През последните пет години турските въоръжени сили преживяват фундаментални промени. Стотици опитни старши офицери от армията са уволнени или арестувани. Сериозни размествания в области като разузнавателната система, съвременното въоръжение, противовъздушната и противоракетната отбрана, електронната война влекат след себе си възникване на проблеми. В добавка към всичко това уволнението на елитен кадрови състав в последно време е довело до отслабване на субординацията и дисциплината във въоръжените сили на Турция.

Крайно потресаваща ситуация е създадена във Военновъздушните сили, които са неотделима част от всяка съвременна армия. Турските ВВС, заемали преди пет години лидерска позиция от гледна точка на ефективността на провежданите операции, бяха „изчистени” от обучен персонал. Подготовката на пилота за всякакъв вид бойни действия е твърде скъпа и изискваща продължително време. Стотици военни пилоти са отстранени и по думите на вицепремиера Нуман Куртулмуш техният брой е намален до 0,5% от общоармейския, вместо да съставлява 1,5-2%.

В американското списание The National Interest беше публикуван материал как целенасочено са унищожавани турските въоръжени сили след опита за преврат от 15 юли 2016 г. Статията на Майкъл Пек излезе под заглавие „Турция: как една страна унищожи своите военновъздушни сили”. Пек пише, че разходите по подготовка на пилот на американски самолет F-35 възлиза на около 11 млн. долара, като в тях не влиза стойността на придобития опит на пилота. С други думи: Турция като арестува военни пилоти се лишава не само от вложени парични средства, но и от ценни човешки ресурси. Авторът описва по следния начин ситуацията в турските ВВС след неуспешния опит за преврат през 2016 г.: „Турското правителство - заради своите политически амбиции - извърши толкова много уволнения от ВВС, че сега с голям труд ще успее изтребителите F-16 да бъдат пилотирани с помощта на уволнили се пилоти на пенсионна възраст.”

Този проблем се появи след така наречения „опит за преврат”, предприет на 15 юли 2016 г. от турски военнослужещи, уж желаещи да свалят правителството начело с президента Реджеп Тайип Ердоган. Пек използва интересни описания за това колко лош бил сценарият на преврата. „Поради някои причини този опит за преврат е наречен така наречения опит. Независимо че турските въоръжени сили в периода 1960-1997 г. съвсем професионално са извършили четири успешни преврата, последният опит през 2016 г. изглежда много смешен. Макар военните да са се опитали да изолират Истанбул, издигайки барикади на моста през Босфора, те затворили само едното платно за движение. На видеозаписите в YouTube се вижда как екипаж на „Леопард” предава танка на полицаи и граждански лица. Също така Ердоган, завръщайки се в Истанбул от Мармарис, успял благополучно да се приземи, независимо че неговият самолет попаднал в полезрението на два изтребителя F-16.”

Колкото и да са се старали да попълнят дефицита от военни пилоти, за връщане към идеалната структура на кадровия състав на ВВС, според експерти по международна сигурност, са нужни поне 10 г, а не „около две години”, както заяви командващият ВВС генерал Абидин Унал. В случай че се случи някакво стълкновение със Сирия или Гърция, турските въоръжени сили - с разбития кадрови състав и ВВС с почти изчерпан запас от съвременно въоръжение - ще бъдат способни да осъществят само ограничена операция.

Командването на Военноморските сили беше най-подготвено за преврата. Веднага след 16 юли 2016 г., независимо от почивния ден, бяха уволнени критично важните 40-50 души от командването и щата за планиране на ВМС, като на техните места са назначени нови хора, при това повечето от тях влезли в длъжност в неделя – само ден след преврата.

ВМС, известни със своята най-силна закостенялост сред турските въоръжени сили, и тяхното командване със своите толкова стремителни действия практически не оставиха и частица съмнение в това, че са знаели предварително за предстоящото и вече са били подготвени.

В командването на Сухопътните войски е ликвидиран практически целият личен състав от генерал-майори. С решение на Военния съвет, продължило само 30 минути вместо обичайната една седмица, на техните места са назначени служители от радикално настроената военна компания САДАТ и други подобни структури.

Сред уволнените офицери от Сухопътни войски се оказали пилоти на ударни вертолети и вертолети с общо предназначение. Сега са върнати на служба минимум 140 пилоти на ударни вертолети, след като сами са решили да се уволнят.

Още по-плачевна е ситуацията в командването на Силите със специално предназначение, едни от най-елитните подразделения в турската армия.

Вероятно най-важно се явява, че от турските въоръжени сили почти в пълен състав са уволнени генералите и офицерите от планиращите отдели на Генералния щаб и командването на сухопътни войски. Не е трудно да се забележи, че турските въоръжени сили като цяло са загубили своята способност да планират, че командната верига е запълнена с неопитни хора. Очевиден пример е оставката на командващи армии, заявили, че Турция не трябва да участва в операции в конфликта в Северна Сирия и последвалите спорове сред генералите, назначени на техните места. Внезапно са заменени шестима генерали, назначени от Военния съвет. На техните места са назначени „по-дисциплинирани” офицери.

Създадената ситуация в турските въоръжени сили е засегната в последния доклад по Турция на американския стратегически изследователски център Rand Corporation. В него се отбелязва, че военните от среден ранг на турските въоръжени сили изразяват силно недоволство от сегашното командване и уволненията в армията. Това можело дори да доведе до опит за преврат. Коментирайки този доклад, емигриралият в Европа заради повдигнати срещу него обвинения главен редактор на вестник Cumhuriyet Джан Дюндар подчертава, че Ердоган възприема сериозно тази опасност.

В своя коментар Дюндар отбелязва: „Източник от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) неотдавна в личен разговор съобщи, че една от причините за резолюциите относно Сирия и Либия е пренасяне на вниманието на армията от вътрешните проблеми към външните.” Журналистът цитира важен човек от опозицията, който твърди, че на проведено неотдавна съвещание открито съобщил за недоволство в армията.

И още една критично важна бележка: в доклада на Rand Corporation се отделя внимание на повишената значимост на военния министър Хулуси Акар и неговата ключова роля. Неслучайно Ердоган го взема на всички свои задгранични пътувания. Стремежът към властта неизбежно води до параноя. Воден именно от нея, Ердоган участва в нагласения опит за преврат, за да прочисти армията от нелоялни елементи.