Съпруг срещу жена си, майка срещу сина си, ученици срещу родители, учители срещу ученици и накрая – срещу себе си. От избухването на войната в Украйна руснаците пишат доноси толкова усърдно, че въпросът на Довлатов за авторството на 4 милиона анонимни писма отпадна от само себе си. (През 2018 година Сергей Довлатов написа: „Ние до безкрай проклинаме др. Сталин, и, разбира се, основателно. И все пак искам да попитам кой написа четирите милиона доноса? Дзержински? Ежов? Абакумов и Ягода?“, б.р.)

Според оценки на правозащитници и адвокати вече са образувани най-малко 80 наказателни дела за „военни фалшификати“ и са съставени над 3400 административни протокола за „дискредитиране на армията“. В значителна част от случаите като формален повод за проверка са станали доноси. Много от тях са от роднини и приятели. Юдин грях.

Уфа, май. Съдът в Орджоникидзе глобява самотната майка Регина Ибрагимова да плати 15 000 рубли за залепване на антивоенни рисунки на прозорците на апартамента си. Те са малки, почти невидими, съдейки по снимката в мрежата. И нямаше да ги видят, ако не беше един съсед. Бдителният гражданин не го е домързяло да напише два доноса наведнъж - до полицията и, притеснен за съдбата на сина на Ибрагимова, до републиканския комисар по правата на детето: „Ще може ли той да израсне патриот с такава майка?“.

Юли, Одинцово. Полицията започва проверка по заявление на съпруга на местна жителка, който не е доволен от нейната антивоенна позиция. Другарят предположил, че съпругата му настройва детето им срещу правителството на РФ.

Също юли, Москва. Майка пише донос срещу сина си, че бяга от армията „в това тежко време“. Истинската причина се оказала икономическа. Мъжът не работел никъде и живеел при майка си. Успяла да го натика в казармата 3 месеца преди 27-ия му рожден ден.

Април, Реутов. Студентката Елмира Халитова е извикана в полицията по заявление на баща ѝ - казал, че момичето "призовава да бъдат убивани руснаци". Вярно, бащата бил доста пиян и самият той получил протокол за дребно хулиганство - след като полицаят прегледал съдържанието на телефона на Халитова и не намерил нищо осъдително.

Такива епизоди почти не се различават от описаните в хрониките от преди сто години. Например "охранителят на Сталин" Алексей Рибин си спомня за случай, в който негов агент изобличил собствения си син, който пиян в закусвалня казал, че може да хвърли бомба под колата на Сталин. Прибрали го.

Любопитно е, че в средновековното руско право анонимните доноси не са приемани - за анонимно писмо, ако авторът му бъде разкрит, следвало наказание. Което не може да се каже за сегашното време. Например, административното дело срещу журналистката от Уфа Дария Кучеренко за антивоенен едноличен протест беше образувано именно въз основа на анонимен сигнал - и съдията отхвърли аргументите на защитата за незаконността на подобно производство. Ние надминахме Средновековието и в някои отношения епохата на големия терор.

Август, Красногорск. Местен жител се саморазобличи и поиска да му бъде потърсена отговорност за два случая на "дискредитация". Той на два пъти - с интервал от 5 дни - нанесъл антивоенни графити по стената на къщата. Казал, че до пацифизъм го е докарал алкохолът , срещу който не може да се пребори без помощта на полицията. Полицаите не се изненадали от неочаквания порив и добросъвестно съставили акт на покаялия се. Литературата на абсурда не се преподава в полицейското училище.

Ето нещо по-традиционно. Август, Пенза. Учителката Ирина Ген (OFFNews раказа за нея, б. р.) получи условна присъда за антивоенни изказвания в разговор с осмокласници. Децата я записали на диктофон и го занесли в полицията. Полицията ѝ образува производство за "за фейкове за армията". 5 години условно и 3 години забрана да преподава.

Това също вече се е случило. В „Голямата енциклопедия на коването (доносничеството)“ на Горбовски има епизод, посветен на възрастна учителка от Орел, изчезнала в лагерите, след като оставила ученика си да научи стихотворение от стар учебник. В учебника дружинната на третокласника открила Троцки - и занесла книгата в НКВД.

Доносите срещу учителите вече станаха практика, но срещу учениците все още не са толкова чести. Най-известният е случаят в Звенигород, където срещу третокласник донос написал бащата на негов съученик, след като видял „Слава на Украйна!“ в училищния чат. Детето и майката били извикани в полицейското отделение, но ги пуснали по живо, по здраво.

Културата на доносничеството в Русия процъфтява и все по-често роднини или просто близки хора действат в ролята на бдителни граждани.

Жанрът на доноса, който и без друго се римува с епохата на големия терор, започна да препраща към него и лингвистично: например в съвременните доноси, с които разполагат редакторите, има изрази като „вредителство“, „недоубитъци“, „предателство“, елементи”.

А учениците, като инициативни информатори, със сигурност напомнят за дейността на „младите стражи“ - пионерски информатори, които бяха поощрявани с пътувания до Артек за доноси срещу родители, съселяни и учители. В „Пионерская правда“ са публикувани портрети на млади борци срещу контрареволюцията, издадени са книги с ценни инструкции за разобличаване, провеждат се митинги на особено изявените. Тоня Чистова пише във вестника, че баща й краде желязо от фабриката. Бащата е хвърлен в затвора. Оля Баликина изпраща 16 души в ГУЛАГ, включително баща си, след като е донесла, че крадат хляб. Проня Колибин изобличи майка си, която била събирала житни класове, за да нахрани... Проня с каша. Майката е изпратена  в трудов изправителен лагер, а синът и в пионерски лагер за награда.

