Новият закон за детето създава условия за трафик на деца

Последна промяна на 29 май 2012 в 05:27 29910 6

Христо Лафчиев  Снимка: Сергей Антонов
Христо Лафчиев Снимка: Сергей Антонов

В навечерието на Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в София се проведе "Протест на будилниците". Организаторите: Федерация на Университетските синдикати (ФУНИС); Сдружение на младите учени „Когито“; Национална мрежа на родителите; Гражданско движение за либерализация на образованието и Сдружение за европейско качество във висшето образование, и присъединилите се към тях хора протестираха срещу проектозаконите за детето и за предучилищното и училищното образование, както и срещу закона за развитието на академичния състав. Притеснения у тях буди и управлението на средствата от ЕС през следващият програмен период (2014-2020). За мотивите, изкарали млади учени и родители на улицата на 23 май, разговаряме в Христо Лафчиев от "Когито".

 

Какви бяха причините за „протеста на будилниците“ и основните ви притеснения? Анонсирахте го като алармиращ протест-шествие „за децата, за образованието, за науката“, насочихте го към проектозакона за детето, за академичното развитие и проектозакона за предучилищното и училищното образование.

Това не е първият протест срещу Закона за детето. Няколко протеста се осъществиха. Дискусии и претенции на учени има в медиите защо няма оперативна програма за образование и наука. Няколко кръгли маси и конференции се проведоха за това защо не работи законът за академичното развитие. Много се изговори против закона за предучилищното и училищното образование.

Изобщо в момента върви вълна от тотални промени в обществото в областта на децата – отглеждането, възпитанието, образованието им и науката. Ако открито се заяви, че тези неща ще се правят, целият народ би се вдигнал и казал: „Не“. Въпросът е, че те се правят скрито, за да се докара картината до някаква точка, откъдето няма връщане.

Точката е много лоша. Очертава се картина, в която се забранява на учители и родители да възпитават децата. Тази отговорност се прехвърля на социални работници и неправителствени организации, което е изключително вредно. Бюрократизира се семейният живот, тоест ако не изпълняваш точка 3, алинея 7 или точка 28, алинея 54 от Закона за детето, или каквото друго искате, родителите са виновни.

В името на доброто на детето, което може да означава каквото и да било, социалните работници могат да дадат някаква рецепта, каквато те си измислят, каквато и да е, и ако родителите не я изпълнят, разделят детето от семейството. Което е изключително наказание първо за детето и после и за семейството.

Това вече се практикува. Още със закона за защита на детето към този момент на година има между 500 и 800 деца, които биват разделяни от семействата им. Къде с причина, къде без причина. Има система на анонимни доноси, с които това се върши. Тоест поводът може да е произволен, важното е анонимният донос да изглежда разумен. Ако при проверката реакциите на родителите изглеждат неразумни, социалните работници могат да направят каквото си искат.

Това е система, която се самозахранва. Колкото повече има деца, отделени от родителите, толкова повече пари има за тях, т.е. влизат в системата, толкова повече пари има за приемни семейства. Има няколко НПО-та, които обучават приемни семейства и са изключително „за“ закона. Казват: „Да, това е изключително в интерес на детето“. Пропускат да кажат, че това е техният бизнес, че те с това се хранят и е изключително в техен интерес.

Има друго НПО, което е оператор на телефона за анонимни обаждания, което се финансира от държавата. Неправителствена организация се финансира от държавата. Представете си колко е неправителствена. Тя има абсолютен интерес да заяви, че този закон е добър.

Те са организирани в една мрежа, казва се Национална мрежа за детето. В тази мрежа с права на деца реално се занимават 5-10 организации, сред които са тези, които споменах. Останалите са най-вече регионални организации за еманципация на циганското население.

Изключително смущаващи са методите, чрез които те се борят за този Закон за детето. Той е в кавички „за“ детето, на практика е „против“ детето.

Методите са да твърдят, че техните противници искат да си бият децата и затова били срещу техния велик закон. Когато някой така обобщава срещу хората, които са против неговото мнение, е изключително подозрително. Тази нервност издава накърнен интерес. Ние се заровихме и видяхме финансовия интерес, който имат тези организации – обучение на приемни семейства, работа с деца, които са уж травмирани психически. Имайте предвид, че под психическа травма този закон позволява да се тълкува каквото иска един социален работник или съответните помощници от НПО-тата. Това може да е изказване на майката от рода на: „Стига с тия глупости, боли ме главата от теб“. Това може да е повод да се вземе детето от семейството. Ако това е подкрепено с анонимен донос...

Има ли такива случаи?

Разбира се, има такива случаи. Има случаи на отнети деца без никаква причина. Преди един месец гръмна скандал с едно семейство, което е крайно бедно. Хората си казват: „Ние сме много бедни. Трудно отглеждаме детето си, но всички пари, които имаме, ги даваме то да ходи на училище“. И викат социалните работници на помощ и резултатът е, че те им вземат детето. Настаняват го в интернат и не им дават право да го видят. Кажете ми по-голяма степен на произвол.

Колко пари се въртят в цялата тази система?

Смущаващото е не парите, които в момента се въртят, а тези, които ще се въртят.

На 3 април дойде Томислав Дончев в аулата на Софийския университет да обяснява, че няма да има пари за образование и за наука - на практика така обясни, макар да твърдеше обратното - в новите оперативни програми на ЕС. Там беше шефът на Национална мрежа за децата, който директно поиска пари за дейностите по този закон. Тоест тези хора създават проблем чрез закона, твърдейки, че българското семейство е горе-долу неспособно да се справи с децата си, че те и социалните работници са по-компетентни, след което отиват и искат пари за тези дейности. Това е явна схема за бизнес.

Малко съмнителен бизнес...

О, не, не е съмнителен. Всяка година за проекти на НПО-та отиват около 1 милиард лева. Това е огромен, невероятен бизнес.

Съмнително е не количеството, а качеството.

Точно в качеството е въпросът. Дали едно дете, което родителите са лишили за една седмица от телевизия например, има право да се оплаче от психически тормоз? По този закон то дори има правото да съди родителите си. Децата не винаги мислят за всички последствия и ако социалните работници ги отделят от майките и бащите им, които са ги родили и ги обичат, и ги дадат в приемни семейства, дали новите семейства ще им дадат любовта, която получават от родителите си?

Тази схема е прилагана в други страни. Те отиват към отказване от нея.

Кои са тези страни?

Например в Норвегия, където се прилага все още. Там на година при 60 000 деца раждаемост 16 000 се отнемат от семействата.

Това е огромент процент.

Да. ООН е започнала производство срещу Норвегия за прекомерно използване на техния закон за детето.

Друг пример. В Щатите, не във всички щати, но в Тексас, е приложена комбинация от закони. Те сега ни пускат първата част. Втората част е закон за детското правосъдие, това вече се подготвя и официално се говори у нас.

Така един проблем, който някога се е решавал с едно невинно изтегляне на ухо, сега вече няма да има възможност да се решава по този начин. Ако детето има проблем в училище, вместо учителката да каже на бащата: „Той прави така и така и така“ и бащата да вземе отношение, както е обичайно и нормално от векове наред, учителката ще се отнесе до полицията, ще започва съдебно производство, детето ще се наказва служебно, може да отиде в интернат. И трябва да се отдели от родителите, разбира се.

Резултатът от това в щата Тексас е, че 10% от децата имат криминално досие.

Във Великобритания е въведена подобна система. В Daily Mail скоро имаше две публикации срещу тези практики. Имаше и допитване до навършили пълнолетие млади хора, които са били в съответните приемни семейства. Установено е, че почти 100% от децата, които са били отнети по този закон, са имали проблем с насилие в приемните семейства.

Има проблеми с български граждани в други страни, примерно Франция. На един български гражданин – Борис Станкулов, са били взети четирите деца по анонимен донос. До този момент той не може да си ги върне, въпреки че децата са български граждани.

Истината е, че децата потъват по тези системи някъде и ти не можеш да ги откриеш после. Те ти ги отнемат по бързата процедура – съдът обикновено уважава това, което са написали социалните работници, които уважават това, което е направил анонимният донос, защото нямат друг начин да разберат по друг начин какво става.

Социалните работници пристигат посред нощ в дома ви. Те имат право по този закон в България.

Имайте предвид, че полицията няма право да арестува човек преди 6 часа сутринта, да го задържи, а социалните имат право да влязат в 3 часа в дома ви.

И като отнемат едно дете, имат право без знание на родителите, по член 113, алинея 2, да го сложат в листи за осиновяване. Тоест родителят може още да се съди с тях, за да докаже правотата си, а детето вече да е в листи за осиновяване. И което е по-лошо, в международни листи за осиновяване.

Това позволява легално отвличане на деца. Трафик.

Този закон дава едно всесилие на този закон. Както каза зам.-министърката на правосъдието г-жа Тодорова, която е върл негов привърженик, по този закон родителите нямат права, те имат задължения.

През 2007 г. имаше учителски протести. Тогавашният кмет и настоящ премиер Бойко Борисов, заяви на учителите: Вижте какво, аз съм за този принцип – ако някой има 100% задължения, има и 100% права.

Истината е, че в едно семейство, ако майка и татко отговарят, създали са с любов едно дете, не държавата, не НПО, а те трябва да имат всички права. И не да са виновни до доказване на противното, а да са невинни до доказване на противното, като е за всеки български гражданин. Но тук с този закон и със следващия – за детското правосъдие, се излиза извън рамките на обичайното правосъдие и се въвежда едно правосъдие, в което ти не можеш да се защитиш. Нито да защитиш собственото си дете, което е по-лошо.

Мога да говоря още много за този закон, защото във всяка негова част той е скандален. Права на родителите в този закон съществуват в един член, в който пише, че правата на майката и бащата са равни. След това са описани само задължения. Но затова социалните служби са във всеки член. Забележете, детето, на практика, не е важно. Важна е дейността на социалните служби. А детето е дотолкова важно, доколкото му се дават всички права да се отнесе до социалните служби през главата на мама и тати, а то е още незряло. Не може да се възползва от тези права, освен в крайните случаи, за които всички сме съгласни, че трябва да се намесват социалните служби. Но тук се дава право на намеса за щяло и нещяло и направо за трафик на деца.

Какво ви смущава в проектозакона за предучилищното и училищното образование на Министерството на образованието, младежта и науката?

С него се неглижират най-добрите ни училища – математическите и природоматематическите гимназии.

Имате предвид отнетата чрез този закон възможност за прием след IV клас в тях?

Да. На практика тези училища дават най-добрите практики, те изпращат отбори на състезания в чужбина и побеждават, мачкат останалите по математика и физика. Тези училища нямат никаква рамка, в която да се осъществят по този закон. Помощните училища се унищожиха.

В закона се планира закриването им, както и на болничните училища.

Да. Това са дългогодишни практики, които са развити и работят. Може да се подобряват, но да се закриват, това е абсурд. Тези деца си изискват своите грижи. Не можеш всички да ги разпратиш по обикновените училища. Просто не можеш. Каквато е ситуацията в обикновените училища, а тя е трагична, просто не бива. Ако успеят да подобрят ситуацията в обикновените училища, добре. Донякъде може да се приложи такава мярка. Но в момента се правят абсолютно необмислени неща.

Необмислено е също изискването от 4-годишна възраст детето да е задължително на детска градина. На един човек са важни първите 7 години. Това не е просто празна приказка. Това са годините, в които семейството дава своите култура и възпитание на детето, в които бабата и дядото споделят паметта на рода. И в тези години вече законодателно детето няма право да получава това нещо.

Разбирам, че има дискусия дали социализацията на детето трябва да става в детската градина или в семейството, но да се взема страна и да се задължават хората да слушат само едната страна е ексцесия.

Тук проблемът е, че училището е джунгла. Никой не се сеща да го поправи. Финансирането е мизерно за училището, т.е. между 7- и 18-годишна възраст децата получават мизерните 1200 лева издръжка на година в училище. И на топа на това, когато нямаме пари за обичайния училищен курс, ние искаме да финансираме друг курс, допълнителен, където просто идеята ни е да отделим децата от семейството. Защо?
Когато те са в семейството си, между 4- и 7-годишна възраст, това е времето, когато те получават ценности. Когато се учат да не крадат, да не лъжат, да уважават възрастните хора и така нататък. Вместо това те отиват в детските градини, където е пак джунгла, както и в училище. На какво се учат? На маниери от джунглата.

Как си обяснявате промените в различни закони, водещи в една посока?

Има две версии. Или се преписва от Запад, където вече има движение за премахването на тези практики – и във Франция, и в други страни. Омбудсманът на Франция например каза, че има твърде много отнети деца и за половината от тях няма доказателство, че това е било необходимо, че има дори повод за отнемането освен анонимен донос. Така че на Запад е започнал обратен процес на връщане на децата.

Това е първата версия - папагалско преписване. Примерно в Съединените щати тази щуротия не е въведена другаде, освен в един щат – Тексас. Знаем, щатата Тексас, там са леко по-различни хора. Цевта на пищовите е леко по-дълга, да кажем. Знаем, че Джордж У. Буш е управлявал там дълги години, което е индикация за нравите в щата.

Втората версия е, че тук става въпрос за интереси, за бизнес и за пари. И третата е, че някой иска да саботира българското семейство, българското общество и българското образование.

Според мен е по малко и от трите. Явно е, че става дума и за бизнес – видяхме го в аулата на Софийския университет. Откровено Национална мрежа за децата поиска пари от оперативните програми на Европейския съюз за тези дейности. Вижда се в състава на Национална мрежа за децата, че има организации, които вадят пари от, нека да го наречем, анонимни сигнали, отделянето на деца и прехвърлянето им в приемни семейства, което, ако се използва извън рамките на Конвенцията за правата на детето на ООН, ще се превърне в кражба на деца.

Но не трябва и да не се отчита тенденцията да се преписва папагалски от Запад. Това го има: „Щом е на Запад, значи е добро“. Тенденцията да не се зачитат българските традиции, които са добри, също е ясна. Не можах да разбера защо образователната ни система, която 1994 година беше трета в света, трябваше да вземе практики от американската, която тогава беше на 40-о място, и да слезе до 40-о място в днешни дни.

Не мога да разбера защо някой не харесва математическите ни гимназии, природоматематическите ни гимназии, които дават изключителни отбори, защо трябваше да се унищожават техникумите, в момента технически гимназии. В заводите ни трябва да влязат млади хора, каквито сега няма, защото няма кой да ги обучи.

В момента такива кадри се обучават по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, от които излизат полуграмотни стругари и шлосери. Собствениците на заводи ги е страх да ги наемат на работа, защото ще вземат се убият. А техникумите, които трябваше да ги бълват, се закриват един по един. Техническите гимназии не се снабдяват с оборудване. Ето, примерно, Асоциацията на оръжейната индустрия се оплаква, че фирмите нямат откъде да вземат работници. Имат работа, но няма квалифицирани работници. Цялата структура на обучение се виждаше през 1994 година, че работи. Да, закостеняла беше, можеше просто да се разчупи, а не да се разрушава с булдозер и нищо да не се изгражда на нейно място.

Споменахте оперативните програми – те също са мотив за протестите ви. Бихте ли разяснили защо?

