Какво следва от тук нататък в Турция?

Димитър Бечев и Натали Точи - openDemocracy

Резултатите от изборите в Турция са доказателство за това, че демокрацията в страната е жива. Но ще последват и трудни политически и икономически изпитания.

В разгара на протестите през май-юни 2013 г. в Турция, провокирани от плановете за трансформация на парк Гези в центъра на Истанбул, тогавашният президент Абдула Гюл направи изявление, което ще остане в политическия фолклор: „Демокрацията не се състои само от изборна урна“.

Той има право: една демокрация, достойна за името си, е свързана и с други неща - с правата на малцинствата, свободата на словото и на сдружаването, върховенството на закона, прозрачност и отговорност - всички те се предлагат оскъдното в Турция както в миналото, така и днес.

И все пак, парламентарните избори на 7 юни са и напомняне за това, че избирателната кутия всъщност може да бъде най-сигурната гаранция за демократично управление. Свободните и честни избори сами по себе си може да не са достатъчни. Но когато едно държавно управление, което е било многопартийно в рамките на повече от половин век, разпределя своя вот, това може да вкара в правия път процеса на политическа трансформация, който е бил опорочен.

В неделя турските избиратели провериха амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган да получи още повече власт и да превърне турската политика в „one-man show“. Не само, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР) не успя да постигне мнозинство от три пети от всички депутати (330 места), необходими за промени в Конституцията, които биха били потвърдени чрез референдум. Една такава стъпка вече беше осуетена при изборите от юни 2011 г., когато избирателите помогнаха на Партията на националистическото движение (ПНД) да влезе във Великото Народно събрание на Анкара. Новото този път е, че ПСР, за първи път от 2002 г. насам, няма мнозинство. С 40,6% от гласовете ПСР на Ердоган стана първа, но въпреки това 19 депутати не й достигнаха да състави самостоятелно кабинет.

Политическият баланс

Тези избори дълго ще бъде свързвани с възхода на прокюрдската Демократична народна партия (ДНП). Увереността на 42-годишния лидер на партията Селахатин Демирташ в успеха на партията са отплати - ДНП успя да преодолее прага от 10%, унищожавайки при това лидерството на ПСР в югоизточната част на Турция и отдалечените източни райони, а също и печелейки значителна подкрепа в Западна Турция. С 12,9% от гласовете партията ще изпрати осемдесет и един депутати в следващия парламент (в сравнение с тридесет и шест през 2011 г., когато нейните кандидати се явиха на изборите като независими, а не като членове на една партия).

ДНП, чиято подкрепа нарасна до 5,8 милиона гласа от 2,8 млн. гласа през 2011 г., се очертава като най-облагодетелствана от гласовете „Да спрем Тайип“. Това включва привържениците на Народно-републиканската партия (НРП) в градове като Истанбул и Измир. Но проучвания показват, че решението на кюрдите да се откажат от ПСР в полза на ДНП е това, което е гарантирало зашеметяващия успех.

Като цяло, главното постижение на Демирташ е да създаде една малко вероятна коалиция от групи и интереси, които са видели неговата партия като алтернатива на статуквото: кюрдските националисти, консерватори, либерали левичари, ЛГБТ активисти, християнските малцинства, екозащитниците и др. В много отношения гласуването за ДНП е огледало на многообразието на гражданското общество, което се опълчи срещу правителството в Гези през 2013 г. По този начин тя направи крачка към разчупването на модела на етнически дефинираната партия, която заклеймява всички свои предшественици. Чрез постепенно трансформиране на своята платформа в национална, ДНП превърна 10-процентния избирателен праг на Турция в демократично отклонение, чието предназначение е да направи невъзможно една кюрдска партия да влезе в парламента. Преодолявайки това препятствие, кюрдите - точно както ислямистите през 90-те години на миналия век - едновременно подчертаха това и го направиха невалидно.

В навечерието на изборите имаше опасения от инциденти, но изборите преминаха сравнително гладко и без големи нередности, за което следиха много доброволци. Фактът, че ПСР, която държеше властта в рамките на повече от десетилетие, видяха попарени своите амбиции, говори, че демократичните правила, процедури и институции работят.

