Партията Народно движение на бившия президент Тр. Бъсеску беше сериозно засегната от корупционния скандал за лицензите на “Майкрософт”, в който беше арестувана и председателката на партията - министърката на туризма през 2008-2012 г. Елена Удря. По този скандал досега са обвиняеми общо девет министри от правителствата на А. Нъстасе, К. Попеску-Търичану и Емил Бок. Твърди се, че те са получили общо повече от 50 млн. долара подкупи, за да одобряват увеличаването на лицензните такси, които правителството заплаща за продуктите на “Майкрософт”. В скандала бяха замесени и други големи мултинационални корпорации, опериращи в Румъния, както и местни софтуерни компании.

След изборите СДП и АЛДЕ сформираха „очаквана“ коалиция и издигнаха за премиер Сорин Гриндяну от СДП, посочен от Л. Драгня, след като първото му предложение за този пост неговата дългогодишна сътрудничка г-жа Севил Шайдех (татарка от Северна Добруджа, омъжена за палестински бизнесмен) беше отхвърлено от президента Йоханис с мотива, че няма достатъчно подготовка за високия пост.

На 4 януари 2017 г. правителството на Сорин Гриндяну получи вот на доверие с 296 срещу 133 гласа. Водачите на двете управляващи партии оглавиха двете камари на парламента – Драгня стана председател на долната камара, а Търичану – на Сената. От 27-те нови министри 23 са представители на СДП, а четирима на АЛДЕ – нейният съпредседател Даниел Константин стана вицепремиер и министър на околната среда. Другият вицепремиер е г-жа Севил Шайдех от СДП, която ще отговаря за новото гигантско министерство на развитието и европейските фондове.

От икономическото министерство бяха отделени туризма и малките и средни предприятия в новосъздадени отделни министерства. Седемдесет и петгодишният политически ветеран Теодор Мелешкану с подкрепата на АЛДЕ стана външен министър. Той е бил външен министър през 1992-96 г., военен министър през 2007 - 2008 г., както и директор на службата за външно разузнаване през 2012-2014 г. Машинният инженер Флорин Йордаке, на 56 год., депутат от 2000 г. получи поста министър на правосъдието. Той е известен с това, че през 2013 г. подкрепи големи промени в законите за съдебна реформа и се смята, че не е зависим от юридическите или други политически лобита в страната.

Сред основните намерения на правителството е това да превърне основната маса от граждани с ниски доходи в средна класа. Ще се въведе опростено и намалено данъчно облагане. Всички такси, които не могат да бъдат платени онлайн, ще бъдат премахнати. Обещават се повече пари за инвестиции в здравеопазването и образованието, по-високи заплати и пенсии, по-висока усвояемост на еврофондовете, промени в законите в интерес на гражданите. Разходите за отбрана ще се вдигнат до 2% от БВП.

Влизането на Румъния в ЕС през 2007 г. оказа много положително въздействие върху сътрудничеството с юридическите органи на други страни и прилагането на мерки за борба с корупцията. Обвиненията срещу десетки бивши министри, депутати, сенатори, кметове, общински и окръжни съветници, висши държавни служители, както и участващите в схемите им бизнесмени (като мултимилионера Джиджи Бекали, бивш депутат и евродепутат, осъден през 2013 г. на две години затвор заедно с бившия министър на отбраната Виктор Бабюк и бившия началник на ген. щаб арм. генерал Думитру Чофлина за неизгодна замяна на парцели земя, принадлежащи на армията и продажбата им под пазарни цени на Бекали през 1998-99 г.) се изготвят от Националната антикорупционна дирекция на Румъния.
След обжалването пред по-горна инстанция присъдите на бившите министри и други високопоставени обвиняеми често биват увеличавани. Освен затвор (в някои случаи условна присъда), те биват осъждани и на конфискация на имущество за милиони евро.

Румъния декларира като един от своите основни външнополитически приоритети укрепване на връзките и подпомагане на Молдова, Украйна и Грузия в процеса им на интеграция към ЕС и НАТО. Тя подкрепя членството на тези страни в ЕС и НАТО още от края на 90-те години. Подкрепя членството на Хърватия и Турция в ЕС. Развива близки връзки с Унгария. Има подписани военни споразумения със САЩ за разполагане на елементи от американската стратегическа отбрана (противоракетна и друга) на своя територия – още при държавните секретари К. Райс и Х. Клинтън.

Румъния отделя специално внимание на отношенията с Молдова, твърди, че двете страни споделят общ език, култура и история. Президентът Бъсеску нееднократно се изказваше за обединение с Молдова. В Молдова обаче няма достатъчно силни настроения за обединение с Румъния (само 3% от населението й се смятат за румънци при последното преброяване). След отстраняването на Комунистическата партия от власт в Молдова през 2009 г. отношенията й с Румъния стават все по-тесни. Около един милион молдовани имат румънско гражданство при 4 млн. население.

