Депутатите окончателно приеха последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. 

На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв. На първо четене, по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС, законът предвиждаше цялостното опрощаване на дълговете, но след остра реакция от страна на обществото, те се отказаха от този вариант.

Според управляващите причината за отсрочката е, че мюфтийството трябва да започне да се ползва от възможността да получава държавни субсидии в размер до 15 млн. лв. на година възможно най-скоро, което не можеше да стане реалност при наличието на задълженията. Това е с цел да предотврати нуждата от финансиране от страна на турския Дианет (службата, която отговаря за вероизповеданията в южната ни съседка). В началото на месеца главният секретар на мюфтийството Джелал Фаик потвърди пред bTV, че от 5 години насам мюфтийството получава по 2 млн. лв. годишно от Дианета.

Според новите промени вероизповеданията могат да поискат отсрочка до 10 г. за погасяване на задълженията си, в това число данъци, задължителни осигуровки и други публични задължения. През това време все пак ще дължат основния лихвен процент.

Разсрочването беше прието въпреки съпротивата на ПГ на "Обединени патриоти". Предложението на "Обединени патриоти" за абсолютна забрана на финансиране на вероизповеданията отвън при наличие на държавна субсидия не бе прието. Пленарното заседание дори бе прекъснато за кратко, за да бъде обсъден въпросът на Председателски съвет. Консенсус обаче не бе постигнат. 

От трибуната лидерът на НФСБ Валери Симеонов припомни, че България е светска държава, и заяви, че е недопустимо да се превръща в държава на вероизповеданията.

"Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди, външни на България финансови потоци, защото това означава, че това вероизповедание може да бъде използвано като политически инструмент, на което сме свидетели последните 30 години”, добави Валери Симеонов.

На него отговори председателят на ПГ на ГЕРБ в оставка Цветан Цветанов, който днес дойде в парламента за последния си ден като депутат. Той заяви, че при предишни обсъждания в православната църква са били категорични, че не искат да бъдат ограничени допълнителните им финансови средства. 

"Ние ще подкрепим текстовете, които са на работната група, Комисията по вероизповедания, и това, което сме внесли между първо и второ четене от парламентарната група на ГЕРБ", добави той, предизвиквайки аплодисменти от групата на ГЕРБ. 

Днес бе прието и да се конкретизира, че държавната субсидия се полага освен на Православната църква, и на Главното мюфтийство. Досега законът предвиждаше тя да е за "мюсюлманските вероизповедание", като в това число можеше да бъде включено и регистрираното мюсюлманско-сунитско вероизповедание на бившия главен мюфтия Недим Генджев.

Преди време председателят на парламентарната комисия по финанси Менда Стоянова обясни, че процедурата по разсрочване на дълговете ще следва логиката на вече разписаната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) процедура за разсрочване на задължения на стопански обекти.

Още по темата

15/03/2019

Политика

ВМРО: Категорична забрана за чуждо финансиране на вероизповеданията