Ексклузивно Асен Василев е кандидатът за премиер, Петков призова за широка коалиция с 6-месечен хоризонт (видео)

Какво искате, бе, приятелю, айде формулирайте си аргументите!

Иван Енчев Последна промяна на 16 юни 2012 в 14:58 30812 22

Авторът Иван Енчев (със слънчевите очила)
Авторът Иван Енчев (със слънчевите очила)

 

През последните три дни ни наричаха какви ли не. Като се започна от невзрачното и леко иронично „еколози и природозащитници”, през неглижиращото „стотици младежи и девойки” и обидното „наркомани”, до, сега след третия леко злополучен вече протест, „хулигани” и „побойници”. Добре, че не е модерно вече, иначе сигурно и „юноши” щяха да използват. И корпоративни и алтернативни журналисти, както те обичат да се самообиждат, напълно отказаха да навлязат в темата и да поразсъждават извън блокирания център на София. За тях всичко се превърна в просто едно шоу, с което да запълнят страничка или минутка в съответната си медия. Едните застанаха на страната на блокираните в задръстванията граждани, другите се опитаха да ни подкрепят, като припомнят позабравените вече случки от „зората на демокрацията”. Имаше и такива, които ни „похвалиха”, че с този магически Фейсбук успяваме да се организираме толкова бързо. Общо взето жалка медийна история, изваяна в калъпа на последните десетина години.

За съжаление ние, с характерната си младежка индивидуалност и неорганизираност, също по никакъв начин не успяхме ясно да се самоопределим, не успяхме да заявим защо сме седнали по средата на най-голямото софийско кръстовище, не успяхме да кажем какво по дяволите искаме. От нашата седяща позиция, такова самоопределяне изглежда „безсмислено”. Ние все още вярваме в бъдещето, в обществото, и се надяваме, че всички сме еднакво умни, за да се разберем с две думи и един поглед. Ние сме 25-35 годишните, родени в комунизма, но живели в прехода, ние сме младите „специалисти”, които всички правителства обещават, че ще задържат в България, ние сме младите родители, които дори и в кризата се борят с демографския срив, ние сме обиколили света по няколко пъти и сме в постоянен контакт с връстниците си от всички населени континенти. Ние не сме само еколози, или само скиори и сноубордисти, или само хипита, пацифисти или анархисти. Ние сме младите юристи, лекари, икономисти, инжинери, научни работници, актьори, художници, музиканти... Ние искаме една европейска и модерна България, но също горда и свободна България, в която способните са добре оценени и добре платени, в която не е възможно да затвориш планината през най-хубавия зимен сезон от години насам и да се обадиш лично на премиера, за да му кажеш, че ако не се промени закона, няма да пуснеш хората да карат ски. В конкретния случай искаме горите да се секат за нови ски писти, само когато от такива има истинска нужда и когато местните изрично се съгласят. А не когато някой се чуди как да похарчи няколко милиона, вследствие на мегаломанската си мания да има още повече милиони. „Долу Цеко от Алеко” за нас означава много повече от това, което глупавите някога ще могат да разберат.

Какво наистина се случи през тези три дни? В сряда по обяд, празнувайки рождения ден на премиера, една малка група от народните ни избраници гласува „за” промените в Закона за горите, а една още по-малка група не успя да събере достатъчно гласове „против”. Най-голямата група депутати вероятно вече си печаха сланинките по разни басейнчета на бетонираното Черноморие и дори и не разбраха как я карат колегите им, неуспели да вземат навреме почивните си карти. Още от протестите покрай първо четене на злополучния закон (да, колеги, и тогава имаше протести, но не бяха толкова масови и не успяха да привлекат орловия ви поглед!), ние сме наясно, че поправките предоставят възможност за безразборно изсичане и застрояване на горите. Тук една скоба – не знам защо всички вносители и поддръжници на закона веднага започнаха да ни убеждават, че горите няма да бъдат изсечени веднага. Ние през цялото време сме против поправките, защото те ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ изсичането да започне. А нашият кратък житейски опит през тези 20 години преход показва, че когато нещо не е забранено, то е позволено. А за тези с много пари и недобре забраненото се превръща в позволено.

