93 г. от Гладомора: Ненаказаното зло се завръща и взема нови жертви

Всяка година третата събота на ноември е Ден за почитане на паметта на жертвите на Гладомора в Украйна от 1932–1933 г.

На този ден украинците в Украйна и по света скърбят за невинно загиналите, измъчени до смърт от глад.

На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България признава Гладомора в Украйна като акт на геноцид и се присъедини към десетки държави в процеса на възстановяване на историческата справедливост.

Съвременният човек през XXI век трудно може да си представи и осмисли ужаса на това мащабно злодеяние. Гладът в Украйна не е бил следствие от природно бедствие, суша или лоша реколта.

Изтезанията с глад като инструмент за наказание e изобретение на специалните служби на СССР.

В епоха на сталинска индустриализация за украинците бяха създадени условия за масов глад. Специално създадени отряди имаха задачата да изземат от хората цялата им реколта, дори и последното парче хляб. Селската търговия, икономическата основа на живота на украинските земеделци, е била забранена. Изкуствено бяха блокирани села и цели райони, без право на придвижване, особено там, където селяните са се съпротивлявали на насилствената колективизация, на принудителната национализация на тяхната земя, добитък, оборудване и запаси от жито. Важно е да се направи и паралел – нещо подобно преживяват и българските земеделци след идването на съветската власт и създаването на Българската народна република.

Заличаването на частното земеделие бе тежък удар за много български стопани, принудени да приемат правилата на социалистическата планова икономика и колективното, често нерентабилно, селско стопанство.

В условия, при които украинските семейства са оставени без храна, без средства за препитание и оцеляване, съветските власти строго наказват дори опитите им да намерят по заснежените и замръзнали колхозни ниви остатъци и отпадъци от реколтата. Дори за няколко класа жито или един картоф се прилагаше най-високото репресивно наказание – разстрел.

Подло, жестоко и цинично е да доведеш до смърт чрез глад хората с гените на земеделци, свикнали векове наред да изхранват себе си, но и да осигуряват хляб и за другите. От векове Украйна е била „житницата на Европа“.

1933 г. се превърна за Украйна в най-страшната катастрофа, която постави украинската нация на ръба на изчезване. Според различни оценки от 7 до 10 милиона украинци са загинали тогава. Истинският размер и мащаб на престъплението обаче все още са внимателно скрити в архивите от съветския период в страната, която е наследник на СССР.

Ужасяващо е това, че оцелелите, които по чудо са се спасили, трябваше да продължават да мълчат, под заплахата да бъдат екзекутирани за споделената истина. Да се говори свободно за Гладомора става възможно едва след възстановяването на независимостта на Украйна през 1991 г. По това време бяха събрани много свидетелства на очевидци и жертви. По същото време започна национален процес на обществено обсъждане и изучаване на темите за Гладомора в нов исторически дискурс: като акт на геноцид срещу украинския народ.

Изкуственият глад като репресивен инструмент на съветския тоталитаризъм не е подминал и

българските общности в Южна Украйна

които векове наред са оформяли икономическия и културния облик на региона. След присъединяването на югозападните райони на Одеска област към СССР през 1946–1947 г. съветските власти пречупиха съпротивата на заможните земеделци в българските селища по сценария на Гладомора от 1933 г. На селата с българско население са наложени завишени норми за доставка на зърно, а десетки селища са добавени към списъците с „черни дъски“. По този начин отново се въвежда продоволствена блокада и забрана за свободно движение на селяните. Архивните проучвания показват, че в някои български общности в Северното Приазовие загива една трета от населението, а в някои села в Таврия загубите достигат 60–80%, загинаха най-малко 60 хиляди души.

Ръководството на СССР умишлено и съзнателно дезориентира световната общност от онова време, отричайки глада в Украйна и отказвайки помощта, предлагана от множество неправителствени организации и чуждестранни украински общности. Но въпреки това в европейския печат се появява информация за ужасните престъпления на сталинизма. Подобни публикации откриваме и в български вестници от този период. По-специално, на 10 ноември 1933 г. вестник „Българска независимост“ публикува резолюция-протест на украинските емигранти срещу изкуствения глад в Украйна. Украинските емигранти се обръщат към тогавашното българско правителство с молба да помогне за спасяването на украинския народ от престъпление на сталинизма.

Но в глобален план тези усилия на украинската емиграция и будни хора по света не оказват никакво влияние върху репресивната политика на сталинския режим, нито върху политиките на техните правителства по отношение на СССР.

Злото остана ненаказано

Днес светът е изправен пред нова проява на геноцид. И отново той е резултат на реинкарнираната руска имперска политика срещу Украйна. Военната доктрина на Кремъл има за цел да унищожи украинската нация като такава. Да унищожи украинската идентичност, култура и език. За да направят това, окупаторите убиват и депортират украинци, разрушават градове, горят украински книги и ги подлагат на студ и глад. За целта се подготвя нов репресивен сценарий – насилствено депортиране на украинци от окупираните от Русия украински територии и преселването им в Сибир, както вече беше направено с милиони украинци по време на Съветския съюз.

Но защо се случва така, че през XXI век, в центъра на Европа, една държава нападна друга? Има ли все още нации в Европа, които приветстват войната, насилието и геноцида? Защо се появи нов диктатор, чиито престъпления остават ненаказани?

Много добре знаем отговора: защото ненаказаното зло винаги се завръща

Ето защо победата на Украйна и наказването на виновните са важни не само за нашата страна – те са важни за целия свят. И именно затова Украйна цени помощта на международните партньори. И затова призоваваме за по-голяма решителност в преследването на днешните престъпления на Кремъл, както и за засилване на сътрудничеството в рамките на международната коалиция за възстановяване на справедлив и траен мир.

Следете новините ни в GoogleNews