок и продължават да измислят хубави песни, стъпвайки върху традициите на класическия рок и поколенията преди тях. Че е по-трудно е факт - изборът е в пъти по-голям, както и начините, по които музиката достига до нас.

Вярваш ли, че рокът може да бъде възроден в предишния му блясък? Вижда се и в световен мащаб, че тази музика, доколкото съществува, се крепи на оцелелите и до днес пионери на рокендрола и на утвърдените банди, а новите групи като че ли създават предимно еднодневки, които само след няколко месеца вече никой не помни.

Това ни връща към предишния въпрос. Наистина не смятам, че рокът e умрял, за да се възражда. Светът, музиката, а и самите хора се променят изключително динамично. Някъде четох, че само за един ден съвременния човек получава толкова информация, колкото за целия си живот през средните векове...

Целият бизнес модел на продажби и разпространение претърпя драстична трансформация - кой слуша магнетофони, касетки или дори CD-та днес? Много обичам великите стари групи, от които съм се учил, но с удоволствие слушам модерен, алтернативен или индъстриал рок.

Доколко наистина има полза от формати, като Х-Фактор? Отношението към тях въобще не е еднозначно. Например легендата на "Pink Floyd" Дейвид Гилмор съвсем еднозначно предупреди новите кандидати за слава, че за тях е много по-добре се "поблъскат" и сами да изминат своя път до големите сцени, вместо да разчитат за пробив на подобни формати. Какво е твоето мнение за този, а и за други такива конкурси?

Тук опираме до ролята на съвременните медии, които в борбата за рейтинг и печалби правят компромис със съдържанието, забравят за обществената си мисия и се превръщат във фабрики за илюзии.

Много е приятно да станеш звезда за месец, въпросът е какво ще се случи след това и дали ще можеш да осмислиш успеха си. Другият път - от дъното, е много по-труден, но в много по-голяма степен те изгражда като артист.

И днес има много примери на групи, които с години свирят по барове и клубове и минават през огромни изпитания, докато един ден късметът им се усмихне. Приемам и едните, и другите, стига да имат нови оригинални идеи и качество. У нас, за съжаление, не винаги е така...

Има един, според мен, интересен въпрос, а именно: С какво се различават по начин на мислене и усещане на музиката феновете на блуса, рока и джаза, в сравнение с тези, които предпочитат поп парчета, диско, хаус, чалга, или други стилове?

Блусът, рокът и джазът изискват повече усилия, за да ги усетиш и разбереш. При комерсиалния поп, EDM, хаус, транс възприемането и усещането е повече на първосигнално, бих казал хипнотично ниво. Не случайно там се обръща толкова голямо внимание на структурата на самата песен и особено на здравия ритъм и хипнотичен драйв...

Какво трябва да направи един прохождащ рок музикант у нас - да опита да се пребори тук или максимално бързо да изчезва от България и да си пробва късмета в чужбина?

Смятам, че преди всичко е въпрос на личен избор, възможности и амбиция. В последните години чувам някои учудващо добри български групи, както и отделни музиканти. За съжаление, те рядко достигат до масовите медии, които предпочитат ниското качество, достигащо понякога до пошлост и лош вкус...

В същото време шансовете им за успех в чужбина, особено от една възраст нататък, стават все по-минимални. Много трудно би могъл да разчиташ на успех в чужбина, ако по някакъв начин не си се интегрирал в онази среда или не си отишъл там преди да си навършил 20 г.

Най-общо казано, мисля че вернияt път е да постигнеш нещо в собствената си страна и ако си достатъчно добър и оригинален, да търсиш път по широкия свят. Познавам няколко наши групи, които са тръгнали точно по този път.

И накрая - не мислиш ли, че добрата музика у нас сама си намира публиката и че някои български изпълнители в това отношение не са особено прави, когато се оплакват, че не ги пускат често по радиото, или телевизията?

Не обичам воплите от типа "да спасим българската музика", не понасям и ниския вкус, налагането на псевдо образци или пренебрежението на медиите у нас към оригинални идеи и артисти.

Ние сме една от малкото страни, където няма една истинска, обективна национална класация за музика, която да бъде много силен стимул за нейното развитие. Истината е някъде по средата - трябва да се появи ново поколение от истински "songwriters", които пресъздават света и усещанията си за него чрез своята музика и текстове. На тях пък им трябва ново поколение отговорни продуценти с отношение и познания за продукта, който ще създават. И не на последно място - нужен ни е нов тип медийна политика, която да излезе от рамките на собственото си оглупяване и чрез дела да подкрепи усилията и на едните, и на другите. А това със сигурност ще отнеме време...

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице