Защо дипломацията не успя да спре руското нахлуване в Украйна и да предотврати срив в отношенията между Запада и Русия? Една от причините са действията на руското външно министерство. В продължение на години дипломатите губеха доверие в опит да угодят на Кремъл. В резултат на това те се превърнаха в пропагандатори и "роботи", неспособни да повлияят на позицията на Владимир Путин. А той се убеди, че грубата сила и ултиматумите му служат по-добре, отколкото общуването на масата за преговори, коментира Би Би Си.

Роботи с книжа

Главният специалист по Русия в Държавния департамент Виктория Нюланд седеше в кабинета си във високата сграда на Смоленския площад в Москва. Срещата ѝ със заместник-министъра Сергей Рябков, продължила час и половина, беше към края си. Двамата се познаваха от много години и Нюланд беше свикнала с "човешкия контакт" с него. Чиновничката не разбираше защо този път слуша "робот", който само повърхностно приличаше на руския ѝ колега. Рябков прочете официалната позиция на Москва, без да откъсва поглед от хартията.

Напускайки сградата, Нюланд каза само няколко думи на журналистите: разговорите били продуктивни и тя се радвала, че отново е в Русия. Рябков нарече диалога полезен, но се оплака, че е постигнат малък напредък: "Не можем да изключим, че е възможна по-нататъшна ескалация. Казахме го директно на американските си колеги".

Виктория Нюланд остана зашеметена след октомврийската среща в руското външно министерство. Снимка: Getty Images

Поведението му на тази среща на 12 октомври 2021 г. е шокирало Нюланд, признава самата тя. И описва Рябков и присъстващия в залата зам.-министър на отбраната Александър Фомин като "роботи с книжа", сякаш "водят разговор заради хората, които не са в залата".

По това време не е обсъждана Украйна, а по-скоро работата на руските дипломатически мисии в САЩ и на САЩ в Русия (която беше сериозно подкопана от взаимното изгонване на дипломати), хуманитарната криза в Афганистан и кризата в отношенията между Москва и Вашингтон. През лятото на същата година лидерите Владимир Путин и Джо Байдън започнаха преговори за стратегическа стабилност в Женева. След няколко седмици САЩ ще обявят, че Русия подготвя инвазия в Украйна, а шефът на ЦРУ Бил Бърнс вече щеше да пътува до Москва.

Сергей Рябков и Виктория Нюланд са посветили дипломатическата си кариера на отношенията между САЩ и Русия. Рябков започва работа в посолството в Канада, прекарва 6 г. в Съединените щати и заема няколко високи позиции в руската дипломатическа мисия. През 2008 г. той се издига до зам.-министър на външните работи и оттогава отговаря за отношенията с Вашингтон - американците го помнят като практичен и спокоен преговарящ. Диалогът с него е възможен дори когато взаимното разбирателство между страните започна да се влошава.

От 80-те години на миналия век Нюланд специализира в Държавния департамент по въпросите на СССР, а след разпадането на Съветския съюз - по въпросите на Русия. През последните 40 г. тя успява да отиде като съветник в детски лагер в Одеса, да прекара шест месеца, живеейки със съветски моряци на риболовен кораб в Далечния изток, и да смени повече от дузина дипломатически постове. Тя пристига в Москва като зам. държавен секретар на САЩ по политическите въпроси (третата по важност длъжност в Държавния департамент).

Самото ѝ посещение през октомври 2021 г. е обект на дипломатически пазарлъци. Още през 2019 г. тя беше включена в руския "черен списък". Москва се съгласи да пусне американката в страната едва когато след няколко години на откази Съединените щати издадоха виза на Константин Воронцов, зам.-директор на Департамента за неразпространение и контрол на въоръженията към Министерството на външните работи. Последният беше изгонен от Брюксел през пролетта на 2018 г. - след отравянето на Скрипални в Солсбъри две дузини държави обявиха за персона нон грата почти 150 руски дипломати.

Още през 2019 г. руската делегация наруши заседанията на комисията на ООН по разоръжаването заради визата на Воронцов. Устремът, с който руското МВнР иска влизането на Воронцов в САЩ, изуми Борис Бондарев, тогава съветник на руската мисия в Службата на ООН в Женева: "Трябва да се съпоставят задачите и инструментите. Не можеш да гониш една муха и да изгориш целия апартамент.

Тогава дори представителите на Иран молят руските си колеги да се върнат към обсъждането на проблемите на международния мир и да решават въпроса с американците насаме. Напразно. "На нашите не им пукаше. Те казаха, че сме руснаци и не можем да грешим", описва логиката на колегите си той.

От друга страна, Рябков до последно изглеждал на Бондарев "разумен човек" - от него не се чували неизпълними подходи. До началото на 2022 г.

Картата на Русия е в главата му

През декември 2021 г. Бондарев получава в служебната си поща документ от Министерството на външните работи: "Чета го и си мисля: това са глупости, каква шитня е това? Условията, при които НАТО не приема никой друг.... Така не се работи!"

Бондарев чете текста на руския ултиматум към САЩ и НАТО. Когато Западът вече открито говореше за риска от руска инвазия в Украйна, Москва поиска "гаранции за сигурност". Тяхната същност: алиансът отказва да се разширява на изток и не приема за членове бившите съветски държави, а също така връща войските си в Европа на позициите им от 1997 г.

Както самите искания, така и по-нататъшното публикуване на ултиматума са безпрецедентни стъпки за дипломацията. Изненадани са не само адресатите от Запад, но и служителите на руското външно министерство.

Шефът на Бондарев също не знае нищо за произхода на документа. "Обаждат се, дълго време разпитват. Накрая се оказва, че е дошъл от Кремъл, че никой във Външно министерство дори не е задавал въпроси! Всички казваха: "Точно така! Ще го изпълним." Ние сме малки хора, от нас нищо не зависи, както се казва", казва Бондарев.

Въпроси към точките от ултиматума трябваше да възникнат например в частта на исканията за връщане на войските на НАТО в държавата от 1997 г., казва Бондарев. Сякаш Москва е забравила, че тогава в Европа бяха разположени 300 000 американски войници, а не 5000-7000, както през 2021 г. "Нашите дори не са се замисляли за това. Всичко идва от картата на Русия в главата. Интересите на другите държави изобщо не съществуват", оплаква се дипломатът.