Следващият програмен период е 2014-2020 г. Става дума за една „малка“ сума от 14 милиарда евро, което са парите, които трябва да променят посоката на обществото ни. Изрично ЕС изисква от нашето правителство да сложи приоритет №1 икономика на знанието, наука и технологии. И знаете ли кое е №1 в това, което обратно предлага българската държава? Асфалт, глупост и кражби. Центърът на нашето предложение продължава да е инфраструктура. Същата структура, като предишните програми на ЕС, които се усвояват доста слабо.

Г-н министъра Томислав Дончев каза, че 26% от регионалните фондове ще отидат за наука. Добре, нека да ги видим къде са разпределени. Разпределени са в Министерството на регионалното развитие, което строи магистрали. Нали се сещата парите за наука как ще отидат през магистралите за наука? Няма да отидат.

Другото е Министерството на икономиката и енергетиката. Проучихме там как са нещата. МИЕТ заявяват нова програма - „Иновации и предприемачество“. Смело мога да заявя, че от предприемачество няма никаква нужда, защото за 23 години всеки, който е могъл, е открил и закрил три фирми. Няма какво да стимулират там. Бенефициенти трябва да са малки и средни предприятия. Иновации от малки и средни предприятия могат да се правят, ако има технологична и научна основа. Но тъй като не предвижда финансиране на наука и на технологии, иновации няма да се правят. Известна част от малките и средните предприятия наистина правят иновативни неща. Аз имам приятели, които работят в тях, понякога и аз участвам в някои неща.

Истината е обаче, че когато трябва от тези програми да получат пари, методите са толкова дървени, съжалявам, че трябва да го кажа, че на практика ти не можеш да получиш парите, с които искаш да иновираш. Примерно когато трябва да заявиш оборудване, искаш да го купиш по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, те ти дават такива изисквания, че хората се ограничават само до най-голямата апаратура, за която могат наистина да вземат от три места проформа фактури с определена величина на шрифта, защото фирмите-доставчици отказват да пишат за по-малко от 20 000 евро такива просташки фактури, каквито изисква администрацията.

Самият министър на икономиката и енергетиката отбелязва, че за да се изплати дори един транш, а всеки проект има най-малко три транша, за да се изплатят, се искат 24 подписа. Което на практика никога не се случва. Тоест имаме изключително неработеща програма „Конкурентоспособност“ и обещания да не работи и следващата. Истината е, че хората, които се занимават с иновации, с разработки знаят следното нещо: финансираш наука, която ти дава добри технологии, и финансираш технологиите. И тогава вече със съответните технологии ти можеш да правиш иновации. Иновациите не са нещото, което е било преди 300 години. Те страшно зависят от технологиите, които страшно зависят от научната активност на страната.

Тоест по начина, по който са предвидени оперативните програми, наистина нищо няма да има за наука, нищо няма да има за образование.

Политиката в областта на науката също предизвиква недоволство. Какви са аргументите ви?

В последните три години, откакто имаме министър на частното образование, се направи страшно много, за да се вдигнат таксите в държавните университети. Разбирам го министъра, те са конкуренти на неговия университет. Финансират се на калпак тези университети, не на качество. Един студент, който иска лекичко да мине, отива в един периферен университет, където много-много не гледат на качеството, и получава същата издръжка, както и в Софийския университет, където гледат на качеството.

А трети отиват в частен университет и направо си купуват дипломите. Вече се разкриха три случая на хора, които са получили магистърска степен, преди да са получили бакалавърска. Подписани са от самия министър. Съответните жалби по този случай потънаха в една от комисиите в парламента. Не е чудно, министърът има достатъчно дълга ръка.

Изключително не се набляга на качеството. Назначават се хора без всякакъв ценз на всякакви постове. Личният приятел на Сергей Игнатов г-н Джуров е назначен за шеф на Изпълнителния съвет на Фонда за научни изследвания без професорска титла. Изясни се в Комисията по образование и наука, че той никога не е показвал документ, че е хабилитиран. Освен че е бил гост-професор в Ангола, друго не се знае за него.

