Бунтът на джензитата

Десетки, а може би и стотици хиляди хора изпълниха Триъгълника на властта в столицата и околните улици вечерта на 1 декември. Сред тях имаше хиляди младежи, „джензита“, студенти като мен, а също и ученици.

Това са протестите на нашето поколение, това е нашето време, в което показахме, че няма да оставим разни преяли със злодеяния мутри да управляват родината ни.

В социалните мрежи протестът се определя като „най-големия“ след протестите през 2013 г… Гражданското общество се събуди и това е прекрасна новина, която няма да заглуши трагичното отразяване от страна на националните телевизии, за които няма разлика между провокатори и мирни протестиращи.

Протестът не беше просто срещу бюджета за 2026-а, а срещу корупцията и кражбите на една самозабравила се управляваща клика. Не случайно основното мото е „Gen Z is coming“ („Поколението Z идва“).

Уж отраснали в Тик-Ток и за мнозина разглезени и нищо незнаещи младежи и девойки, всъщност младите хора вчера показаха, че са будни и са готови да се борят за свободата и демократичното бъдеще на България.

Това, което се случи вчера, е факт, който не може да се пренебрегне. Какво обаче ще последва? Крайни маргинални политици вече се възползват от протестиращите и се опитват да печелят дивиденти на гърба им. Костадин Костадинов официално подкрепи протестите. Вярвам, че целите на партията му не са се променили.

Те ясно заявяват, че държавите от БРИКС са пример за демокрация, че България няма място в НАТО, че са обменили много „добри практики” от срещата на „Възраждане“ с партията на Путин „Единна Русия“ в Москва.

Такива политици желаят точно обратното на демокрация. Защото без съмнение Русия на Путин е тоталитарна държава. Там едва ли ще видим такива масови протести. При най-малкия „гък“ срещу властта се озоваваш с глоба, съд и няколко „хубави“ години „на топло“... по-точно „на студено“ в някоя сибирска каторга.

Затова не вярвам, че Костадинов подкрепя протестиращите срещу мафията, корупцията и олигархията. Неговият ход е точно „да се прикачиш“ към вече необоримия факт на стотиците хиляди души, изпълващи улиците до късно през нощта.

Много е важно обаче да помислим какво желаем от бъдещето като млади хора. Вероятно Пеевски и Борисов ще паднат. Ще има нови предсрочни парламентарни избори. И после какво? На този важен въпрос трябва да си отговорим и то преди деня, в който ще пуснем бюлетина в урните.

Ако желаем България да бъде демократична страна, в която се спазва върховенството на закона и правото; ако желаем нашите деца да растат в свободна държава, която зачита правата на другите хора, в която има човечност и милосърдие, самите ние няма симпатизираме на крайностите и на радикалните групировки.

Когато вчера видях онези маскирани момчета с черно облекло и арогантно поведение да палят кофи за боклук пред централата на ДПС, се уплаших и отвратих. Има разлика между мирен протест и провокации, целящи да го очернят. А после дойдоха новините за ранени и пострадали…Е два ли е голяма разликата между поведението на тези агитки и „Луковмарш“ например.

Радвам се обаче на хилядите мирно протестиращи мои съграждани. Обикновени ученици, студенти, които, освен че искат по-добро бъдеще за страната си, чупят всякакви рамки и са далеч от лицемерието и пошлостта на мнозина от управляващите. Бунтът на младите не беше партиен протест, нито беше режисиран. И това е най-красивото.

Следете новините ни в GoogleNews