Експертите също са впечатлени от ултиматума. "Това изобщо не е начинът, по който руската дипломация е работила някога, дори при Путин", казва Александър Габуев, директор на Центъра за руски и евразийски изследвания "Карнеги" в Берлин (през май тази година руското министерство на правосъдието го включи в регистъра на "чуждестранните агенти").

На първо място, Русия е публикувала своите "червени линии". "Веднага се поставяш в определена рамка, от която е по-трудно да изпълзиш", обяснява Габуев. Второ, иронизира експертът, изглеждаше така, сякаш Москва предлага на НАТО да се преструва, че е алиансът, който е загубил Студената война.

На 10 януари 2022 г. двама руски зам.-министри - Рябков от МВнР и Фомин от Министерството на отбраната - се срещат с американците на вечеря в Женева. От САЩ идват първият зам. държавен секретар Уенди Шърман и зам. държавният секретар по контрола на въоръженията Бони Дженкинс. Те се събирт, за да обсъдят руския ултиматум.

"Беше някакъв ужас", казва Бондарев. - Американците бяха за: "Да преговаряме." Рябков вика: "Имаме нужда от Украйна! Няма да отидем никъде без Украйна! Махайте се (към границите от 1997 г.)!". Шърман е желязна, но мисля, че челюстта ѝ увисна от това".

Бондарев, който отдавна познава Фомин и Рябков, също е изненадан. Първият "никога не е създавал впечатление на войник и пич": "Нормален човек, разказваше вицове за престоя си в Африка". Вторият бил "най-интелигентният, с всички си говорел на четири очи и бил най-мил в диалога": "А да удряш с юмруци и да говориш глупости? Толкова години се е занимавал с Америка и изведнъж е разбрал: американците са враг, трябва да се бием в Украйна?"

След началото на инвазията Бондарев ще се превърне в най-високопоставения служител на руското външно министерство, напуснал заради войната.

През цялата си дипломатическа кариера Сергей Рябков се занимава с връзките на Русия със Съединените щати. Снимка: ТАСС

На 2 февруари 2022 г. испанският вестник "El Pais" публикува текста на отговорите на Вашингтон и Брюксел на исканията на Москва. НАТО предложи да се преговаря за отказ от нападателни ракетни системи и войски в Украйна и стратегическа сигурност в Европа, докато САЩ искаха ограничения за ядрените оръжия. Вашингтон дори се съгласи да обсъди въпроса за ракетите "Томахоук", разположени в Полша и Румъния, които могат да достигнат Русия - въпрос, който от години тревожи Москва.

Габуев, който по това време е бил в контакт с руски дипломати, си спомня, че те са били приятно изненадани от американските предложения: "Ех, сега трябва да седнем в Женева за още няколко дни или три месеца и ще запишем на хартия идеални споразумения, които наистина ще укрепят сигурността". Дори посланикът на Русия във Великобритания Андрей Келин признава, че споразумението за неутралния статут на Украйна "е висяло във въздуха".

Според Габуев в онези дни Кремъл е можел да спечели голяма дипломатическа победа, макар и с шантаж - но Путин вече е взел решението да воюва, а комуникацията с НАТО се е оказала само димна завеса. В крайна сметка президентът заявява, че алиансът е пренебрегнал "принципните опасения на Русия".

По това време дипломатите вече не са в състояние да влияят на Путин. Източник на Би Би Си, който е работил в Белия дом, си спомня, че от 2010 г. насам на американските служители им се струва, че руските им колеги изглеждат ядосани, че влиянието им намалява. Те губят авторитета си по въпроси, които засягаха лично Путин. С всяка изминала година тези въпроси стават все повече и повече.

Бен Роудс е зам.-съветник по националната сигурност в администрацията на Барак Обама от 2009 до 2017 г. и е автор на речите на американския президент. Той изразява съмнение, че отношенията между САЩ и Русия могат да бъдат оправени чрез нова дипломатическа стратегия - тя така или иначе не би променила Путин. "Това е трагедия. Понякога просто има предел на това, което може да се направи", разтваря ръце Роудс.

Той казва, че враждебното отношение на Путин, уверен в коварните намерения на Запада, го е накарало да отиде на "наистина тъмната страна, от която няма намерение да се връща". А руската дипломация се превърна в обикновено приложение към властовата политика на Кремъл.

Полувоенна организация

"Русия е готова да си сътрудничи с НАТО [...] До включително присъединяване към алианса." Трудно е да се повярва, но тези думи бяха изречени от Владимир Путин през март 2000 г. Той добавя: "Не мога да си представя моята страна изолирана от Европа".

Няма нужда да си представяме: през юли 2023 г. е невъзможно да се лети директно от западните страни до Русия със самолет, на руски официални лица и държавни компании са наложени санкции, широка коалиция от държави предоставя военна помощ на Украйна, Русия е изключена от Съвета на Европа, а Международният наказателен съд в Хага е издал заповед за арест на Путин заради незаконното депортиране на украински деца.

"Наистина обсъждахме: да се присъединим или да не се присъединим към НАТО. Беше по инициатива на Путин, никой не го дърпаше за езика", спомня си източник, работил в Кремъл в началото на 2000-те години. Руските дипломати участват активно в тези дискусии, а Путин се вслушва в тяхното мнение: "Атмосферата беше по-свободна. Официалните лица не искаха просто да си пробият път напред - всички все още се опитваха да решават реални проблеми".

По време на първите два президентски мандата на Путин (а дори и в по-късния период на Медведев) руските дипломати имат голяма заслуга, отбелязва Александър Габуев.

По време на Революцията на розите в Грузия руски дипломати помагат на съседите да преговарят за предаването на властта.

Снимка: Getty Images

"През 2003 г. те се споразумяха за безкръвно предаване [на властта] по време на революцията в Грузия. През 2004 г. те приключиха териториалния спор с Китай и най-накрая демаркираха границата. С европейците те се договориха за четири пространства (в сферата на икономиката, правосъдието, науката и сигурността), а след това и за пространство за модернизация. По времето на Медведев дипломатите фиксираха границата с Норвегия и затвориха териториалните спорове", казва политологът.

Но дори и в онези години руският дипломатически корпус е пълен с хора "с издухана креативност и критично мислене", спомня си източникът от Кремъл: "Външното министерство е полувоенна организация, в която креативността е сведена до минимум. Със специфичен език на МВнР, в който няма собствени имена. "Отбелязва се." Посланикът винаги пише за себе си в трето лице. Този жаргон предполага дистанцираност. Вие сте като войник в армията".

Много дипломати още през 2000 г. са "заложници на протокола" ("една крачка встрани и те застрелват"), обяснява източникът. Той си спомня, че в началото на 90-те години пътува до Вашингтон като част от официална делегация. В последния момент американците предложили да променят последователността на срещите за по-голямо удобство. Това шокира Юрий Ушаков, тогава посланик на Русия в САЩ (сега съветник на Путин по външната политика). "Викат: "Това е провокация! Имахме предварително съгласуван график! В никакъв случай не можем да се споразумеем, това е нарушение на протокола", разказва през смях човекът.

През 2004 г., припомня той, служители на президентската администрация препоръчват на Путин Сергей Лавров за поста външен министър като човек "международен и със собствена позиция": "Той разбираше както от Щатите, така и от Европа. Той беше грамотен и интересен човек", спомня си той. - Но това беше друг Лавров. С течение на годините той се е променил значително."

Възгледите на Лавров са се променили значително от 2004 г. насам. Заедно с възгледите на неговия шеф. Снимка: Getty Images

"Лавров беше преобразен от Путин и нямаше как да е иначе, казва Бондарев, дипломат в оставка: в никоя страна мнението на един министър не може да се различава от това на президента, ако той иска да запази поста си. Лавров го е запазил в продължение на почти 20 години".

Дни преди войната той се оплаква, че Русия не е приета в НАТО (алиансът твърди, че Москва е поискала специални условия и е чакала покана). "Просто измамени" - така почти 20 г. по-късно Путин би описал поведението на западните държави в края на 90-те и началото на 2000-те години. Според него НАТО е подвел Русия и е започнал да се разширява на изток в разрез с обещанията (дали е имало такива обещания е най-малкото спорно).

Сега посланикът в Обединеното кралство Андрей Келин, говорейки как са били съсипани отношенията със Запада, се оплаква: "Това, разбира се, го пропуснахме, трябваше веднага да ударим по мозъците на западняците, трябваше да реагираме много по-остро на разширяването на НАТО, което беше през 1997 г.

Оптимисти

В речта си в Мюнхен през 2007 г. Путин за пръв път обвини западните страни, че се опитват да изградят еднополюсен свят.

Константин Косачев, сега зам.-председател на Съвета на федерацията, а тогава ръководител на комисията по външни работи на Думата, слуша речта на Путин на живо. В разговор с Би Би Си той подчертава, че тази "дълбоко лична реч на президента" е отразила неговото "виждане за това как трябва да бъдат структурирани отношенията на Русия със Запада".

Именно тогава, според Косачев, Западът е "пропуснал феноменален шанс да се ангажира с Русия". Западът обаче е сигурен, че Русия е пропуснала този шанс.

Тезите от речта му в Мюнхен през 2007 г. се повтарят от Путин и днес. Снимка: Getty Images

Връстникът на Косачев Майкъл Макфол казваше за себе си през 2010-те години: "Аз съм г-н Антискептицизъм, г-н Всичко ще се получи." През десетилетната си кариера Косачев и Макфол се превръщат от романтици, уверени в големия потенциал на диалога между страните си, в непримирими противници, убедени, че сътрудничеството е невъзможно при сегашните условия.

59-годишният Макфол сега е професор в Станфорд. Той редовно съветва администрацията на Байдън. На три пъти той повтаря, че не е млад и помни много неща, включително и времената, когато отношенията между Вашингтон и Москва са били различни. Днес Макфол е убеден, че Съединените щати разполагат само с два инструмента за укрепване на националните си интереси: да доставят възможно най-много оръжия на Украйна и да наложат възможно най-много санкции срещу Русия.

Косачев обаче признава: отношенията между страните са в най-дълбока криза. "Дипломацията просто не съществува, всички връзки са прекъснати", отбелязва той и добавя: - "Те бяха прекъснати не по наша инициатива.

Макфол е роден в американския щат Монтана във време, когато, по собствените му думи, напрежението между САЩ и Съветския съюз е било много голямо. През 1981 г., когато той се записва в Станфорд, президент на САЩ става Роналд Рейгън, който 2 г. по-късно ще нарече СССР империя на злото. Макфол, въпреки че по това време не е посещавал Съветския съюз, постъпва в Станфорд с идеята, че ако американците могат да разбират по-добре Съветския съюз и да общуват повече с него, напрежението може да намалее. В университета веднага се записва на курсове по руски и полски език.

Косачев приветства назначаването на Макфол за посланик в Русия. В началото на 2010 г. той оглавяваше комисията по външни работи на Думата и за разлика от много депутати от Думата тогава и сега, не се озовава на този пост случайно. Косачев е роден в дипломатическо семейство и все още си спомня с носталгия за детството си "зад оградата на посолството" в Швеция. Още в шести клас решава да тръгне по стъпките на баща си, да получи дипломатическо образование и в крайна сметка да стане дипломат.

През 2009 г. Лавров и Хилари Клинтън натискат "бутона за нулиране" на отношенията. По това време Макфол вече е станал специален помощник на Обама в Съвета за национална сигурност. Той разработва "нулирането". Заедно с тогавашния първи зам.-началник на Генералния щаб Владислав Сурков Макфол оглави американско-руската работна комисия за развитие на гражданското общество.

Макфол отиде в Русия като посланик с умерен оптимизъм за отношенията между Вашингтон и Москва. Снимка: Getty Images

Преди да влезе в Думата, Константин Косачев работи в министерствата на външните работи на СССР, а след това на Русия, в посолството в Швеция, а след това като съветник по международните въпроси на няколко министър-председатели, сред които Евгений Примаков и Сергей Кириенко. Той участва в "нулирането" на отношенията на Русия със САЩ и хвали Макфол за неговата "съвестна и творческа" работа.

