Правителството рекламира 3 пъти повече от "Мобилтел"

Последна промяна на 03 декември 2012 в 15:33 1627 0

Иван Кръстев и Кристалина Георгиева Снимка: БГНЕС
Иван Кръстев и Кристалина Георгиева Снимка: БГНЕС

За първите шест месеца на 2012 г. правителството рекламира в печатните медии три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател - "Мобилтел".

Това коментира по темата "свободни медии" председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев на годишната среща на бизнеса с властта, организирана от КРИБ и вестник "Капитал". Медийната среда, съдебната система и държавната администрация той посочи като ключови фактори, които спъват растежа на икономиката.

"Това, за което искам да говоря, не е свързано с това, което се е случило (с издателя на "Дневник" и "Капитал" - "Икономедиа" - б.р.). За това, което се е случило, ако Хегел беше жив, щеше да каже, че това не беше нужно, цялата история с "Капитал".  По отношение на медийната среда и по-специално на печата ситуацията е много по-сложна, защото става въпрос за криза, която не е само българска по своя характер.

Ще се опитам да ви кажа защо според мен качеството на медиите и по-специално на печатната среда е важно за хората, които стоят в тази зала, и къде виждам част от проблемите. Важно е, защото независимо от това, че вестниците губят читатели и рекламодатели, има няколко фактора, които ги правят изключително важни за начина, по който функционира взимането на решения в една страна. Колегите от IPSOS, Сърбия, бяха направили следния експеримент - пуснаха две различни новини, една да мине само през телевизиите, другата - само през вестниците, и след това провериха хората след един месец каква новина помнят.

Оказа се, че вероятността да запомниш дадена новина е три пъти по-голяма, когато си я прочел в печата, отколкото когато си я чул по телевизията", посочи Иван Кръстев в експозето си. Публикуваме и останалата част от него без редакция:

 "Второто нещо, което е доста важно за потреблението на вестници е, че в крайната сметка читателите на вестници обикновено са най-активната част от населението. Това са хората, които формират мнението на други хора. Затова независимо от това колко нисък изглежда тиражът на един или друг вестник, ефектът му е много по-голям, защото най-важното е, че вестниците рамкират проблемите. В това по какъв начин вие формулирате даден проблем, 70% вие сте предрешили как той ще бъде решен. В една страна, в която се говори например за данъчно бреме, бъдете сигурни, че данъците ще бъдат намалявани. Защото самата формулировка данъчно бреме създава у хората усещане, че това е нещо проблемно и трябва да бъде намалявано. Именно вестниците са тези, които дават тази формулировка.

 Нобеловият лауреат Амартя Сен направи едно според мен разтърсващо изследване, което доказва, че в страна със свободна преса досега никога не е имало масов глад. Защото обикновено тези големи катастрофи са резултат не толкова на недостиг на храна, колкото на недостиг на информация. Казвам го, защото до голяма степен част от проблемите, които България в момента преживява, са резултат от некачествена медийна среда. България щеше да си спести казуса "Марковска", ако страната имаше много по-активна, нормална и конкурентна медийна среда. Става въпрос за факти, които щяха да излязат много по-рано. И в момента, в който което и да е правителство си мисли, че всичко може да мине през медиите, то прави неща, които не трябва да прави. Затова конкуренцията вътре в медийната среда е от изключително значение.

 Проблемът с медийната среда е свързан и с кризи, които до голяма степен не са свързани с България и с действието на един или друг политически фактор. Първото е кризата на вестникарската индустрия като цяло. За последните пет години в САЩ са затворили 14 големи вестника. Само в Германия за последните два месеца бяха затворени два от големите вестници, включително FT Deutschland. Във Франция няма нито един от големите вестници, който да е печеливш. В момента до голяма степен да се инвестира във вестници е като да се произвеждат файтони. Има голям проблем. А в същото време, ако погледнете интернет и социалните медии, ще видите, че съдържанието, на което те живеят, е съдържание, произведено в медиите. Появява се голям проблем, защото печатните медии като индустрия са влезли в тежка криза. Не е намерен бизнес модел за излизане от нея.

 Второ, в случая на България включително, става въпрос за голяма криза на нормативна уредба. Истината е, че ние по-лесно ще научим кой стои зад атентата в Бургас, отколкото кой каква медия притежава в България. Степента на офшорно притежаване на медии е проблем.

 Трето, в резултат на икономическата криза специално в печата се оказа, че правителството е най-големият рекламодател. За първите шест месеца на 2012 г. правителството рекламира в печатните медии три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател - "Мобилтел". Това не е е българска тенденция, виждате го навсякъде. Въпросът е как в тази нова ситуация, в която, ако правителството иска да има печат, трябва да помогне по някакъв начин, а в същото време, ако иска да има конкурентен печат, не трябва да позволи това да се превърне в информационен монопол. Това ми се вижда изключително важно.

 Съществува една огромна илюзия, че е достатъчно да бъде създаден медиен или информационен монопол, за да бъдат решени всички проблеми, които едно или друго правителство има.

 Има изследвания, правени включително в Италия по времето на Берлускони, когато до голяма степен този медиен монопол съществуваше, които твърдят, че дори само 25% от населението да получават информацията си от алтернативни източници, установяването на информационен монопол не е възможно. В този смисъл в опита да бъде създаден медиен монопол проблемът не е, че не е добро или не е демократично, а просто, че не работи.

 Ще завърша с едно известно психологическо проучване - през 1972 г. в Станфорд искат да разберат какво определя успеха на един човек в живота и правят известния експеримент със сладкишите. Затварят сами в стая деца между 7- и 8-годишна възраст, които много обичат сладки неща, слагат пред тях един шоколад и казват "ако до един час успеете да не изядете този шоколад, след един час ще ви дадем втори". След това започват да сравняват през годините до каква степен способността на тази ранна възраст на децата да се самоконтролират определя техния успех през живота след това. Оказва се, че тази способност за самоконтрол е в много по-голяма степен определяща за успеха на човек от неговите тестове за интелигентност и всякакви такива изследвания, повече от други характеристики на средата.

 За всяко правителството проблемът с медиите е като проблема със сладкиша - въпросът е да не го изядеш преди единия час.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !