Русия вероятно няма да надживее Путин

Човешкият живот вече не е ценност в Русия

Евгений Дайнов 11 януари 2023 в 22:47 21348 28

Евгений Дайнов

Снимка Сергей Антонов / OFFNews

Евгений Дайнов

Преди време написах книга със заглавие "Русия: една история на страна без история". В началото ѝ зададох въпроса: Има ли Русия история? Стигнах до извода, че няма. Тя стои отстрани на историята и гледа на съседните (европейски) страни, в които историята протича, със смес от недоумение, завист и презрение.

Дойде време да задам следващия въпрос: Има ли Русия общество? Този въпрос възниква по естествен път от реакцията на руснаците не само на чудовищната война, която отприщиха в Украйна, но и на чудовищните жертви, които те дават вече четири месеца, пред и около украинското градче Бахмут.

Русия дава огромни жертви

Между 1961 и 1973 година американците губят 58 300 войници във Виетнам. Тези жертви водят до дългогодишна съпротива, която отприщва истинска революция не само в Америка, но и из целия цивилизован свят. Между 1979 и 1989 година в Афганистан СССР губи 15 000 човека. Резултатът е, че СССР се разпада.

По експертни оценки, от септември насам само на тридесетината километра фронт пред Бахмут руснаците са загубили поне 40 000 убити. Това е почти три пъти повече, отколкото за десет години в Афганистан и толкова, колкото американците губят в най-тежките пет години във Виетнам. Всичките тези 40 000 са паднали в усилието да се превземе градче, което по българските стандарти е равносилно на Джулюница. Да, там минава път, който в едната посока води към Златарица, Елена и Сливен, а в другата посока излиза на пътя София-Варна. Да, на 15 километра има летище. Но – 40 000 убити за Джулюница?

Колко смърт може да понесе това "общество"?

Реакцията на руското общество – за разлика от американското през 1960-те години и от съветското през 1980-те – е нулева. Не става дума само за Бахмут. Дотук общите загуби за десетте месеца украинска война са 110 000 убити – осем пъти повече, отколкото за десет години в Афганистан и двойно повече, отколкото за 12 години във Виетнам. Всяко руско семейство вече познава друго семейство, което е загубило син или съпруг в Украйна. Това не е война, която се води „в телевизора“; тя е сред руснаците. Не се наблюдават обаче никакви брожения сред хората.

Какво е това общество, което е способно с лекота да търпи такива жертви? И това ли ще бъде отново положението, когато 200-те хиляди руснаци, мобилизирани през септември, измрат някъде до март-април, а следващите 300 000, които Путин ще мобилизира тия дни, измрат до август? Колко смърт може да понесе това „общество“? Явно 100 хиляди не му правят никакво впечатление. Същото ли ще бъде на кота 500 хиляди? Един милион? Три?

Може би е по-лесно да разделим руското общество на засегнати сегменти и да ги огледаме един по един. Да вземем сегмента от войници, които умират пред Бахмут. От четири месеца там атакува руска пехота по начин, характерен за Първата световна война – на „вълни, до 5-6 на ден. Жертвите след такъв ден са около 600, т.е. два мирновременни батальона или един подсилен такъв.

Представете си войник, който чака реда си да участва в поредната „вълна“. Той е гледал как в 8 сутринта се вдигат в атака 100 човека, от които в някаква степен живи се връщат 7-8. След два часа, в 10, тръгват следващите 100. И от тях се връщат 7-8. Следва нова вълна в 12 часа, със същия резултат. Сега си представяме нашия войник, да го наречем Серьожка от ул. „Малая Бронная“, чийто ред идва в 14 часа.

Защо онези руснаци тъгуваха, а днешните - не

Той цяла сутрин е гледал какво се случва – но се вдига и тръгва с другите 99. Знае, че от тях живи ще останат 7-8. Но върви. Гази по трупове от септември, които са вече скелети; по трупове от ноември, които са в състояние на пихтия; и по все още топлите трупове на своите другари, загинали преди два часа. Може би заобикаля тялото на своя приятел Витька от ул. „Моховая“. След минути самият той се превръща в топъл труп, по който ще газят следващите 100 човека, планирани за 16 часа, докато и те не станат трупове, по които да ходят следващите вълни.

Между другото, песента „Серьожка с Малой Бронной и Витька с Моховой“ е изпята през 1960-те години от чудесния съветски певец Марк Бернес. Тази песен е израз на тъгата на тогавашните руснаци за момчетата, неуспели да станат мъже, тъй като са загинали по фронтовете на Отечествената война. Онези руснаци тъгуваха по своите мъртви момчета и след две десетилетия. Сегашните дори не ги забелязват…

Какво обаче се случва в главите на самите тези момчета, докарани от „Малая Бронная“ и „Моховая“ днес в Украйна? Как така се изправят и тръгват на абсолютно сигурна смърт, за да могат техните началници да рапортуват „нагоре“, че са доближили някаква Джулюница с още 20 метра? Добре, ако пазиш собствения си дом, това поведение е лесно за разбиране. Ако си на чужда земя, но воюваш за ясно разбираема и добра кауза – също, макар само донякъде. Но да правиш това на чужда територия в примитивна колониална война, чиято цел никой не ти е обяснил?