Често сравняват Ердоган и Владимир Путин, но тези избори ясно показаха, че Турция не е Русия, независимо от вижданията на своя лидер. Комбинацията от истински конкурентни политики, политически грамотни избиратели, както и сравнително безпристрастна избирателна комисия е в основата на постигането на качествен избирателен процес. Въпреки високия праг, парламентът представлява справедлива картина на турското общество, което включва представители на малцинствени групи като арменци, асирийци и роми в парламента, както и деветдесет и шест жени, което е рекорд. И както през 2011 г., процентът на нереалните гласове е забележително нисък. Турция демонстрира зрялост и капацитет да се движи напред в своята демократизация.

Резултатът може и да се нарече добра новина и за самата ПСР. Партията все още доминира в турската политика, но сега има шанс за тласък на процеса на самостоятелно преоткриване и преминаване отвъд личността на Ердоган. Икономистите-либерали в редиците им - като Мехмет Шимшек или Али Бабаджан - имат златна възможност да се утвърдят срещу назначенията на президента в изпълнителната власт. Не може да се пренебрегне и връщането към една политика на строителство на мостове като тази на бившия президент Абдула Гюл, особено ако ПСР протегнат ръка на ДНП, за да се сложи успешен край на процеса за установяване на мир за кюрдите.

Следващият преход

Ако резултатите от изборите в Турция може да бъдат похвалени като сигнал за демократична зрялост, в най-близко бъдеще може да има и период на дълбока нестабилност. Първият въпрос е дали ПСР ще успее да сформира коалиционно правителство, като първоначалните декларации на премиера Ахмет Давутоглу говорят, че има такова намерение. За момента коалиция между ПСР и НРП изглежда изключена; също толкова трудна, освен ако ПСР бързо може да се промени (или по-скоро да преоткрие своята бивша самостоятелно от началото на века), е коалицията ПСР-ДНП.

Това оставя националистическата ПНД като единствен възможен партньор: трудно, но не и невъзможно да се уреди. Ако пък се формира правителство ПСР-ПНД, решаването на кюрдския въпрос вероятно ще се отложи. Това, от своя страна, ще подкопае популярността на Демирташ и ще овласти радикали в рамките на кюрдското движение като групите, които започнаха бунтове през октомври 2014 г. Това би означавало не само да се пропусне една историческа възможност, но и би увеличило риска от безпрецедентна дестабилизация в самата Турция, плашеща възможност на фона на случващото се в Близкия Изток.

Ако не се формира коалиционно правителство, резултатът може да бъде политическо напрежение. След това Ердоган може да играе разрушител, а не арбитър в един разпокъсан парламент, а страната бързо ще се премине към нови избори с много малка вероятност за различен резултат. Нито една от партиите официално не подкрепя тази опция, и тя изглежда малко вероятна в момента, но ако коалиционните преговори завършват с неуспех, това може да е единственият вариант.

На фона на всичко това, пазарите вече реагират на потенциалната нестабилност. Турската лира достигна рекордно ниско ниво на 8 юни в перспективата на едно възможно правителство на малцинството или коалиционен кабинет. В момент, когато на растежа на страната пречи както политическата намеса (в пазарите, в централната банка, както и разнообразни регулаторни агенции), така и една проблемна като процес структурна реформа, една нестабилна политика би могла да има значително влияние върху икономиката на Турция. Трябва да припомним, че растежът на Турция е в критична зависимост от притока на капитали и затова силно уязвима от външни шокове.

Изборите за 7 юни в Турция потвърждават това, че демокрацията в Турция е жива, както и зрелостта и динамиката на нейното население. Но тъй като настъпва краят на една ера и започва нова, несигурността, включена в този преход, може да направи пътя неравен.

Още по темата

11/06/2015 Свят

"Западът подкрепя кюрдските терористи"

09/06/2015 Свят

Путин и ислямският фундаментализъм са най-големите заплахи за ЕС

08/06/2015 Свят

Ердоган призова партиите да приемат реалистично резултата от изборите

08/06/2015 Свят

Как гласува Турция на изборите

Следете новините ни в GoogleNews