Не е известно да е минал хабилитация. А за да е шеф на изпълнителния съвет на фонда, трябва да е минал хабилитация. И министърът не е проверил това, подписал е заповедта, разбира се.

Има скандал със свищовския ректор Величко Адамов, за когото е доказано, че е плагиатствал от френски автор. В момента министър Игнатов казва, че няма проблеми с това, че Величко Адамов е професор. Не са спазени процедурите и няма проблем въпреки всичко. Тоест министър Игнатов е този, който трябва да сезира за случая, но ние дълбоко подозираме, че той е същият случай, тъй като откриваме само една негова публикация – истинска, научна, с три цитата и тук идва въпросът той как стана професор. Откриваме, че той е станал професор в качеството си на министър. А в качеството му на министър как можем да гарантираме, че е имало независимо жури? В крайна сметка, той въведе новия закон, по който всеки сам си назначава журито.

Няма критерии, не можеш да кажеш: „Под тази граница ти не можеш да станеш професор, каквото и да правиш“. Няма критерии, няма независимо жури, нищо няма. Законът за академичното развитие е законът за развитието на некадърниците. Не може да се каже нещо друго, съжалявам. Предлагам министър Игнатов да си го оправи или да си ходи. Той е направен за хора, които са от неговата черга.

Това са най-важните неща, за които протестираме. Това са най-важните неща в страната – детето, възпитанието и образованието и после науката, т.е. това върхово познание, което после пак трябва да слезе надолу по стълбицата и да стигне пак до детето. И трябва да роди икономиката.

Тези неща куцат. Идва вълна от закони и тя започна със закона за академичното развитие, които да развалят и затрият цялата система, идват от НПО източници, никой не пита хората по училищата какво да се направи, никой не пита хората в университетите и академиите. Никой. Освен в частните. Имаме министър на частното образование, на частната наука, на частната младеж. Това са нещата, за които си заслужава да навием будилниците и да събудим хората.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

6

djasra

02.05 2019 в 16:55

Не е само "мрежа за децата"- с която ще ги ловят и продават, а и Анимус с лого на гола вещица, яхнала метла и спонсори за- Norwegian grants. Даже не го и крият, че Норвежки грантове наливат милиони за да продават българчета. Всеки знае за Барневарн, за психолога-педофил, затрил стотици сем. и деца и снимал чудовищни неща с тях, след 2 години му бяха върнали неговите собствени от сурогатна майка невръстни момченца......Детски Гулаг ничака по анонимен донос, само че вместо в концлагери ще ги продават на педофили, за органи и за каквото се сетят с любезното съдействие на бг. държ. институции.

25.06 2012 в 09:53

Самото име на организацията звучи зловещо и двусмислено- " Национална МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА"!!!!!!!!

05.06 2012 в 13:56

Д О ГЛАВЕН ПРОКУРОР
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

От Тодор Станиславов Деянов,
баща на малолетно отвлеченият Съвестин
София 1359, жк.”Люлин” 521 – Г – 87, ет. 6

ПОРЕДНО ИСКАНЕ
/копия до медиите/
относно сл. дело № 309/2004 на ССл.С, водено
срещу неизвестен извършител по чл.142 НК

ВЕЛЧЕВ, ОТГОВОРИ ЧРЕЗ МЕДИИТЕ НА ВСЕКИ ДРУГ РОДИТЕЛ И ЖЕРТВА:
ЩО ЗА ЯЛОВА ПРОКУРАТУРА, ДЕТО ЗА 15 ГОДИНИ ЕДНО ДЕТЕ НЕ МОЖЕ ДА ОТКРИЕ И ЗАЩИТИ !?
Чл.56 от Конституцията, определя правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Според принципите на националното законодателство, щом възникне заплаха за определен законен интерес, се поражда и конституционното право на съответна защита, гарантирана на гражданите. Правото на защита има всеобщ, универсален характер и като основно право на гражданите то е неотменимо. Разпоредбата на чл.56 КРБ може да действа и самостоятелно като защитна възможност, дори когато други норми не са предвидени.
Уви моите и на отвлеченото ми дете нямаше кой да защити. Даже точно напротив - 15години гаври!