Румъния има дългогодишен териториален спор с Украйна за Змийския остров (с площ 200 дка), разположен на 35 км срещу устието на Дунав в Черно море, и делимитацията на континенталния шелф и изключителната икономическа зона между двете страни в акваторията около него. През 2004 г. тя поиска арбитраж от Международния съд към ООН в Хага по въпроса. През 2009 г. съдът се произнесе, че островът трябва да принадлежи на Украйна, но присъди 79,34% от оспорвания морски участък (9,7 хил. кв. км) с предполагаеми значителни залежи от нефт и природен газ на Румъния.

През последните години Румъния има претенции към Украйна и отправя официални протести, когато украинската страна се опитва в принадлежащия й най-северен участък от Дунавската делта да разшири канала Быстрое като част от дълбоководния плавателен украински канал Дунав –Черно море, конкурент на аналогичните румънски канал Дунав –Черно море и Сулински канал.

Перспективи за развитие на Румъния като регионален фактор

Влизането в ЕС имаше огромни положителни ефекти върху Румъния. През 2007 г. БВП на страната е 41% от средния за страните от ЕС. През 2015 г. той е вече 57% от средния за ЕС (по ППС). Румъния се превръща в една от най-бързорастящите икономики в ЕС. В периода 2005 - 2009 г., когато К. П. Търичану е премиер, доходите на бюджетните служители се увеличават всяка година с до 20-25%, това води и до ръст на доходите на заетите в частния сектор.
През 2013–2016 г. има стабилен икономически растеж над 3,5% годишно, по-висок от средния за ЕС. Очакванията са този темп да се запази и през следващите години на равнище 3,5-4,5%.

Румъния провежда политика на засилване енергийната независимост на страната чрез собствен добив на нефт и природен газ, както и над 30% енергия от ВЕИ (основно ВЕЦ) в енергийния си микс.

Страната ще се стреми да запази сегашните си икономически позиции на нетен износител на електрическа енергия, машини и храни.

Румъния заявява нееднократно претенциите си да бъде регионален лидер, не само поради значителните си за региона размери, но и като осъзнато самочувствие от сравнително успешното си икономическо развитие през последните години. Много чуждестранни компании избират Румъния за свое регионално седалище, откъдето управляват икономическите си дейности и инвестиции в другите по-малки страни от Югоизточна Европа. Румъния е на седмо място по население и на седемнайсто място в ЕС по размер на икономиката. Поставят си за цел през 2020 г. да бъдат на дванайсто място сред икономиките на ЕС.

Необратима тенденция е намаляването на населението – с 0,2-0,3% годишно, като последица от ниската раждаемост и висока степен на емиграция по икономически причини.

Корупцията е структурен проблем на развитието на Румъния, наследен от векове в традиционната местна култура. В румънския език има 30 израза за даване на подкуп.

Политиката става все по-популистка, политическите идеи и програми винаги остават на втори план след политическите личности. Партиите в Румъния често променят имената си и коалициите, в които се включват. В парламента са възможни всякакви коалиции, но те обикновено не издържат пълен четиригодишен мандат, това разкрива рискове от политическа нестабилност и законови промени, продиктувани от популистки подбуди и желания да се угоди на обществените настроения или да се удовлетворят конюнктурни интереси, на групите, разполагащи с влиятелни лобита.

Новото правителство веднага започна да изпълнява обявената амбициозна програма за управление на СДП. Според мнението на либерални икономисти ако правителственото мнозинство изпълни всичките си обещания, с които спечели изборите – за намаляване на данъци, отпадане на такси и увеличение на заплати и пенсии, финансиране с държавна помощ на 10 хил. нови стартиращи предприятия годишно с до 200 хил. леи (44 400 евро) на проект, това почти сигурно ще доведе до сериозна икономическа криза, както и до рязко увеличаване на държавния дълг.

През 2008 г. рязкото увеличаване на заплатите с цел доближаването им до европейските стандарти доведе до 7% бюджетен дефицит спрямо БВП. Сред водещите мотиви на социалдемократите за провеждане на политика на увеличаване на доходите се изтъква статистиката, че в Румъния 60% от доходите остават за работодателите, а 40% за работещите, докато в развитите страни от ЕС 35% от доходите остават за Капитала, а 65% за работещите. Обещанието им е за предстоящия четиригодишен мандат средната заплата да се вдигне с 40 % и да достигне до 877 евро (3950 леи). Средната пенсия трябва за четири години да се увеличи със 60% и да достигне до равнище 40% от средната заплата или 1400 леи.

Преди да започне предизборната кампания, на 25 октомври 2016 г., парламентът гласува единодушно законопроекта на СДП за премахване на 102 неданъчни такси. Тогава Йоханис поиска от Конституционния съд да прецени неговата конституционносъобразност. На 16 декември Конституционният съд реши, че законът не противоречи на Конституцията. Президентът го върна за преразглеждане, но двете камари на новия парламент отново приеха закона в първоначалния му вариант. Така законът влезе в сила от 1 януари 2017 г. Сред премахнатите такси са тези за радио и телевизия и екотаксата за внос на коли втора употреба. Данъкът върху специалните конструкции, въведен от В. Понта през 2014 г. и плащан основно от енергийните компании, също се премахва от 1 януари – това са колони, тръби, рампи, бетонни платформи.