Бившият автор на речите на Обама Бен Роудс, спомняйки си за онези години, отбелязва: "САЩ и Русия постигнаха много: съгласиха се, че Америка може да снабдява силите си в Афганистан чрез Русия, подписаха СТАРТ-3, обсъдиха присъединяването на Русия към СТО и санкциите срещу Иран.

Но влиянието на Владимир Путин, който вече беше разочарован от отношенията със Запада, не отиваше наникъде, подчертава Роудс. Според него Белият дом е осъзнал, че макар Путин да се е оттеглил от президентския пост, той все още е този, който ще определя курса на страната.

За първи път Обама се срещна с руския лидер, тогава министър-председател, през 2009 г. Двамата имат закуска в "руски стил", със самовар и под съпровода на народен оркестър. Путин се интересува повече от представянето на своята гледна точка за света, отколкото от обсъждането на сътрудничеството: по време на целия разговор той обвинява предшественика на Обама, Джордж Буш-младши, че е предал Русия.

"Путин изнесе дву- или тричасова презентация за това как Съединените щати подкопават плановете му и се опитват да му навредят. Той се оплака, че е протегнал ръка на Съединените щати след 11 септември. И всичко, което получи, беше оттегляне на САЩ от Договора за ПРО, войната в Ирак и разширяването на НАТО", казва Роудс, на когото Обама е разказал за тази среща.

В бъдеще Путин също ще изнася лекции на европейските си колеги за предателството на Запада. Например, ще го чуе френският президент Еманюел Макрон, който през февруари 2022 г. ще лети до Русия в опит да предотврати война.

От срещите между Обама и Медведев американските служители още тогава излизат напълно убедени, че руските дипломати се подчиняват на премиера, а не на президента. "Понякога заради това Обама просто предлагаше на Медведев да преминат към общуване на четири очи, без дипломати. Беше много странно да знаеш, че дипломатите се подчиняват на някой друг, а не на президента", разказва Роудс, който е участвал в почти всички срещи на върха през онези години.

Скоро от поведението на дипломатите стана ясно, че няма да има "рестартиране" на отношенията между страните. "Лавров е човек, който просто се носи по течението. Когато то ни носеше към "презареждане", той върви в тази посока. А когато вятърът се смени, поведението му се променя. Определено го усетихме", казва Роудс.

В началото на своето президентство Путин не насърчаваше подобно поведение. Бивш служител на Кремъл си спомня, че президентът се оплаква: "Защо нашето външно министерство винаги се опитва да направи бърза крачка? Защо? Аз съм този, който се бори, а тяхната задача е да бъдат приятели с всички, да изграждат отношения. А те винаги се приспособяват към мен". В началото на 2010 г. Путин вече не се смущава от факта, че дипломатите работят за него "като беквокалистки", казва събеседникът.

И Роудс, и Макфол отдават промяната на вятъра, която слага край на опитите за подобряване на отношенията, на три събития. Първо, Арабската пролет, по време на която бяха свалени диктаторите в няколко държави. Второ, нахлуването на САЩ в Либия, което убеди Путин, че целта на Америка е да сваля режими в други държави. И накрая, с руските протести от 2011-2012 г., за които американските власти се изказаха благосклонно.

Завръщането на Путин в Кремъл през 2012 г. убеди американците, че "големите стремежи" в отношенията с Русия са приключили.

Снимка: Getty Images

Когато през есента на 2011 г. Владимир Путин и Дмитрий Медведев обявяват т.нар. рокада, Макфол е "изключително откровен" за перспективите на Обама: "Големите стремежи в отношенията с Русия бяха приключили". В началото на 2012 г. Макфол пристига в Москва като посланик на САЩ. Прогнозата му се сбъдна. Комисията Сурков-Макфол ще изчезне след една година. Презареждането щеше да приключи.

"Всеки, който твърди, че никога не е било възможно да се сътрудничи с Путин, греши", подчертава Сам Чарап от американския мозъчен тръст с нестопанска цел RAND, който в миналото сам е работил в Държавния департамент на САЩ. - Но настъпи фундаментална промяна. И е абсолютно вярно, че за западните лидери стана много трудно да разговарят с Путин. Защото всеки получаваше само лекция за това как неговата страна е объркала Русия".

Не смейте повече да обиждате Русия

"Вижте ме! Не отвръщайте поглед! Защо отвръщате поглед?"

"Извинете ме за езика, но на нас не ни пука за западните санкции".

"Говорете с пауните."

"Идиоти, ****."

"Самоуверената стратегия на киевския режим не е новина за никого."

"Позволете ми да кажа следното. В противен случай ще чуете наистина какво представляват руските градове".

Тези цитати не са изрезки от спорове за политика в социалните мрежи. Така общуват руските посланици и служителите на Министерството на външните работи с колеги и журналисти на международни платформи и в медиите.

Езикът на външната политика на Москва започна бързо да се променя след завръщането на Путин в Кремъл през 2012 г., единодушни са всички. Промяната е симптом за краха на надеждите за подобряване на отношенията със Запада.

Дори руските говорители признават това. Постигането на големи дипломатически победи изисква не само познаване на езика и етикета, но и разбиране на психологията на тези, с които общуваш, казва Константин Косачев. Истинската дипломация, казва той, се реализира при закрити врати в резултат на усърдна работа по преговорите, а не чрез мегафони и емоционални изявления.

Непознаването на дипломатическия език е един от недостатъците на работата му като посланик, казва Майкъл Макфол: "Той е много скован. А аз бях професор и не се стеснявах в изразите. В резултат на това допуснах някои грешки.

Повечето руски дипломати не виждат проблем в това, което се случва. Един от символите на тази нова глава във външната политика на Москва е Мария Захарова, която през 2015 г. пое отдела за информация и преса на външното министерство. Нейното пристигане беше своеобразна "заявка на времето", твърди бившият служител на МВнР Борис Бондарев.