Истината е проста, зловеща и гадна- прокуратурата и столична следствена служба бяха и са мои и на сина ми врагове!
С Решение на СГС № 6685 от 09.12.2011г. по гр д. №12054/2011г., прокуратуратурата бе окончателно осъдена по всички 14 бездействия, защото синът ми Съвестин Тодоров Деянов не е издирван в нито един момент. В нито един момент! И така, цели 15години!
Малолетното ми дете бе отвлечено на 06май1997г, а съдебната сага започна през далечната 2002г.
През всичките години вместо да търсите детето и престъпниците, прилагахте всякакви мъртви хватки и правни прийоми и по следствените и по съдебните дела.
Извращенията с правото по делата ми започнаха след като ти стана главен прокурор, а ЛазарГруев председател на ВКС! И това никак не е случайно, нали бяхте съветници на доносника Гоце.
Съвестин продължава да е активно неиздирван... И похитителите никой не търси.

Велчев, ти, какво право си учил и изповядваш? Кого защитаваш? Изобщо бива ли те за нещо?!
Абсолютното ми становище е, че прокуратурата продължава да е милиционерска пирамида – има върховенство не на закона и не на човешките права, а на началството.
Милиционерското мислене и действия не се съобразяват с фактическата, с правната и с житейската логика. А да застанеш срещу правата и съдбата на невинно дете-жертва е повече от долно и гнусно .

За твое ограмотяване, цитирам пасажи от Решение на Съда в Страсбург от 5 ноември 2009г.:
2. Правомощия на Главния прокурор
132.Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички прокурори са подчинени на и се отчитат пред Главния прокурор (член 112 от Закона за съдебната власт от1994г., в сила до 2007г., и член 136 от Закона за съдебната власт от 2007г).
133.Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела, или да поеме работата по дело, по което работи друг прокурор (раздел 116 от Закона за съдебната власт от1994г., в сила до 2007г., и раздели 139 и 143 от Закона за съдебната власт от 2007г).
135.По силата на НПК1974, в сила до2006г., прокурорът контролира разследването (чл.48,ал.3). Това включва правото да дава конкретни указания, да сменя следователя, или да поеме цялото разследване (чл.176,ал.1 от същия Кодекс).НПК 2006 засилва прокурорския контрол и прякото му участие в разследването на престъпления.

СЪВЕСТИН Е ОТВЛЕЧЕН ОРГАНИЗИРАНО.
В ПРОКУРАТУРАТА НЕ ЖЕЛАЯТ СЪВЕСТИН ДА БЪДЕ НАМЕРЕН, ЯЛОВО МОТАЯТ РАЗСЛЕДВАНЕТО И С ДОСАДА ЧАКАТ ФОРМАЛНО ДА ИЗТЕЧЕ ДАВНОСТТА…
ВЕЛЧЕВ, ИЗИСКВАМ:
1. Да спазиш Конституцията, Закона за съдебната власт , НПК, Конвенцията на ООН за правата на детето(КПД) и съответните международни документи относими по казуса!
2. Да отстраниш прокурор Албена Кузманова от СГП по следствено дело№ 309/2004. Мотивите й, че посочените за похитители, не можело да бъдат установени, защото свидетелят Славов вече бил починал, е не просто тъп, а преднамерено унищожаващ разследване.
Щом е демонстрирала извратеност, как ще продължи да работи нормално и обективно? Не става!
След като аз не я искам , защо ли тя се натиска да е прокурор по делото?!
Просто чакате да изтече давността.Не от вчера се гаврите с мен, с разследването и жонглирате с НПК! Кой диалект разбирате вие там, че да ви пиша на него?
3. Да осъществиш лично пълен и ефикасен контрол върху свършеното и несвършеното до тук по случая Съвестин! Не се крии кат височайша мижитурка зад някой друг! Мисли му! Съвестин не се е изпарил, отвлечен е! Да започне работа по версия отвличане с цел трафик, търговия и незаконното му осиновяване. Всячески отказвате да въздигнете тази версия.
4. Да поемеш незабавно и пряко работата по делата относно Съвестин, след като включително и чл. 3 от КПД те задължава да приложиш ефикасно правомощията си съобразно и първостепенно именно с висшите интереси на детето! Защо отказвате да работите по незаконно осиновяване на сина ми?

