Виждам го. Нищо хубаво в България няма да се случи

Да погледнем към неизбежните осми избори в България. В такъв случай още повече хора ще бъдат разомагьосани (помните концепцията за „ентцауберунг“ на Макс Вебер, ентшулдигунг за немските термини), а електоралната активност ще спадне от 34 процента сега до вероятно 29.

Но да видим как ми го дават “от горе“, аз наистина съм ясновидец. Първо, някои общи бележки: цялата партийна система ще продължи да залязва, без значение как ще се излезе от вътрешните конфликти в определени партии за идущите избори. Мачът в ДПС ще продължи да е скучен хикс, или, както колегите в спорта казват, и двата отбора се самоубиха с това 0:0. Същевременно, дискурсът за отмяната на политическата партийна система, каквато я познаваме, ще се завихри още по-разпалено. Все повече ще чуваме, че тя се е провалила, защото все повече президентът Радев ще ангажира гласове в тази посока, с цел един ден той да стане наш вариант на Орбан или Фицо, който черпи сила тъкмо от разпада на политическата демократична система. Радев и сега позира като демократ, но в същото време носи авторитарен малък жезъл в чантичката на съпругата си. И изгради – чрез предните служебни правителства – система от съветници и спонсори, които да гепят в стил ГЕРБ и да го изтикат на власт.

Времето работи за Радев

Ерго, към професионалните кариеристи – заложете на Радев, който към 2028 вече вероятно ще е завзел властта. Няма да отменя партийната система като деветнайстомайците 1934 (и да я връчи на себе си, подобно на Борис Трети), формално няма да има нов „Закон за защита на нацията“; той просто изчаква, съветниците му не са глупаци, времето работи за него, и в един момент ще „удари“.

Защо? Защото системата в момента го позволява. Силата на либералната демокрация е в плурализма, но ако твърде дълго твърде много партии не могат да произведат властови резултат, съвсем логично ще се появи и авторитарист. Той не е задължително да е военен, вижте Мусолини – иска се само да удари по масата и да каже, те се провалиха. Това не го виждам да стане през февруари 2025, а малко по-късно, след края на президентския мандат.

Спрете с това негласуване!

Но можем да спрем тоя „военен“ процес, гласувайки. Т.е. колкото и да са непоносими партиите, тих едноличен и фицовски режим на Радев не е отговорът. Между другото, престанете с това негласуване, защото наистина може да създадете чудовища. Както си говорихме с моя приятел Иван Кръстев наскоро (очаквайте това интервю тук), няма никакъв проблем авторитаризмът да позира като либерална демокрация, формално да ходи на избори, но когато тези избори (или серия от тях, като при нас) не водят до ясен излаз, част от новите демокрации с удоволствие се предават на „Аз“-а на определени хора, при които не се наблюдава „id“.

Междувременно, да кажа като ясновидец какво ще стане в началото на март 2025: нищо. Мъката с поредното гербаджийско правителство тип „Главчев“, което преминава в служебно, ще продължи. Защото нито един от лидерите в момента нито ще получи задоволителен резултат, нито ще има легитимация за управление.

Борисов пак няма да може да сглоби нищо

Начело с Борисов: той е лесно разгадаем, чувства с кожата си, че трябва да е като котарака Леополд от онова съветско филмче („ребята, давайте жить дружно“), но макар и формален победител в поредни избори, няма да може да сглоби нищо. Разбира се, подозирам, че неговата линия на мислене е тип „абе, ше ми кацнете на... да не казвам какво, рано или късно“, но реалността вече е друга: никой не иска да ти „кацне“ никъде, брат, заради тоталната фрагментация на политическото и още по-тоталната атомизация на електората. Не отричам огромния политически опит на Борисов, глупости – просто напомням, че той цял живот прави ксенофонтски анабазис към постепенно овладяване на цялата власт, а сега вече – образно казано – чувства, че трябва да се смирява и да предлага катабазис. Не че ги знае тия работи – но му предстои да разбере, че катабазисът в гръцкия древен оригинал означава „слизане в Ада“, или буквално „слизане надолу“. И побелялото катинарче няма да бъде политическо спасение.