"Преди нея постът беше запълнен с дипломати - дипломати, които се кичеха с изискани термини в изявленията си. 'Изразяваме загрижеността си за взаимно приемливи развръзки, очакваме да намерим консенсус'. Бля-бля-бля...", спомня си той. Мнозина на Смоленски площад, казва той, са били убедени, че за длъжността прессекретар трябва да бъде избран някой "по-ярък и по-жизнерадостен". Никой не е очаквал, че ще се окаже толкова "колоритен", признава Бондарев.

Мария Захарова стана символ на новото говорене. Снимка: Getty Images

С идването на Захарова брифингите на МВнР се превръщат в представление, а Захарова става един от най-разпознаваемите руски служители. Активно поддържа страници в социалните мрежи, публикува собствени стихове, карикатури на западни политици и мисли за международната политика (цитатът за "стратегията на петела" за Киев е от канала ѝ в Телеграм).

Фриволният стил на Захарова редовно води до скандали. През 2016 г. тя разказа в предаването на Владимир Соловьов как евреите са довели победата на Доналд Тръмп. През 2018 г. с намигване обеща на финландски журналист, който се интересуваше от преследването и изтезанията на гейове в Чечения, че ще му организира пътуване до републиката. А през 2020 г. се наложи лично Путин да се извини за думите на говорителката на външното министерство. Захарова обиди сръбския президент Александър Вучич. Когато той отива на посещение в САЩ, тя му препоръчва да се държи на срещите като героинята на Шарън Стоун в "Първичен инстинкт".

Други служители на външното министерство взеха пример от Захарова. По това време платформата на ООН вече се беше превърнала в място на постоянни пререкания между тогавашния представител на Русия Виталий Чуркин и неговите чуждестранни колеги. Медиите твърдяха, че през 2012 г. той е заплашил министър-председателя на Катар, че страната му "вече няма да съществува", ако той не "промени тона си" (самият Чуркин отрече това).

Чуркин посъветва Великобритания да "изчисти съвестта си" и да "изостави колониалните си навици". Той обвини американската си колежка Саманта Пайър, че се държи като "Майка Тереза". Също така, коментирайки срещата ѝ с членовете на Pussy Riot, той я посъветва да тръгне на турне с групата и да го започне от Националната катедрала във Вашингтон.

Заместниците на Чуркин отиват още по-далеч. През април 2017 г. заместник-постоянният представител на Русия Владимир Сафронков, коментирайки речта на британския си колега, поиска от него "да не отвръща поглед", а след това добави "Не смейте повече да обиждате Русия!". А Василий Небензя, пратеник на Русия в ООН през последните 6 г., обяви на германския представител, председателстващ Съвета за сигурност, че няма да спазва времевите ограничения на заседанието:

"Вие можете да въртите чудесния си часовник колкото си искате, но аз ще отделя толкова време, колкото ми е необходимо."

През последните години този стил на общуване се е превърнал в норма и за много обикновени дипломати, казва Борис Бондарев. Той си спомня за една случка, станала по време на малко събитие в Женева през 2021 г. Според Бондарев руската делегация е блокирала всички предложени инициативи. В един момент към тях се приближили колегите им от Швейцария.

"Те казаха: "Момчета, добре, не можете да направите това, ами ние правим отстъпки. А вие изобщо не сте никъде!" А нашите им казаха: "Ами какво толкова? Ние сме велика сила, а вие сте Швейцария!" Почти директно. Това е дипломацията" - каза Бондарев.

Честно казано, не само руската дипломация промени тона си през последните години - това се случи и в други страни, макар и в по-малък мащаб. През 2013 г. Хидеаки Уеда, японският представител по правата на човека в ООН, поиска от чуждестранните си колеги по време на среща да "замълчат". През 2019 г. тогавашният британски министър на отбраната Гавин Уилямсън се обърна към Русия със същите думи. А посланикът на Украйна в Германия Андрий Мелник миналата година нарече германския канцлер Олаф Шолц "обидена чернодробна наденица" (германски израз, означаващ приблизително същото като руското "надут като мишка на грис").

Това се дължи на факта, че политиката "става все по-публична", обяснява политологът Александър Габуев: "Голяма част от политиката се определя от общественото мнение и по-благоприятно изглежда този, който крещи по-силно, а не този, който има по-разумни аргументи. Ето защо дори западните дипломати също започват да флиртуват с обществеността."

Руският посланик във Великобритания Келин е убеден, че реториката може да се смекчи: "Подобни изявления просто отразяват настоящата политическа ситуация. Тя е доста конфронтационна. Ще видим как ще се развие ситуацията оттук нататък.

Ти посланик ли сте или какво? Защо говориш с тях?

Бивш топ мениджър на голяма руска корпорация разказва анекдот. Провежда се среща между руския министър Лавров и държавния секретар на САЩ Блинкен. "Сергей, - казва Блинкен, - нещо ми се завива свят. "Сигурно", отговаря Лавров. - Това е, защото ви въртим на ****." Това, което прави този анекдот забележителен, е, че бизнесменът го е чул от служители на руското външно министерство.

Снимка: Getty Images

Каруцарския стил се е харесал на руските дипломати, защото острите изблици поне не са само за чуждестранните колеги. Политологът Габуев подчертава, че Захарова пише в социалните мрежи изключително на руски език: "Тя е вътрешен пропагандист, също като Маргарита Симонян. Нейната задача е да накара електората да се гордее с външната политика на Русия. Това е маркер за това как се е променила дипломацията - тя вече не е интерфейс за комуникация с външния свят."

Бивш служител на Кремъл е съгласен с него. Според Бондарев фокусът на руската дипломация се е изместил към вътрешната аудитория и защото тя "така или иначе не се чува на Запад".

Но според Бондарев още по-важен адресат на заплашителните изблици на руските дипломати са собствените им началници. След всяко събитие в чужбина участниците изпращат официални грами до Москва, в които обобщават резултатите от срещите. Тази практика се развива много преди отношенията на Русия със света да започнат да се влошават. Нейното значение в кариерата на служителите на руското външно министерство е трудно да се надцени.