Движението на майките

Тук нещо дълбоко не е наред. Членовете на едно съвременно общество не правят така. Също така, в едно такова общество различните групи хора си помагат, когато изпаднат в беда. Да видим, какво прави групата хора, най-близка до безсмислено загиващите пред Бахмут – техните майки.

По време на двете чеченски войни (1994-96 и 1999-2000 години) движението на майките на руските войници се превръща в мощен фактор на вътрешната политика. Именно майките натискат властите да не се гаврят с техните деца и именно те бродят из Чечения, за да освободят своите пленени синове, зарязани от руската държава. Организират медийни изяви, обръщения, протести, петиции, отворени писма, апели до международни организации.

Днес от това няма и помен. Освен два спорадични протеста на по десетина майки през пролетта и есента на 2022 г., нищо подобно не виждаме в тази война. Майките и на живите, и на мъртвите си траят, както правят всички останали в Русия. Някои дори благодарят на Путин по телевизията, че е дал възможност на тяхното дете да загине за родината. Други признават пред журналисти, че не вдигат шум, за да не ги лиши властта от парична компенсация за смъртта на синовете им.

Връзките в обществото са окончателно разкъсани

Когато една група хора, която може да помогне на друга група, изпаднала в беда, не го прави – това не е съвременно общество. Това не е дори традиционно, семейно-базирано формирование, тъй като групата, която в случая не помага – това са родителите на бедстващите в Украйна войници. Очевидно в Русия на Путин са разкъсани не само хоризонталните връзки на солидарност, характерни за едно модерно общество, но и вертикалните, които крепят традиционните селски общества.

Това състояние на нещата дава отговор на фундаменталния въпрос, зададен от Стинг в песента „Russians“ от 1985 година. Основното послание, рефренът на песента е, че голяма война няма да има, „ако руснаците също обичат децата си“ (But what might save us, me and you / Is if the Russians love their children too). Още тогава, през 1985-та, всички си задаваха въпроса: ами ако руснаците не си обичат децата? Ако са готови да ги жертват във война, само и само да има война?

Нещо много драматично се е случило в Русия. Аз помня руснаците от 60-те та до края на 90-те години. Негласната идеология, която ги сплотяваше тогава, беше: „Никога повече война“. По тази причина търпяха дори идиотското управление на Леонид Брежнев („Поне няма война“). В първите две десетилетия на 21-ви век Путин лично подмени тази идеология с друга: „Можем да повторим“ – т.е. отново да превземем с военна сила половин Европа. С избледняването на спомените от Втората световна война руснаците очевидно се поддадоха на този ура-патриотизъм.

Човешкият живот вече не е ценност в Русия

Но и това не обяснява онова, което описах по-горе. Ако в ситуацията бе замесена единствено сменената идеология, то тогава руснаците с лекота биха тръгнали към Украйна „да повтарят“, но бързо биха се отказали, след като стане ясно, че този път не могат да повторят. Не наблюдаваме нищо такова. Очевидно действат някакви фактори, които не виждаме.

Според Елла Полякова, бившата председателка на Комитета на войнишките майки в Санкт Петербург, основният фактор е свързан - както при Стинг - с обичта: „Човешкият живот престана да бъде ценност в Русия… Майките вече не са майки, синовете не са синове… не вярват в себе си, не вярват, че животът е ценност сам по себе си – виждаме такава масова не-обич. Хората не разбират защо живеят, накъде вървят, какво подписват, защо… Русия бе поразена от масова не-обич“.

Тази жена не си фантазира. Тя е виждала и осмислила неща, за които ние имаме само най-бегла представа. И е стигнала до извода, че руснаците не знаят защо живеят и затова не се обичат един друг, нито дори самите себе си. Загубата на чувството за смисъл и на чувството за близост с ближния прави съществуването на едно общество невъзможно. Няма нищо, което да осмисли живеенето заедно, нито пък да му даде някаква надежда за бъдещето.

Как Русия загуби бъдещето

Загубата на бъдещето води до потъване в миналото („Можем да повторим“). Загубата на надеждата, на свой ред, лишава от смисъл самото живеене. Целта на руския живот, както от години тръби местният нацист Александър Дугин, се оказва смъртта. Тук вече разбираме посланието на руския „патриарх“, полковник Гундяев, който неотдавна каза на руските мъже следното: „Вместо да мрете от водка, ходете да мрете на фронта, да има поне някакъв смисъл от вас“.

Като че става разбираемо както поведението на войниците пред Бахмут, така и на техните майки. След като единственият смисъл от живеенето е да се умре, то няма драма. Умрял – изпълнил си предназначението. Давайте следващия, после по-следващия и така – до последния. Защото само умирането има смисъл и ценност.

