Със сигурност стоките по-скоро ще поскъпват. Едно ходене на пазар, ако преди е било за 20 лв., сега е за 50 лв. Не може да очакваме цените да тръгнат надолу. Те ще запазят високите си нива, а доходите ще ги догонват. По-скоро бихме очаквали повишаване на доходите, отколкото намаление на цените.

Това заяви банкерът Левон Хампарцумян пред бТВ. Той подчерта, че ръстът или спадът на инфлацията има два сценария.

"Единият е, че вече сме минали един остър пик на инфлацията, като при някои стоки достигна 20% и догодина ще има успокоение. Или ще има по продължителен период на инфлация - около 4-6%, и отново ще тръгне затихване, само че по-бавно. Дали ще спадне по-рязко през 2023 г., или ще имаме две-три години, в които ще спадне по-бавно - и двете предположения имат основания", каза Хампарцумян.

Той бе категоричен, че двуцифрената инфлация у нас е изяла част спестяванията на хората.

“За съжаление, това е и една от нейните цели - да се балансира наличието на средства със стоките и услугите. Когато средствата станат повече, започва инфлацията. Има хора, чиито доходи бързо догонват инфлацията. Има и хора, при които това не се случва. Обикновено доходите догонват инфлацията с известно закъснение. Едно от нещата, които човек може да направи, е да се откаже от нещата, които не са му необходими. Това обаче, ако стане по-масово води до стагнация и рецесия”, добави Хампарцумян.

Според него трябва да проработят законите на конкуренцията. "Ако автобусите, с които ходят да пазаруват в Одрин, ако стане прекалено арогантно поведението на търговците, в сравнение с другите страни - някой ще намалят потреблението, оборотите ще паднат и ще трябва да се намалят цените. Ако има стоки, които са търсени в целия свят, може да изчезнат от България. Както беше с бананите в България. Това сега ни се струва смешно", коментира банкерът.

Едно от нещата, които човек може да направи, е да се откаже от покупки, които не са належащи. "Няма безплатен обяд в икономиката", обясни той. По думите му хората на различните възрастни мислят по различен начин за спестяване. 

"Лихвите ще се вдигнат бавно - особено в Европа", смята Харпарцумян: "Депозитите също - под 5% може да е доходът върху депозитите, които имаме, през 2023 г.".

Според него вместо хората да спестяват, те купуват жилища, но определи това като "някаква форма на спестяване". 

“Ако купуваме жилище за собствено потребление, няма голям риск. Дори да има период, в който вноските са по-високи, няма да е голям проблем. Ако сме купили имот с цел инвестиция, то би било имало проблем със спада на цените”, каза финансистът. Не би трябвало повече от 1/3 от дохода ни да отива в разход по жилището - ипотека, наем и др. 

"Важно е да влезем в Еврозоната, защото ще доведе до повече спокойствие при обикновения гражданин, както и по-малки транзакционни разходи при пътуване в чужбина, потискане на ръста на лихви по кредите и чувство, че са пълноправни членове на ЕС. По-добре да се гордеем с това, отколкото с исторически неща от преди 2000 години", посочи той.