"Грамата е връзка с Космоса. Една лошо написана грама може да струва кариера. Трябва да покажеш широта на погледа, да не поемаш нищо излишно върху себе си и да си приписваш постиженията. Това е отделно изкуство на служителите на министерството", обяснява източник, запознат с методите на ведомството.

През последните години стилът на подобни грами става все по-агресивен, казва Бондарев. Основното в подобни писма не е разказ за реални постижения и компромиси, а доклади за това колко пламенно дипломатите са защитавали интересите на страната. Според Бондарев типичното съдържание на такива писма е следното: "Ударихме им лицето на масата! Те не можаха да издадат нито звук! Ние героично защитавахме руските интереси, а западняците не можеха да направят нищо и си подвиха опашките!"

Например бившият дипломат си спомня как след процедурата в Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) във връзка с отравянето на Скрипал в Москва са пристигнали грами с изрази от рода на "смачкайте мръсниците" - "като в сталиниските вестници от 30-те години". Подобна реторика се чува и на вътрешни срещи в МВнР.

Небензя в ООН сравнява западните страни с нацистка Германия и настоява войната да бъде наречена "специална операция".

Снимка: Getty Images

Началниците гледат благосклонно на този стил. "Ето защо сега от Еквадор, Танзания и откъде ли не идват грами за това как посланиците са "защитили" нещо", казва Бондарев. Това, казва той, не се харесва на всички дипломати, но никой не иска да се заяжда: "Защото, ако всички пишат как са "залепнали за западняците", а вие напишете, че сте "постигнали консенсус", ще ви гледат с недоумение. Вие посланик ли сте или какво? Какво правиш, като говориш с тях? Трябва да ударите по масата, за да разберат всичко".

Руските дипломати моделират поведението си взаимно, но и това на президента, смята Габуев. През годините на своето управление Путин стана известен с любовта си към жаргона - от прочутото "пикайте в тоалетната" до сравнително скорошното "харесва ви или не - търпете, красавице".

Руските дипломати не виждат възможност за смекчаване на войнствената реторика - колкото по-висока е позицията, толкова по-твърдо трябва да е изказването й. Невъзможно е да се мълчи - иначе ще те изметат.

"[Постоянният представител на Русия в ООН Василий] Небензя не може да направи това. Той, разбира се, разполага с един безумно неадекватен [заместник] Полянски. Но той не може да го изгони. Тогава в Москва ще му кажат: "Е, щом си "болен" през цялото време, защо не се прибереш вкъщи? И Полянски ще те смени", казва Бондарев.

Не можахме да решим почти нищо

През 2014 г. Украйна преживява "революция на достойнството" (руските власти я смятат за държавен преврат). В рамките на няколко седмици Русия анексира Крим и се намесва, включително военно, в конфликта в Донбас. Това доведе до война, която продължава и до днес. Срещу Русия започнаха да се налагат санкции - за да се изброят всички ограничения, ще са необходими стотици, ако не и хиляди страници.

За отношенията на Москва със Запада събитията в Украйна бяха последната капка. След това всички контакти на дипломатическо ниво се затегнаха, спомня си Бен Роудс: "Путин просто продължаваше да разказва как САЩ са подкрепили заговора за свалянето на Янукович. Отначало Обама се опита да спори с това. И в някакъв момент спряхме. Просто отговорихме, че САЩ подкрепят суверенитета и териториалната цялост на Украйна".

Паралелно с това руското външно министерство продължава да общува с американските си колеги по някои въпроси на сигурността, но за международната общност е очевидно, че дипломатите нямат никакъв контрол върху случващото се в Украйна - най-вече защото Путин сам вземаше всички решения по въпроса.

"Тъй като Путин се превърна в автократ и най-опитния бюрократ на своя пост, собствените му убеждения, че той вече знае всичко, се засилиха", обяснява политологът Александър Габуев. - И тези хора [дипломатите] не са му нужни.

Габуев илюстрира намаляващото влияние на външното министерство по ключови въпроси на международната политика със следния пример: "Лавров и неговите ключови заместници бяха консултирани за признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия [през 2008 г.]. От тях беше поискано да напишат голям доклад, като външното министерство по това време беше против. А през 2014 г. например Лавров знаеше предварително какво ще се случи [в Украйна], но другите дипломати не знаеха." През 2022 г. външният министър е научил за инвазията в Украйна часове преди тя да бъде осъществена, пише "Файненшъл таймс".

През 2014 г. отношенията на Русия се влошиха не само със САЩ, но и с Европа - по-специално с нейния основен "съюзник" Германия. Кадри Лийк, старши научен сътрудник в Европейския съвет за външна политика, припомня шока в Берлин от анексирането на Крим: "Германия знае какъв е краят на това, което започва с аншлус".

В онези години, добавя Лийк, Германия е "единственият истински приятел на Русия" на Запад. Путин е имал специални отношения с дългогодишния германски канцлер Ангела Меркел. Тя е израснала в ГДР, където бъдещият руски президент някога е служил като офицер от КГБ.

Германският канцлер Ангела Меркел положи много усилия за диалог с Путин (на снимката крайният ляв е Володимир Зеленски).

Снимка: Getty Images

След началото на войната Полша, Латвия и други страни обвиняват Германия, че продължава да си сътрудничи с Русия (например в газовия сектор), дори когато става ясно, че Москва се стреми към конфронтация със Запада.

Така или иначе, към 2023 г. това сътрудничество се оказва безрезултатно - Германия се отказва от руския газ, а Берлин е един от основните съюзници на Киев във войната срещу Русия. Като една от причините за влошаването на отношенията Лийк посочва поведението на руското външно министерство: "Сред руските дипломати има хора, които разбират реалните настроения на Запад. Те биха могли да кажат на Кремъл, че, слушайте, рискуваме да загубим най-добрия си приятел в Европа".

Бен Роудс, бивш зам.-ръководител на Съвета за национална сигурност на САЩ, също казва, че през 2010 г. Путин е формирал своя собствена картина на света, независима от мнението на външното министерство. Според него не е необходимо да се говори с вътрешни хора, за да се разбере как са протекли последните срещи на Путин с Обама - на тях Путин се е държал по абсолютно същия начин, както по време на публичните си изяви пред руската публика.