Доносите от близки роднини винаги са свързани с тежки конфликти в семейството, - казва кандидатът на психологическите науки Валентина Лихошва. Конфликтът винаги е етап от развитието на близките отношения. А те водят дотам че хората или започват да се доверяват повече един на друг, или, обратно, прекъсват контактите си. Живеем в общество с много ниско психологическо образование. Никой никога не ни е учил как да разрешаваме конфликти. Доносът е средство за решаване на проблеми. Освен това осигурява много икономически ползи. Имате половинка, например, с която при развод ще трябва да делите апартамент. И, ако изведнъж отиде да лежи по някакъв много сериозен член, проблемът се решава от само себе си.

Изследователите на социално-психологическия феномен на доноса, коментирайки документите от 30-те години на миналия век, пишат , че роднинският донос се корени в йерархията от ценности, в която човек се намира в състоянието на „зъбно колело“ в ръцете на държавата . Възможността да съсипеш нечий друг живот като че ли придава значимост: държавата, разбира се, може да прави с мен каквото си поиска, но аз пък мога да направя същото с някой друг. Оттук произтича и институтът на професионалния доносник, като споменатата от същия Горбовски фамилия Артемови, която е „разобличила“ 172 души.

Историкът на движението „Мемориал“ Сергей Бондаренко в едно от интервютата си точно формулира как доносът се превръща в психологически социален асансьор: „Доносникът е социално незащитен човек, който директно се обръща към държавата. Човек получава отговор на молбата си и така преодолява самотата, вижда, че има някой до него, че държавата е негов съюзник.

Този механизъм се стимулира допълнително. Ако да накарате властите да решат конкретен проблем все още е трудна задача, то да да стигнете до властта за да наковете съседа и да бъде глобен, е фасулска работа. Доносът се рекламира като подвиг: актрисата и депутат Мария Шукшина призова своите Insta-последователи да се оплачат на ФСБ за песните на украински изпълнители, които звучат на параходи, пътуващи по река Москва. Политически институции от различни видове се надпреварваха помежду си да предложат свои собствени автоматизирани системи за получаване на доноси. Петербургската „Единая Россия“ пусна чат бот в Telegram, за да получава сигнали за фейкове в армията. Специално за жителите на Екатеринбург чат бот беше стартиран от екипа на Владимир Соловьов, известен със специалното си отношение към уралския град.

През пролетта пък „Справедлива Русия“, кипяща от патриотизъм, пусна цял сайт за събиране на доноси относно липсата на такива. Доносите уж шели да бъдат препратени към депутата Бастрикин под формата на депутатски питания. На главната страница на сайта има цитат от инициатора му, депутата от Държавната дума Дмитрий Кузнецов: „Това не е чистка, а любов към родината“. Сайтът стартира още през март, но досега може да се видят едва 8 анонимни доноса в него, включително оплаквания за „антируско съдържание“ в мрежата Однокласники (Съученици), скулптурата на Олег Кулик „Голямата майка“ и акта на Марина Овсяникова по Първи канал. Неуморимият ново-справедлив руснак Прилепин също създаде нишов сайт, наречен ГРАД, така да се каже, културна секция на чистилището - там се трупат клевети изключително срещу артисти. Засега не са много, а и рубриката „Съобщете за агент и негов съучастник“ беше преименувана на „Обратна връзка“.

Ефективността на тези "клюкоприемници" не е забележима, но дори и без използването на интернет руснаците са готови по стария начин да занесат в полицията донос, написан на лист хартия, срещу нещо неразбираемо и плашещо . Например в Москва жена се оплака от Wi-Fi на съседа: точката за достъп се наричаше „Слава на Украйна“.

„Куче с полиция“ пристигна на мястото, хвана Wi-Fi-то, но собствениците му не. Защото не можа да разбере от кой апартамент се разпръскват вражеските вълни.

„Доносите са мотивирани от страх“, казва Валентина Лихошва. „Историята на човека, който сам донесе срещу себе си, не е частен случай на абсурда, това е портрет на нашето съвременно общество. В ситуация, в която не можем да контролираме нищо и да влияем върху нищо, човек трябва да си възвърне контролната функция, за да запази субективността. Пишеш донос - и сякаш можеш да повлияеш на нещо, да контролираш живота. Освен това медиите постоянно говорят за шпиони, саботьори и вредители. Мнозина живеят в страх, в чувството, че навсякъде има врагове. Емоционалният стрес трябва да намери изход. И обществото го намира в търсене на вътрешни врагове. По отношение на управлението на масите това е ефективно, ние не сме първите, които използват този метод - спомнете си лова на магьосници и вещици.

Узаконяването на доносничеството, което доскоро изглеждаше напълно недопустимо деяние, не тръгва от вчера. Културата на доноса разцъфтя обилно с първата редакция в НК на члена за за „фейковете“ (както помним, тя се роди по време на пандемията и първоначално се занимаваше изключително с информация за коронавируса и борбата с него). Но влезе в обращение още по-рано и един от първите инициатори на „директна комуникация с властите“ беше Роспотребнадзор.

Прессъобщенията си за унищожаването на обикновените кашони с полски ябълки Роспотребнадзор придружаваше с номер, на който гражданите могат да се обадят, ако открият вражески пармезан на щандовете на магазините. И това проработи: например добре известна е историята на жител на Владивосток, който, след като намери на боклука опаковка на гъска, подобна на тази, която видял в доклада за унищожаването на санкционни продукти, а малко по-късно откъм съседите усетил аромата на печена птица, се обадил на правилното място.

Завистта, обидата и безнадеждността са трите стълба на руския донос. На етапа на съставяне на списъци с чуждестранни агенти той се превърна в социален асансьор за професионални подлизурковци. Сега е утеха в ужаса на едно непоносимо съществуване.

* Заглавието е на OFFNews