Това е окончателният край. Една страна може да живее без история, както Русия демонстрира в последните 500 години. Просто се върти в един и същи кръг, без да напредва наникъде. И все пак си се върти. Но не виждам как една страна може да живее, без да има нито модерно, нито традиционно общество. Единствената останала възможност е връщането към начин на живот, организиран покрай племена, скитащи се из степите и газещи из блатата на руската безпределност. Вероятно ще има и някакви остатъчни градове, из които ще се стрелят различни банди – нещо като Сомалия или Хаити.

Ако войната не спре скоро и Путин не бъде свален, може би точно това ще се окаже неговото наследство. И – не, не съм ги урочасал аз руснаците, когато през 2008 година написах, че Русия вероятно няма да надживее Путин…

Дойче веле; Заглавието е на OFFNews

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

29

Ендевър

12.05 2023 в 13:32

Отличен анализ на Дайнов!
Липсата на емпатия в големи обществени групи води до разпад на обществото, а от там пътят до разпада на държавата Русия е къс!

616

28

Ravel

12.05 2023 в 11:45

Слушай Благойчо ! Няма нормален човек, който да не го е страх. Multos fortuna liberat poena, metu neminem. Мнозина щастието освобождава от наказание, но никога от страх. - Сенека.

-529

27

6екеr4о

16.01 2023 в 10:38

Фатмакът Еврак почнал да Тръмпира, очевидно вече белината я ползва не само за гаргара, а и за клизми, такваз убавиня извира и тръмпира, 3 в 1, неочаквано добра комбинация!
А Ордьовърът на Повръщаното дрънчи за некаква русофобия, която била "противоестествена" на българите. Той е толкова тъп, че дори не подозира значението на думичката! Дрънчат, преповтарят до умопомрачение тъпоглава пропаганда, мен лично не ме е страх, а искрено и дълбоко мразя русоробската паплач, откровено и напълно безплатно!

606

25

order

13.01 2023 в 09:35

Има хора с български произход, които се опитват да разпалват русофобията в полза на някой друг, надявайки се, че върху това ще построят своето политическо бъдеще, и за това на тях им се плаща. Но самата русофобия е противоестествена за българите, за българската култура, за българската история, за всеки българин. Русия през цялата си история не е направила нищо лошо нито на българите, нито на България. Това казва в разговор с Мартин Карбовски @MartinKarbowski Яков Кедми.
Според дипломата всички от Ленин до Путин са допуснали грешки по отношение на Украйна. Путин е имал възможност да реши проблема още през 2014-а, но е избрал друг вариант и затова сега "и Русия, и Украйна плащат с кръв". А НАТО и американците са решили да се възползват:
"Никой никога нито в Америка, нито в Европа се е интересувал от интересите на Украйна, не се е интересувал и за тези на България. Кого в Европа го интересува благополучието на българския народ? Вие за тях не сте пълноценни европейци."

318

23

Valioka

12.01 2023 в 20:43

Не, приятели, това са демони... Те изпълзяват от ада и завземат съзнанието на хора които са податливи на това. евроалкохолика, беловеждов, бай ти пешо от Перник и бармалей са подлоги на много ниско ниво. Те са изроди, които за някакви жълти стотинки, или дори безплатно са продали жалките си душици на нещо, което дори не знаят какво е. Големият шлем е в Кремъл. Там е, така да се каже, тронът на преизподята... Там се проектира, финансира и реализира промиването на клетите мозъци, които директно сключват договор с луцифер. И това е на всяко ниво - от обикновения войник умиращ на фронта, до най-висшите кадри на злото...

-529

21

6екеr4о

12.01 2023 в 13:06

Фактологията в този анализ е потресаваща, може да разреве дори и едно паве!
Имам две несъгласия с автора, сериозни:
Първото е многократно коментирано във форума - в цялото постсъвеЦко пространство, азиатско, изключая Прибалтика, човешкият живот никога не е имал никаква стойност.
Второ, авторът задава въпрос, може би риторичен: колко смърт може да понесе руското общество!?
Личното ми мнение е, че т. нар. общество може, понася и приема, и минала, и сегашна, и бъдеща смърт! Доколкото мога да се ориентирам в океана от информация, включително и руска пропагандна телевизия, у тъпоглавото народонаселение на педеРацията ръстат чувството на кръвожадност, желанието за отмъщение и очакването на някаква ефимерна победа!??
Гледах мазната пача Олга Скабеева и нейните пръдляци, които, както и останалите пропагандатори, внушават на зомбираната публика: Ние имаме ядрено оръжие (следват подхилквания, дюдюкания, пируети и неподражаема квикчня), как така няма да победим...

10298

20

AntiZ

12.01 2023 в 12:42

Бармадебила ме съсипва от смях! Хахаха !Абе, ти си битер канал 2001! Знаеш ли колко е разликата между 1 долар и една рубла, бе дебил? Точно един долар! Стар виц е, но докато все още има думичката рубла, все ще е актуален. Хартията, на която печатат рублите е по-скъпа от написаното върху нея, бе тъпчо. Кой идиот ти дава тези текстове да ги пускаш точно тук? Руснак трябва да е. Само руска глава може да роди такава пръдня! Хахаха
 
X

Елена, която върна наградата