Например, дори в частните разговори с Обама, въпреки многобройните доказателства, Путин продължи да отрича, че руските военни действат в Донбас. А на последната среща той заявява, че не знае нищо за намесата на Москва в изборите в САЩ - в разрез с доказателствата, които американците са предоставили.

Тази практика е възприета и от дипломатите, като американските служители обсъждаха помежду си как Сергей Лавров заема "по-твърда позиция" и понякога говори "откровени неистини".

"Понякога обаче Путин казваше нещо интересно. Спомням си как веднъж той каза на Обама: "Каквото и да ми говорите, нищо няма да ме убеди, че САЩ не се опитват да ме свалят". Това беше такъв прозорец към истинската му психология", казва Бен Роудс.

Според Роудс дотогава служителите на МВнР окончателно са се превърнали в "роботи". "Те може би не бяха толкова остри, колкото Путин. Те просто четяха позиции. Дотогава те нямаха почти никакво влияние. Те можеха да работят по някои въпроси, които не интересуваха Путин. Но по въпроси като Украйна, не можеха да решат изобщо нищо".

Войната е продължение на дипломацията

Идването на администрацията на Тръмп в Белия дом не подобри нищо в отношенията с Вашингтон, а след отравянето на Скрипал през 2018 г. с бойното вещество "Новичок" другата държава, с която конфронтацията на Русия рязко се изостри, беше Обединеното кралство. Андрей Келин, дипломат с четиридесетгодишен опит, беше изпратен за посланик в Лондон през 2019 г., в разгара на скандала. Той е прекарал целия си живот в Министерството на външните работи, занимавайки се с взаимодействието със Запада. "За съжаление", уточнява посланикът.

Келин разказва, не без ирония, че през 1989 г. е първият съветски дипломат, преминал през портите на централата на НАТО в Брюксел. В Белгия Келин изгражда отношения със Запада - например организира срещи по време на разработването на новата отбранителна доктрина на СССР. В нея, наред с други неща, се посочва, че ядрената война не може да бъде средство за постигане на политически цели.

"Срещах се много с други [дипломати в НАТО], имах отлични отношения с британците, играехме заедно тенис", казва той.

Келин (вдясно) става посланик на Русия в Обединеното кралство по време на най-лошия период в историята на отношенията между страните. Снимка: ТАСС

Сега Келин не играе тенис с британците. През 2022 г. дипломатът получава лична забрана да влиза в британския парламент. В същото време, според него, руското посолство в Лондон почти е останало без газ и електричество, а застрахователните компании са отказали да застраховат автомобилите на мисията.

Неофициалните контакти с британците сега "направо казано, не са много", признава Келин. Но той не е обезсърчен: "Европейският съюз и Съединените щати са само 15% от държавите", а в съседство с руската дипломатическа резиденция в Лондон има много други мисии, с които може да се общува - например Ливан и Саудитска Арабия.

Миналата година западните медии широко цитираха изказвания на Келин за войната в Украйна. Той нарече масовите убийства в Буча от руската армия "провокация на Запада" и заяви, че Русия "все още не е започнала нищо сериозно".

Келин е убеден, че както посолствата, така и външното министерство като цяло запазват ключовата си роля в информирането на Кремъл за ситуацията в чужбина и не са загубили влиянието си. Тези, които мислят друго, той нарича "експерти от диваните". "Аз съм на тази работа от 43 г. и имам доста добро разбиране за това как работи системата".

Той не вижда в Москва и дипломатите лична отговорност за разрушените отношения със Запада: "Не ние ги разрушаваме. Имаме проблеми с киевския режим. Ние не можем да направим нищо по въпроса." Посланикът не смята за провал факта, че Русия е избрала военния път вместо преговорите: "Войната е продължение на дипломацията с други средства", казва Келин.

Подобно мнение изразява и Константин Косачев, който нарича Русия "шампион по дипломатическите методи и средства за решаване на големи международни проблеми": "Ако започнем да действаме по различен начин, то е само след като всички други възможности за решаване на проблемите с дипломатически средства са изчерпани."

САЩ не могат да щракнат с пръсти и да сложат край на тази война

Дори след година и половина война, можем ли все още да се надяваме, че дипломацията (и самите дипломати) ще помогнат за нейното спиране? Повечето източници на Би Би Си са съгласни, че това вече е малко вероятно.

Дори оптимистите признават, че противоречията между Русия, Украйна и западните държави са твърде големи и че няма почва дори за задкулисни преговори.

Обикновено 95% от работата на дипломатите е задкулисна, обяснява Бондарев: "Това са неформални срещи, за да пием кафе". Според него след войната всички подобни контакти рязко намаляват - "няма за какво да се говори.

Поредицата от взаимни експулсирания на дипломати също е създала проблем. РБК изчисли, че от януари 2022 г. насам Русия е изгонила 337 души, а западните държави - над 600 руснаци. Бондарев обяснява: "Ако току-що е пристигнал нов дипломат и трябва да говори с американците за нещо, сега това не е много възможно.

Анализаторът от RAND Самуел Чарап смята, че рано или късно ще им се наложи да разговарят. Той обяснява: единствената алтернатива на преговорите е "абсолютна победа", т.е. ситуация, при която едната страна напълно е сломила способността на другата да се съпротивлява. Според Чарап нито Киев, нито Москва могат да постигнат такава победа на бойното поле в момента. Дори да приемем, че Украйна или Русия успеят да си върнат или, напротив, да окупират значителни територии, това само по себе си няма да спре войната: "В края на краищата остават преговорите."

Експертите признават, че шансовете за преговори между враждуващите страни вече са малки (на снимката: ръководителят на USAID Саманта Пауър в Киев). Снимка: Getty Images

За Вашингтон една продължителна война увеличава рисковете от пряка конфронтация между НАТО и Русия, а оттам и от евентуално използване на ядрени оръжия. Предпочитаният изход за Америка, смята Чарап, е някакво политическо споразумение, което страните биха могли да постигнат чрез преговори. Чарап смята, че Москва и Киев трябва да са тези, които да водят преговорите: САЩ могат да участват в тях, въпреки че могат да предоставят гаранции, но няма да спрат войната "с едно щракване на пръстите".