5. Да бъде изискано и приложено към следственото дело оперативното дело за Съвестин - ДОИ на БИЛ”Детето”! Кой кого командва ?! – в случая със Съвестин безспорно ченгеджийницата е тази, която командори прокуратурата!! Ясно е, че няма никакъв контрол от прокуратурата...
Нарушен е основен принцип и конституционно право, необходимостта да се знае! Прокуратурата на “слепа баба” ли си играе с контрола над МВР, с правата на мен и Съвестин ? Защо!? Ами , защото не иска детето ми да бъде издирено!!!!!
Без ДОИ на БИЛ”Детето”, няма никакъв контрол върху работата на МВР.
6. Да бъде установено участието на лицата посочени от Димитър Славов като сержанти от полицията и избягали след отвличането на Съвестин в Канада
7. Да предприемеш нужното за и по ескстрадиция на похитителите на Съвестин?
8. Да се изработи нов актуален портрет на Съвестин към 2012г.!
9. Задействай се без да се офлянкваш!
Велчев, много пъти човекоподобията облечени в държавна власт коварно ме убиваха без да отнемат живота ми. Обезсмисляха живота, правата, бащинствато ми. Системно и гадно.
Не аз, а такива като теб обявиха и водеха долнопробна война срещу мен и Съвестин.
За 15години, прокуратурата не искаще и не установи нищо по разследването. Защо ли?
Да осакатеете и да окьоравеете! Бавно и мъчително, в най-гадни агонии да измрете!
Ти да пукнеш в страшни мъки, повръщайки собствените си лайна!

06 март 2012г. Лично и без уважение:
София Т. Деянов
Човекоподобия – външно приличат на хора, но всъщност са изроди маскирани в човешки образи. Учтивост, вежливост, уважение никак не вървят към индивиди , които подритват закона, не зачитат морала и унижават човешките права!


СЪВЕСТИН ОЗНАЧАВА СЪВЕСТ
БЪЛГАРИЯ НЕ Е ОРГАНИЗИРАЛА, НЕ Е ОТКРИЛА И НЕ Е ВЪРНАЛА ДЕТЕ КАТО СЪВЕСТИН
ЗА ЧОВЕКОПОДОБИЯТА В ДЪРЖАВАТА, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА И НЕ ЗНАЧИ НИЩО!
ЖУРНАЛИСТИ, А НАПРАВЕТЕ НУЖНИТЕ ИНТЕРВЮТА С ВИСОЧАЙШИТЕ ЧОВЕКОПОДОБИЯ

31.05 2012 в 16:36

UJAS UJAS UJAS

31.05 2012 в 14:00

DIVIDE ET IMPERA! DIS ALITER VISUM....

30.05 2012 в 00:47

Така се получава, когато някой който си няма и понятие от нещо, се вре там пък и интервю дава... Хах... И този човек е учен... Все едно аз да му вадя заключения за науката на базата на махленските клюкини... Ех... приятел... много ниско падна... Но ще дойда на следващата ви среща да ми обясните как за две седмици извадихте тази теза, на базата на какъв опит и какви заключения... Защото нали така се прави в науката- опит и заключения...