Търговските вериги могат да си пуснат мощта там, където държавата им позволява (подкаст)

Защо са високи цените в търговските вериги у нас спрямо тези в други европейски държави с чувствително по-високи доходи?

Защо изчезват българските стоки от рафтовете наред с качествените храни и продукция? Защо загиват българските производители?

Ще помогне ли бойкотът на веригите и ако не, какво друго би дало ефект?

В подкаста разговаряме с доц. д-р Тони Димов, председател на Център РИА за оценка на въздействието на законодателството. Центърът вече 15 години работи за по-добро регулиране и наблюдава и оценява нормотворчеството у нас. 

Една от първите оценки, които са възложени на центъра от държавата, е на Закона за защита на конкуренцията с цел ограничаване на нелоялните практики. тях търговските вериги, използвайки своята пазарна мощ, налагат на българските производители, а крайния резултат го изпитват и потребителите.

"Над сто различни видове отстъпки, премии, бонуси и всякакви други такси търгповските вериги налагат на българския прозиводител. Нещо различно от нормалния търговски договор за доставка, продажба, печалба", посочва доц. Димов на база на изследванията на Център РИА.

"Общата практика е такава: доставчиците доставят храните като производители, но не получават веднага плащане. Т.е. - консигнация или отложен платеж. След което същата верига решава да си открие нов магазин някъде. И казва: Вашата продукция беше включена в нашия юбилей - или в откриването на нашия нов магазин. Това изобщо не е комуникирано с доставчика. За да можете да сте в нашия нов магазин или на регала за нашия рожден ден, ще трябва такса. Така доставчиците започват да реализират продукцията си на доста занижени цени. Търговските вериги, уж идвайки да изсветлят пазара, всъщнпост прехвърлят част от тежестта на своята инвестиция на доставчика. Процентът, който губи производителят, понякога е доста сериозен."

Според юриста фактите са безмилостни: "Просто се вижда как народът обеднява, вижда се, че проблемът си стои." Затова обявеният бойкот на веригите според него е естествена реакция на хората.

Според него трябва да сме наясно, че този проблем не може да се реши с непазарни методи - например с фиксиране на цени. 

"Ние сме европейска държава. Нека се срaвняваме не със северните държави, а с Хърватия, с Румъния."

"Търговските вериги могат да си пуснат мощта там, където държавата им позволява. При въвеждане на една по-стриктна регулаторна рамка в Румъния, те запчоват да се съобразяват с нея. Там печалбите спадат, влизат в норми, които са идентични с европейските. Обаче това е ефектът на водното легло - при нас таксите се увеличават. Цените се увелчиават, защото те са свикнали този месец да виждат една печалба. Когато едната държава натисне, се компенсират загубите от по-стриктната уредба. И къде да ги компенсират? В държава, която е разграден двор."

Защо България е разграден двор?

Доц. Димов казва, че демокрацията у нас е "висяща", защото в България е нарушен най-малкият й елемент на демокрацията - мандатността. Нарушен е принципът за смяна на мандатите в много органи и сме в период на 'висящи" мандати, които блокират държавата, карат я да работи с ограничена програма. "Висящността" като явление в правото е правна несигурност, обяснява юристът.

Следете новините ни в GoogleNews