Допълнителният акциз от 7 евроцента на 1 л гориво също отпада от 1 януари 2017 г. – очаква се това да доведе до по-ниски цени на горивата. Разширяват се случаите, в които реинвестираната печалба не се облага.

ДДС се намалява от 20% на 19% от 1 януари 2017 г., а от 1 януари 2018 г. – от 19% на 18%. През 2015 г. той вече беше намален от 24 на 20%, а от юни 2015 г. ДДС върху храните беше намален от 24 на 9%.

Ще отпадне ДДС при продажба на жилища на стойност под 100 хил. евро, а за рекламните услуги става 9% от март 2017 г.

Въвежда се специална преференциална схема за ДДС, плащан от селските стопани (фермерите).

От 1 януари 2017 г. отпада данък доход върху заплати и пенсии под 2000 леи (443 евро), както и здравните осигуровки, плащани от пенсионерите. От 1 януари 2018 г. данъкът върху личните доходи ще се намали от 16 на 10%.

От 1 януари 2017 г. се увеличават пенсиите с 5,25% (средната се увеличава от 192 на 202 евро). Това ще доведе до над 1 млрд. евро допълнителни разходи за бюджета.

Предвидено е увеличаване на заплатите на преподавателите в обществените училища с 15% от 1 януари 2017 г. През декември 2016 г. с 15% бяха увеличени заплатите на служителите в общественото здравеопазване.

Брутната минимална заплата от 1 февруари 2017 г. се увеличава на 321,4 евро или 1450 леи. С отчитане на новите данъци нетната минимална заплата се увеличава с 31 евро и става 236 евро. В Румъния има 5,1 млн. заети на пълно работно време, а 1,5 млн. са наети на минимална работна заплата.

С 20% се увеличават заплатите на заетите в местната администрация, с 50% - на актьорите и другите творчески професии.

От 2018 г. трябва да отпадне и 5% данък върху дивидентите, а социалните осигуровки, плащани от заетите, трябва да паднат от 39,25% на 35%.

Голяма част от тези промени бяха включени в предложения през 2015 г. от правителството на Виктор Понта, в което Л. Драгня беше вицепремиер, нов данъчен (фискален) кодекс. Въпреки ожесточената съпротива на експертния кабинет на Д. Чолош СДП още тогава успя да прокара през парламента част от тези промени като намаляването на ДДС и отпадането на 102 такси в навечерието на предизборната кампания от октомври-декември 2016 г.

Новият финансов министър Виорел Стефан разчита на очакван 5,5% икономически растеж през 2017 г. и на много висока степен на усвояване на еврофондовете, за да удържи бюджетния дефицит през годината в рамките на 3%.

До средата на 2017 г. ще бъде изготвен нов данъчен кодекс, който ще влезе в сила от 1 януари 2018 г. Всички промени ще бъдат включени в него, като данъците и таксите ще бъдат не повече от 50 на брой – цели се опростяване и уеднаквяване.

Бюджетният дефицит за 2016 г. е 2,6% от БВП при очаквано ниво от 2,8%. Разходите надвишават приходите с 4,31 млрд. евро. Голяма въпросителна се очертава да бъде изпълнението на бюджетната прогноза през 2017 г., но преобладаващите прогнози са, че дефицитът ще продължи да се увеличава. Заложеният бюджетен дефицит е 2,99% от БВП. Новото правителство може би ще го осъвремени с оглед на резултатите от новите политики, свързани с увеличаване на доходите и намаляване на данъците и таксите. Очаква се бюджетните приходи да се свият с 600 млн. евро от намаляването на ДДС с 1%, а след отпадането на данъка върху специалните конструкции и допълнителния акциз върху горивата – с още един милиард евро. През 2016 г. са събрани по предварителни данни приходи от 221,5 млрд. леи вместо 235,7 млрд. леи, посочени в ревизирания през ноември 2016 г. бюджет.

Според СДП през 2017 г. бюджетните приходи трябва да достигнат 253 млрд. леи, за да бъде успешно изпълнявана тяхната управленска програма. За целта обаче бюджетните приходи през годината трябва да се увеличат с 14%. Постигането на тази цел буди съмнения сред много наблюдатели и политици в Румъния, включително президента Йоханис. Засега това не е коментирано официално от представители на Националната банка и Фискалния съвет. 

Румъния има сериозен експортен потенциал – промишлен и селскостопански, стабилно функционираща пазарна икономика, добри връзки с европейските институции и 20,5 млрд. евро фондове от ЕС, предвидени за нея в периода 2016-2020 г. Тя има добра международна кредитна позиция, ето защо не би представлявало проблем за нея в кратко- и средносрочна перспектива да финансира бюджетния си дефицит със заеми от МВФ, СБ, ЕБВР, ЕИБ и други международни финансови институции.

Още по темата

23/01/2017

Свят

Масови протести в Румъния, начело с президента (снимки)

01/01/2017

Свят

Минималната заплата в Румъния стана 625 лв.

23/12/2016

Анализи и Коментари

Румъния ли?

21/12/2016

Икономика

Минималната ни заплата става 460 лева, а в Румъния - 620 лева