Тайният втори живот на "Южен поток"

Андрей Гурков, Дойче веле

Дискусията за отказа на Владимир Путин да строи "Южен поток" стана шумна, но донякъде едностранчива. Засега се говори главно за тръбата, която няма да я има и за тези, които ще пострадат най-много от това. В тази връзка, България се представя като главната потърпевша и се състезават да пресмятат колко стотин милиона евро сега тя няма да получи. 

Кой знае защо много по-малко са разговорите за тръбата, която ще бъде. А руският президент, докато в Анкара публично се отказваше от любимото си, но крайно скъпо дете, действаше на принципа "Газопроводът умря, да живее газопроводът!" Вместо една транспортна магистрала, заобикаляща Украйна, сега Кремъл се кани да строи друга, която по дъното Черно море вече ще отиде в Турция, а не в България.

Многозначителната фраза за "пункта на предаване"

Въпреки всичко ще изпращат синьо гориво все на запад, в Евросъюза! Друго направление просто няма. Направете си труда – погледнете картата. Кои са най-големите съседи на Турция? Иран, Ирак, Сирия. На тях не им трябва газ от далечната Русия по тръба с мощност 63 милиарда кубически метра на година – сами си имат достатъчно.

Трябва да се каже, че председателят на "Газпром" Алексей Милер, без да го усуква, още в Анкара каза: Газът по новата, още безименна тръба, ще отива именно в ЕС. Даже беше казана конкретна цифра: 50 милиарда кубически метра. Така че, европейците абсолютно нищо не губят: същите обеми, които сега минават през Украйна, а после трябваше да минават по „Южния поток”, вече ще идват от Турция. Турците ще задържат само толкова, колкото и сега получават от Русия през Украйна.
При това, Алексей Милер каза фраза, на истинския смисъл на която тогава малцина обърнаха внимание. Каза, че за тези обеми „на границата между Турция и Гърция, ще има пункт за предаване”. Какво е пункт за предаване? Може да се предположи, че това е мястото, където продавача дава стоката на заявителя и забравя за нея - по-нататъшния транспорт си е работа на купувача.

Кардиналната смяна на експортната стратегия на "Газпром"

По такъв начин, зад тази скромна формулировка, се крие кардинална смяна на експортната (и даже геополитическата) стратегия на "Газпром" на европейския пазар. Руския държавен концерн, вече не настоява да му разрешат сам (заедно с местните младши партньори) да прекарва тръбите по територията на ЕС. Така Москва фактически се примирява с изискванията на омразния й Трети енергопакет, който като противодействие на монополизма, забранява обединяването на добива и транспортилането на газ в едни ръце.

За да запази достойнство, Кремъл представи тази работа като пърформанс с шумен отказ от „Южен поток” и публично обвиняване на България. Всъщност, Москва още на 1 декември е била готова за варианта, който руските медии започнаха бурно да обсъждат на 5 декември: "Газпром", както пишат, ще „помоли” (в по-страшната формулировка „ще застави") Евросъюза самостоятелно да прекара тръбопроводите за доставка на руския газ до потребителите.

На границата между Турция и Гърция не чакат руски газ

Да се върнем към формулировката на Милер „на границата между Турция и Гърция”. Защо тъкмо Гърция? Погледнете пак картата. Европейската западна част на турската територия, граничи с България и Гърция. На гърците не им трябват 50 милиарда кубически метра. Освен това, още към края на десетилетието, те ще прекарат по своята територия Трансадриатическия газопровод TAP с мощност 10 милиарда кубометра и с възможност за увеличение на пропускателната му способност до 20 милиарда. По тази тръба, през Гърция в Италия ще тръгне газ от Азербайджан.

Да се строи още една, паралелна на тази тръба, е напълно безсмислено. Затова от само себе си, се налага варианта да се организира „пункт на предаване” на границата с България, а после европейците да прекарат тръбата на северозапад, към хъба в Австрия, с отклонения към тези страни, които щеше да обслужва „Южен поток”. Така същия проект може да получи втори живот, но до някое време това трябва да остане тайна, за да не развали удоволствието от смятането на загубите на някога братската славянска страна. Затова и Алексей Милер временно сложи „пункта на предаване” на границата с Гърция.
Собствено, разговорът за новия живот на „Южния поток” ще започне още на 9 декември, когато европейските участници в проекта ще се съберат под егидата на ЕС за обсъждане на ситуацията. Вярно, има и друг вариант – да се възроди закритият заради конкуренцията с „Южен поток” европейски проект Nabucco, по-точно – модификацията му Nabucco-West, предполагаща доставка на газа в Австрия именно от турско-българската граница.

Във всеки случай, България ще получи своите транзитни милиони. Москва би трябвало всячески да й желае успех. В противен случай, може да стане така, че "Газпром" да стои с имането си на „пункта за предаване”, но да няма купувачи с подходящ амбалаж.

Още по темата

07/12/2014

Икономика

Прогнозните приходи от "Южен поток" били 448 млн. евро на година

07/12/2014

Политика

Орешарски: „Южен поток" е спрян не от моя кабинет

07/12/2014

Икономика

Лукарски: Не България, а Русия май се изяжда заради „Южен поток”

06/12/2014

Икономика

Експерти: „Южен поток“ няма да донесе нищо на Турция

Следете новините ни в GoogleNews