Двете ДПС-та

Какво виждам като ясновидец? Историята с Доган (или, както аз му викам, „Делянко, убиецът на Ахмедя I“, хах) ще торпилира всичко, което до момента изкарваше едни сигурни 250 хиляди гласа за ДПС. Виждам също, че Пеевски един ден ще се отърве от Магнитски, или ще го отърват, щото и там може да се плати; ако някой по-нервен от превзетите ви медии не вземе мерки, след само две години Пеевски ще е основният фактор в българската политика, заедно с Радев. Да, този свят, в който живеем, никога не ви е обещавал, че ще е справедлив или пък приятен.

ГЕРБ и „Възраждане“ в коалиция?

На изборите през февруари-март 2025 ПП-ДБ ще са максимум трети. През цялото време слушаме редица демократични анализатори (без фолкзвездата Коцето, който директно каза, аз съм вашият (човек на) Путин). Този и подобни са истинската опасност, защото той вече е системен, и ако не през 2025, скоро след това „наште“ ще станат втори, особено при това масово негласуване. Което ще ни хвърли в истински великолепна ситуация – ГЕРБ и „Възраждане“ в коалиция. Помните ли как не вярвахме, че ГЕРБ и ПП-ДБ са като вода и олио и не се смесват?

И сега Радев, с униформирания си военен ум, прави вид обход към тила на партийната система. Чака, докато вече е влязъл в „големия бизнес“, наречен власт. Първо ще превземе тила, после и всичко. Ерго, ние трябва да запазим либералната демокрация, каквато я познаваме, защото да, малцина сме, но ако предадем страната в ръцете на Радев, това ще е най-големият културен крах.

Защото военизирането е обратното. Колко по-щастлив е всеки вол, вика Швейк, направо го заколват в кланицата и не го мъкнат предварително по учения и стрелби. Ако ни се разбира.

Но добре, да опитаме през март 2025, малко ясновидство:

ГЕРБ. Пак първи с малко. Никва промяна, културното крило на любодиловците и томабиковците, както и „експертното“ – Теменужка и Нанков, т.е. не непременно блестящи умове, но все пак е най-голямата партия. Голям „успех“ е тва с Катя Захариева, те са системната партия и само те могат. ГЕРБ, впрочем, са велики в своята нечовешка глупотевина. Но в същото време, те са властващи и до момента.

„Възраждане“ втори. Ако Коцето беше една идея по-умен, щеше да опита, чрез некви поне конкретни обещания за подобряване на живота в провинцията, ама не, ние сме си путинисти, все ни е тая за уж левите и за всичко, искаме си идеологически.

ПП-ДБ. Същият глупашки guerilla тип пиар, малко по-нагоре като гласове, вероятно. Никаква поука от Джини Дитрих, Нийл Пател или Алигзандър Ютковиц. Т.е. никакво учене, а само аматьорско самопресъздаване. Честно, глупашко е. Не четете нищо и не знаете за нищо, и се доверявате на тежки аматьори.

Двете ДПС-та. Те ще се явят малко смешно като две и ще разпилеят помежду си иначе сигурните им поне 250К гласа.

Новото огромно „ляво обединение“. Проблемът там е, че хората на труда и особено пенсионерите вече отдавна разбират, че това нито е ляво, нито е обединение, нито нищо. И вероятно на тези осми избори ще са нещо като 6,4 процента. Ако имахме 6-процентна бариера, можеше и да се отървем от тях.

Други партийки. „Величие“, „Меч“ и други подобни псевдо-патриоти, начело с ИТН.

Нищо хубаво няма да се случи

Накратко, виждам го. Нищо хубаво няма да се случи. Вероятно още поне десетилетие ще е подобно аматьорство.

Но ще кажа и нещо важно: аз все пак съм културен антрополог и работя „човекознание“. В този смисъл, не доразбирам българския политически процес, в който сега пак голямата разправия е колко и какви гласове ще се купят.

Най-важното за изборите в пролетта на 2025: не гласувайте, защото, ако гласувате, е възможно да заемете страна в разправиите в ДПС.

Ерго, да бъдем великолепни и да гласуваме.

И накратко: Доган и Пеевски еднакво са проблемът.

Там е дори детинско, но ако ще заложите, все така да е Нова Генерация.

Някой някъде у нас не обича Пинк Флойд,

Никой, actually. И това също е вид обяснение на Проблема.

Ивайло Нойзи Цветков, DW

Следете новините ни в GoogleNews