Вие се шегувате, скъпа Тереза

Вие се шегувате, скъпа Тереза.

Днес министър-председателят на Великобритания писа на Доналд Туск и поиска отсрочка до 30 юни.

Пак.

Напомням, че преди няколко седмици тя, знаейки още тогава, че такъв тип отсрочка не е приемлива за ЕС и само ще вбеси останалите страни-членки, поиска отлагане на #Brexit до СЪЩАТА дата както и сега, 30 юни.

И НЕ Я ПОЛУЧИ.

Предизвика бесни многочасови дебати, в които бе изпепелена оставащата у 27-те добра воля към държавата й. И се върна в Лондон с отсрочка до 12 април, която сега заявява, че отново не може да спази.

Днес, с темерутство, което граничи с откровената провокация, тя отново иска същото, което й бе отказано. За да угажда на камикадзета в полудялата си партия.

Очаква се ЕС да отвърне с предложение за дълга отсрочка, но не е ясно дали новото в случая - клауза, която позволява на Мей да натиска парламента да приеме сделката й до 22 май, и ако най-сетне го смаже, Великобритания да напусне инфарктно ден преди да се наложи да прави евроизбори - ще се приеме. Доналд Туск подкрепя идеята.

Положението продължава да бъде - ако не ми дадете торта, ще скоча. Е, преди две години Европейският съюз имаше много торта. Но я изразходи, най-вече за да замерва с нея британските преговарящи по глупавите физиономии. Същата стратегия "Ще скоча" Мей прилага и спрямо британския суверенен парламент, за чието върховенство уж се бореше Брекзит. Нейното управление доведе Великобритания до ситуация, в която всеки всекиму е враг и компромисите се оказват по-страшни от отрова.

Ако Великобритания получи и приеме тази дълга отсрочка, парламентът трябва да удържи. Сделката на Мей бе съкрушена три пъти и нищо в нея не може да се промени. Няма смисъл да бъде приемана от отчаяние, ако рискът от излизане без сделка не е на дневен ред. В този смисъл, очаква се след непродуктивното приключване на преговорите с лейбъристката партия, правителството да предложи на депутатите серия от възможни решения за гласуване, между които и втори референдум. Ако наистина става дума за демокрация, това е единственият легитимен метод за решаване на кризата - британците пред урните. За евроизбори, за референдум, а после и за предсрочни избори. За да може или всеки да си получи заслуженото, или Великобритания, пряко чрез своите граждани, да потвърди, че иска да се самоотлъчи от света и да се самонаранява още и още, в трескав захлас.

Наблюдаваме истинска Шекспирова трагедия. В името на нищо, Кралството жертва всичко - световната си репутация, естествените си съюзници, просперитета си и доверието на народа си в държавата като система за справедливо управление в негов интерес. Британската политическа система, каквато доскоро я познавахме и ценяхме, няма да се съвземе от този самопричинен погром.

Но все още има надежда от това горчиво сътресение да произлезе ново осъвременено разбиране за света и за мястото на Острова в него. И нов, трезв консенсус от двете страни на Ламанша, който най-сетне е основан на географски и стратегически очевидното: нито Великобритания може да бъде извадена от Европа, нито Европа - от Великобритания.

Все още не всичко е изгубено.

Б. ред. - Мнението на Мария Спирова е от профила ѝ във фейсбук. Публикуваме го с нейно разрешение.