Та така, след приемането на закона, в магическия Фейсбук веднага се появи едно събитие, на което всеки можеше да покани всеки. Средно човек общува с между 200 и 500 „приятели” в мрежата, което много бързо прави 50 хиляди поканени. За неосведомените, това число не значи нищо, това е просто бройката на хората, които по една или друга линия се познават. Важно е числото на „заявилите присъствие”, които за няколко часа станаха над три хиляди. И така, след работа в сряда (да мили журналисти, ние не сме „безделници”, ние ходим на работа от 9 до 6, голяма част от нас вероятно изкарват повече отколкото изкарвате вие, голяма част от нас редовно плащат осигуровки, данъци, такси, билетчета и карти за „метрото” и за „ските” и всякакви други издръжки, които държавата, като една добра бивша, иска редовно от нас) на езерото Ариана се събраха няколко хиляди души, подготвени да се поразходят по платното и мирно и тихо да се разотидат. Важно уточнение е, че бяхме подготвили списък с правила и препоръки, с който всички бяха запознати, и които целяха мирното протичане на това леко забавно събитие. Понеже явно темата не е важна, а и организацията през Фейсбук не изглежда достатъчно сериозна, хванахме и органите на реда, и пресата леко неподготвени. Това ни позволи да прекараме достатъчно дълго на платното, за да привлечем внимание за следващия ден. Арестите от този първи ден бяха по-скоро с цел сплашване на протестиращите, отколкото укротяване на буйстващите.

Протестът първоначално беше отразен от нас самите, после разни агенцийки и сайтчета, които са достатъчно модерни, за да ползват свободно интернет видяха, че работата не е толкова нищожна, а накрая дори и някои от „опозиционните” големи медии си позволиха да пуснат по някоя и друга снимка с коментар. За улеснение на БНТ, бяхме избрали място под носа им, но тежката машина не успя да се задейства толкова бързо, че да изпрати веднага камера и микрофон. бТВ, които ни занимават по цели месеци с „любовта” си към природата, когато имат организирана и спонсорирана кампания, също прецениха, че е неуместно да реагират. Нова поне в четвъртък сутринта си направиха труда да викнат в студиото някаква мйекаща кака, която да си покрещи с „младия” червен левент Корумбашев пред глупавия водещ. Безсмислена шумотевица, но поне благодарим за вниманието. Междувременно Бойко каза от Пловдив, че никакви протести няма да пречупят политическата воля и законът ще остане в този си вид.

Почуствали силата и леко обидени на журналистите, а и на премиера, нямаше как в четвъртък да не повторим събитието. Пределно ясно ни беше, че този път полицията ще е по-добре подготвена, затова правилата на протеста бяха многократно повторени на участниците. Важно е да се отбележи, че на първия и втория протест нямаше пияни, дрогирани и агресивни участници. Това мисля, че дори и Цецо ще го потвърди като се върне от отпуска. Този път подкрепленията на полицията бяха пратени предварително и още преди да сме отворили по една бира (една-две бири не те слагат в графата „агресивен, пиян хулиган”) костенурките нинджа се бяха наредили по моста, готови да запазят обществения ред. Общественият ред обаче, както казах не е глупав, и много бързо успя да намери слабите места на веригата и да пробие полицейския кордон. Отново съвсем мирно и спокойно поседяхме на платното, повикахме си срещу Цеко и Бойко, поцелувахме полицаите, после ги побутахме на погото и за има-няма час-час и половина се разотидохме на по-забавни места. Един от полицейските коне най-добре описа приятелската атмосфера, еректирайки под дългокосата си униформена ездачка. Мир и любов!

