Една нощ в ареста, без да съм направил нищо

Христо Христов Христо Христов е един от 8-те арестувани през третия ден на протеста срещу промените в Закона за горите, който беше на 15 юни. OFFNews.bg получи писмото му чрез електронната си поща. Веднага след като изпрати писмото си, Христо отиде на делото по случая. Преди минути той разпространи съобщение: Делото мина. Съдията отмени акта и отсъди, че полицията е действала несъстоятелно. Ако някой ви каже, че не сме народ и не сме солидарни дайте му линка на групата, ако сте отчаяни, сами и ви е страх, пишете в групата. Публикуваме текста на Христов, защото е типичен пример за избирателните арести, които полицията направи в първите дни на протестите. Два дни вече изпусках протеста, имах ясна и обоснована позиция по въпроса, но служебните и семейни задължения ме възпираха. На 15.06.2012 г. в малкото ми свободно време реших да се присъединя и изразя позицията си. ........ (Б.р. - В този пасаж Христо описваше събития от протеста, които нямат отношение към случая. Същинският разказ започва надолу.) На тротоара тълпата спря, пак познатите скандирания, песни, химна с цяло гърло... Така, докато не погледнах часовника и не установих, че вече час съм там. Трябваше да тръгвам. Отделих се от тълпата и уверено закрачих, след петдесетина метра усетих присъствието на две следващи ме фигури, имах време да съобразя, че се намирам в центъра на София на оживена алея и едва ли това може да е кой знае какъв проблем. До момента, в който една ръка ме сграбчи и бутна надясно, сигурно инстинктивно съм я отблъснал, защото това което видях беше един човек на метър от мен, който държеше в силно треперещата си ръка карта за легитимация, от другата също, но още по-притеснен човек, пак показващ ми подобна карта. "Документи, рутинна проверка" и т. н. присъедини се трети служител. Зауспокоявах и тримата, които трепереха като листа, подадох лична карта и се заговорихме, възможно най-приятелски и уважително. Взеха да поотпускат. "Защо протестирам, кой съм, какво уча, кой защо"...  Накрая като че ли даже минахме на една вълна. Единият кротко сподели: "Какаво правиш при тия - ти си свестен, така ще го отнесеш". Аха ми го подметна и към мен се приближи човек с радиостанция и продиктува "Христо Христов, ЕГН ......." отсреща ясно се чу "Той е ..." и да видиш как поне 10 униформени с доста нервни тикове ме наобиколиха. "Хвърлил си бутилка, а? Айде с нас, дай ръцете!" Изстинах, събрах, колкото мога акъла си: "Станала е грешка, моля ви. Нали има камери ще видите..." - Айде с нас! Уговорих се да не ми слагат белезници и че ще дойда с тях да им покажа, на записа къде съм аз. Хайде в клетката и газ към районното. Там: "Чакай тук"... "Пазете го"! Не знам какво ми стана, за 30 секунди стопих леда със суетящите се полицаи, обясних им няколко имена на улици, цялото име на закона за горите, няколко вица, смешки, ама ... "7 за акта за неподчинение и един за хулиганство". От няколкото погледа към мен разбрах кой е хулиганът, позволих си даже на висок шеговит тон, разхождайки се напред-назад, да ги поправям: "Не съм хулиган бе, хора, стига глупости". Накрая останах сам. Привикаха ме на бюрото: "Тук подпиши и тук, не ти трябва адвокат за 24 часа, ама да не кажеш, че аз не те карам да не искаш". Пообърках се, писах "не искам", оправих на "искам". Нещо в тона на полицая се стегна: "Сваляй връзките, последно обаждане -  едно само по закон"! Уфффф, Зори не вдига. Вдига колегата и му обяснявам стенографски - арестуван съм, прередете смените... Мамка му, Зори ще ме чака, набирам пак... - Остави телефона, само едно.... - Ама с жена ми няма връзка... "Остави го", крещеше вече мъжката едрият чичо от улицата. "Добре, може ли после само вие да ú кажете", извадих най-сърнешкия поглед. "Може, дай номера", почти приятелски отговори друг, бях застанал незабележим за "шефа" и след това пак опис, ключове, телефони. Оставиха ме за малко. Влезе заблуден служител: "Ти писа ли обяснение? Айде пиши!" Любимо... Запретнах ръкави. След 2 минути влиза другият: - Еиййй, какво направи бе, защо му даде, сега знаеш ли колко трябва да висим... Изчакаха ме, дадоха ми копие от това, че съм задържан, какво съм имал и какво искам.  "Задържан по чл.55" - това се четеше само. Хайде на "трамвая". Нощ е, не може там, хайде в клетката. Смърдяща дупка 2 на 2, без грам въздух, два дъсчени нара, неспираща вода от тоалетната, едър мъжага. Вода, ако искаш от бутилките на пода, вече пито от тях, одеялата с пласт мазна кир. "Тук повърна един циганин, има и един ИТ за 1,5 гр. трева, ааа, ето го." Оказаха се свестни - лаф, лаф. Айдеее и още един, по двама на нар... Едрият се оказа доста приятен, бая потрил наровете на арестите, с гаранция, с грабежи, даже накрая се оказа и с убийство. Та започна "сега един ще махнат, кой ли ...?" Изведоха го за малко да му оправят документите. Връща се с "Пич за теб идва адвокат пратиха кола, чух го." Изведоха човека с тревата. Признал си всичко по бързата. На другия приятелката му остави вода и сандвич с бележка "Обичам те. Ще те чакам. До утре!"- Ееиййй топлина. И той от протеста - ударил репортер на бТВ, сега бинтован с изкълчено рамо, едвам седи. На едрия не му пукаше, просна се и заспа. Оставих нара на другия, застанах на ъгъла, от опит знам че и седнал мога да дремна, а и скоро ще идва адвокатът. Всичко утихна, само водата от тоалетната не спираше. Застудя. Разходки, дремване, студ. Супер много време... Разходки, дремване, студ. Супер много време... Схващане, студ... Навън се размърдаха. Ведро лице на вратата: - Христо Христов ти за какво си тук? Осъзнах, че аз обвинение не съм чел: "Айде някой от вас да ми каже, че аз не знам"- малеее, аз ли говоря така? След час: - Айде, ела! Ето ти акт - дребно хулиганство, подпиши! - Няма, не съм виновен, нищо не подписвам. Искам камери и записи, бутилката и отпечатаци! - Не може. Това е акт. Няма такова разследване, няма стъкла! Осъзнах, че ме обвиняват за хвърлена стъклена бутилка.... Обяснения най-човешки: "Аз не пия алкохол, откъде бутилка бира?" Накрая можело само възражение. Нямало как да не приема акта. Пък и този акт не бил досие, я 100 лв., я 300 - все тая, какво толкоз? - Айде звънни на жена си! Звъня. Вдига и пита: - Знаеш ли какво ми причини...? - Ама Зори нямаше как... До 7 часа сутринта ме е търсила на изключения телефон и в полицията. В полицията не знаели къде съм. От 23 до 7 часа сутринта аз съм без следа за нея... За първи път от 15 години. В 10 часа Калин Георгиев заявява, че всички са освободени. А от мен няма следа. 31 часа без сън 19 часа без храна и вода. Накрая не пих, само защото ме беше страх да не оставя следи върху бутилка. Делото ми е от 15 часа. Съдът е празен. Изправям се пред съдията. Разказвам версията си. Научавам, че съм бил разпознат. Питам от кого, къде...? "Полицай един", има показания, чувам за пръв път. - "Как да го оборя?", питам. Оказва се, че със свидетели, ама не съм писал за такива във възражението така че и свидетели не може. Питам може ли със запис на камери: - Не може, много е дребно. А парчета стъкло като доказателство срещу мен няма ли? - Не може, много е дребно! "Е, как????", искам все пак да разбера как да докажа, че не съм виновен. - Няма как, полицай е казал! "Аз съм тук и на тезата на полицията има друга теза. Как да я докажа -  моята дума срещу тази на един полицай", продължавам да питам. - Аааа, аз съм съдия не адвокат, не мога да кажа... Айде бе 100 лв. и даже не влиза в досието. - Съжалявам нищо не сам направил, нищо не плащам и вина не приемам. Разрешиха ми утре да заведа двамата познати. Дано... ------ Б.р.: Христо вече разпространи съобщение, че делото е минало успешно. В дясната лента на OFFNews.bg, под панела за Фейсбук, има линк с надпис: "Подай сигнал, напиши новина". От него се отваря форма, чрез която можете да ни изпращате снимки, видео и вашите новини - както за протеста, така и за други събития.