Путин, казва той, се е превърнал в толкова токсичен играч на световната сцена, че не е ясно дали някой ще разговаря с него и дали ще иска да участва в уреждането на конфликта. Чарап признава: самата възможност за преговори вече е нищожна.

Напоследък руският президент има проблеми дори в отношенията си с държави, които Русия смята за свои съюзници, като страните от ОНД или африканските държави. Дори Южна Африка, която на официално ниво поддържа неутрална позиция по отношение на Украйна, помоли руския лидер да не участва в срещата на върха на БРИКС през август заради заповедта на Международния наказателен съд в Хага. Държавите, които са ратифицирали Римския статут, ще трябва да арестуват Путин веднага щом той стъпи на тяхна територия, а Южна Африка е сред тези държави. В крайна сметка Русия ще бъде представена на срещата на върха от Лавров.

Русия и Украйна са се опитвали да спрат войната с преговори само веднъж, през пролетта на 2022 г. Путин беше убеден да даде шанс на диалога не от външното министерство, а от олигарха Роман Абрамович, пише Financial Times. 

Като цяло и Москва, и Киев, поне в публичните си прояви, твърдят, че бъдещето на страните ще се определи на бойното поле - т.е. очакват една и съща абсолютна победа.

Украинските власти се оплакват, че Русия, както често се е случвало през последните години, отново предлага ултиматуми вместо компромиси - например, изисква от Украйна да се съгласи да признае анексирането на окупираните територии. Киев няма намерение да "преговаря" в този формат, а западните му съюзници публично ги подкрепят в това решение.

Самият украински президент през есента прие закон, с който забрани всякакви преговори с Путин. Това беше в отговор на официалното присъединяване на четири частично окупирани региона на Украйна към Русия. След това Зеленски ще повтори още няколко пъти, че "не се интересува от разговори" с руския лидер. Путин ще отговори на това с думите, че "те не искат и нямат нужда от това".

Ако си чук, всеки проблем е пирон

Сега, през август 2023 г., няма причина да се очаква, че Русия ще реши да се върне към дипломатическите методи. Александър Габуев смята, че Кремъл е разчитал и продължава да разчита на три инструмента във външната си политика: военната машина, специалните служби и геоикономиката (т.е. търговията с енергия). Според експерта именно тези методи, а не традиционната дипломация, Путин смята за най-ефективни - най-вече защото те работят от дълго време.

"Ето, Крим беше превзет, никой не беше убит, ето, ние се включихме в Сирия и така нататък. Военните казаха, че знаят как да решават проблемите. Съответно, ако това е така, ако си чук, то всеки проблем е пирон. Ако смяташ, че имаш най-ефективното оръжие в ръцете си, започваш да го използваш максимално", обяснява Габуев.

Путин все още разбира ползата от комуникационните канали, но е престанал да използва дипломатите за обмен на мнения, заявява Бен Роудс. "Сега всичко е от старата школа, разузнавачи с разузнавачи, военни с военни. Това вече не са дипломати, които решават проблеми. Това са сивокоси хора, които си предават съобщения един на друг. Мисля, че това е светът, в който Путин иска да живее."

През последните месеци войната в Украйна се обсъжда от директора на СВР Сергей Наришкин и шефа на ЦРУ Уилям Бърнс, но не и от ръководството на външното министерство и Държавния департамент. Силите за сигурност водят преговори за размяна на пленници - с променлив успех. Министерството на отбраната на Русия участва в "зърнената сделка" с Украйна, която се осъществява с посредничеството на Турция и ООН. То участва и в размяната на затворници с Украйна, отново с посредничеството на частни лица като Роман Абрамович.

Може да се предположи, че след като се провалиха със Запада, руските дипломати ще побързат да реализират таланта си в други области - Близкия изток и Азия, особено Китай.

"Дипломатите, които се занимават с това, наистина имат по-голям ресурс, повече възможности, те правят повече и означават повече. Но това е просто резултат от това, че целият кораб се обръща по този начин", обяснява Габуев, експерт по руско-китайските отношения. - 'Всичко е свързано единствено с търговията, заобикалянето на санкциите и т.н.' - има малко договорни сюжети. Подобна дипломация също така е по-скоро техническа дисциплина, отколкото дисциплина по същество".

При тези обстоятелства защо дипломатите не се опитват да напуснат МВнР?

"Това е нещастието на всички момчета, които прекаляват с работата си. Когато седиш в продължение на 10-20 г., всичките ти житейски умения атрофират. Няма друг живот за теб. Ужасът е в очите ти", казва източник, който някога е работил в Кремъл, не само за дипломатите, а изобщо за всички чиновници в Путинова Русия.

Той разказва как е видял Сергей Лавров преди няколко месеца: "Уморен човек. Малко начумерен. Войната не е неговата стихия, но той няма къде да отиде. Той отдавна е надминал себе си. И няма накъде да върви, освен да се пенсионира. Затова седи там и пази стола си."

"Тези хора са достатъчно умни, но им липсва смелост да направят нещо. Те просто са на тези позиции от дълго време. Те са привърженици на оцеляването. Апаратчици при путинизма", характеризира Бен Роудс руските дипломати.

Борис Бондарев, един от малкото служители, които са напуснали външното министерство, признава, че самият той, дори на фона на очевидната деградация, дълго време не е искал да напуска дипломатическата служба.

"Не казвам, че съм много принципен човек. Имахме хора в Министерството на външните работи, които напуснаха през 2014 г. Например любимата преводачка на Лавров, почти през сълзи я помоли да остане, но тя каза "не, не мога", казва той. - Но ако нямаше война, вероятно и аз щях да седя и да търпя. Това не е лоша работа. Седиш и търпиш, а вечер излизаш и пред теб е Женева, един прекрасен град. Някаква компенсация. И това е, което много хора мислят.

Запитан за основния си дипломатически успех, той отговаря: "Фактът, че напуснах. Това е може би единственото човешко решение, което съм вземал през целия си живот".