Този път медийната колегия реагира по-адекватно, имаше камери и микрофони със всякакви цветове, които с голям кеф тичаха след всеки задържан, за да могат после да покажат колко динамичен е бил протестът. На сутринта по тв блоковете ни обърнаха малко повече внимание, но отново бяха викнали хората от организациите да кажат какво искаме ние. Явно им е трудно да си представят, че в този модерен свят толкова много хора могат да се организират без лидери и водачи. Еми можем, това е положението. бТВ със всичките си гледни точки, оцениха протеста на поредно място по важност, след снимките от „граждани” с неправилно паркирали автомобили, двете „агресивни” помиярчета в Изток и „новооткритите” злоупотреби в Пирогов. Те също бяха поканили викащата кака да обяснява защо законът е хубав. БНТ пък бяха дали думата на един от основните организатори на протеста, Емо Фаса, който директно ни противопостави на спортуващите и скиорите и ни обяви за някаква зелена пасмина без искания и цели. А по Нова Бойко проплака да не пречим на софиянци да се приберат по родните си места в петък вечер. И ни успокои, че бой няма да има.

Така, след два успешни и общо взето весели протестни дни на Орлов мост, дойде петък, когато нещата започнаха да вървят надолу. Събитието във Фейсбук беше на лице още от предишната вечер, искането за вето върху вече приетия закон беше поставено като основна цел и в крайна сметка управляващите можеха много лесно да предотвратят протестните действия само с една дума на президента, после да дообсъдят недомислиците си в закона и накрая да гласуват изменена и подобрена версия. За съжаление, те явно прецениха, че през лятото ще е трудно да съберат колегите си от басейните, а през септември ще е късно вече да започне сечта за нови писти. Затова изровиха старите брошурки, намериха „водачите” и ги поканиха на „преговори”. Тук едно уточнение, еко организациите протестират срещу този закон от вече 6 месеца и очевидно са прекалено слаби сами по себе си, щом досега не са успели да привлекат вниманието на премиера. Това някак си е убягнало на великите мозъци зад Бойко, и те са решили, че именно тези момченца трябва да бъдат привикани на преговори. Това също е убягнало на „социалната” Ани Салич, която слъзливо призова „организаторите” да пазят екипа на бТВто от хулигани. Явно впечатлени от мускулите и назидателния тон, а може би и леко заслепени от оказаната им чест, тези момченца се договориха от името на протестиращите и обещаха да направят каквото могат, за да спрат протестите. След като се разбраха с тези няколко случайни минувачи, дадоха ги по телевизията, пуснаха Миро да обещае, че ще наложи вето, напук на Конституция, закони, ранг, старшинство и президент, дадоха ги на Сашо Диков да им повика „приятелю, и кво”, нашите управляващи решиха, че са си опекли работата и накараха по-корпоративните медии да обявят как Бойко отново е реагирал на място и бързо-бързо е постигнал мир.

Но не би. Това, че нашите майки и бащи, и баби и дядовци вярват на всяко нещо написано във вестник, или казано от екрана, ни е научило да сме особено скептични към всякакви скрити договорки. Юристите сред нас веднага цитираха Конституцията, обясниха разликата между изпълнителна, законодателна и президентска власт и помогнаха формулировката на протеста да се изясни дори и за Сашо Диков и неговите приятели – искаме вето, искаме президентът да го наложи и искаме Цеко долу от Алеко. Малко тъпо се получи с едното от момчетата, които ходиха до премиера. Той опита да обясни във Фейсбук какво са говорили и какво са постигнали, но веднага беше обявен за предател, продажник и какво ли още не. А той реално беше постигнал това, за което неговата организация се беше борила през последните шест месеца.

За съжаление след всички тези развития, протестът вече придоби огромна зрелищност и започна да привлича всякакви сърфисти, които искаха да се пуснат по вълната на недоволството. В петък вечер на Ариана се беше събрала очевидно по-възрастна маса от предишите два дни. Имаше пияници и агресори, разни боксьорчета и момчета с качулки. За първи път имаше „оратори” с мегафони, които опитахме да поосвиркаме, но понеже вече бяхме тълпа, а не протестиращи, след няколко думи започнахме да аплодираме. А те говореха глупости и небивалици в смешния си опит да изпълнят „лидерския” си дълг и да спазят обещанието си, дадено няколко часа по-рано. Понеже и органите на реда (като го пиша това все се сещам за оня влюбен кон в началото) също са свикнали да не вярват на обещания, този път си бяха докарали и водното оръдие, бяха си сложили и оградките на моста, явно и те бяха дали обещание за спокойствие. И за да не им развалят хаира, „организаторите” с мегафоните, приканиха тълпата да отиде при президента и да си поиска ветото лично. Придвижването на няколко хиляди души от Орлов мост до Дондуков няма как да не предизвика смущения в трафика, но колегите журналисти го обявиха като поредното планирано „блокиране”. Глупостта на „ораторите”, гордостта им от внезапната слава, не им позволи да предвидят, че вместо да успокоят страстите, с призива си ще всеят само по-голям смут. Междувременно, още преди да тръгнем по жълтите павета, една катафалка на Нова, следвана от една на бТВ прецениха, че е по-лесно да минат напряко през тълпата, вместо да убедят полицаите да ги пуснат да излязат директно на платното. Иначе са устати журналистчетата. След безумното им отразяване на протестите от предишните дни, тази им наглост беше заслужено освиркана. Но това Ани Салич не го спомена в плачевната си проповед.

На Дондуков вече ситуацията беше тъжна и разочароваща. Двама-трима дядовци се напрягаха на мегафоните, прозирайки в нас светлото бъдеще на България. Някакви по-млади еколози се опитваха несвързано да формулират някакви мисли. Момчета със скрити лица обикаляха „трибуната”. Разни залитащи глупаци скандираха „Президентът педераст”, „Молотов” и подобни откраднати от футболните агитки „лозунги”. Едно момиче коментира, че президентът може да е всякакъв, стига да си върши работата, което не беше прието особено приятелски от околните „протестиращи”. Няколко екзалтирани посивели чичовци обявиха Бойко за „мутра” и „крадец”. Някакво очевидно пияно боксьорче обясняваше по телефона как само да го снимали и щял да пробие през полицаите и да отиде на срещата си пред Халите. Достатъчно символично, събранието на жълтите павета нямаше нищо общо със събранието на белите плочки на езерото Ариана.

След двайсетина минути прекарани пред БНБ, тълпата взе да се омърлушва, стана й скучно, ораторите очевидно не бяха от най добрите, а и мегафончетата им бяха от тия по-слабичките, за пред стотина човека публика. И беше пусната новата глупост – да се върнем на Орлов мост и да го блокираме отново. В този момент, на мен започна да ми идва вповечко и просто се отбих към градинката пред театъра, за да продължа вечерта си по по-приятен начин. През умния си телефон и магическия Фейсбук видях, че някакво момче с камера от бТВто го били набили. Както викахме през първите два дни – „без агресия”! Да нападаш журналист е абсолютно недопустимо, от която и продажна медия да е. Но ако това момче, с разбитото носле, си беше направило труда да дойде да погледа протеста през предните два дни, щеше да знае, че не сме го удряли ние, младите от мирния протест. Ударил го е някой като него – случайно минаващ, решил да повика в тълпата, да се порадва на шоуто, да каже на някой, че е педераст и боклук, и после да седне да си догледа мача.

Протестът продължава и вероятно ще събира все повече хора. Тълпата ще расте, а идеята все повече ще губи тежестта си пред зрелището, което медиите и провокаторите ще се опитват да правят. Затова нека поне тези, които сме там от първия ден, да запомним, че искаме вето върху промените в Закона за горите, наложено от Президента Росен Плевнелиев, съобразено със законите и Конституцията на Република България. Без агресия!

-----------

Това писмо от участник в протестите получихме на редакционната си поща. Публикуваме го без никаква редакторска намеса.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!