Малко география или защо не можем да имаме 12 000 км писти

Димитър Беров,

31-годишен, еколог по образование и професия, скиор и планинар по призвание

В Австрия има 12 000 км ски писти, а у нас са в пъти по-малко, тръбят през последната седмица привържениците на поправките в Закона за горите. Тезата им бе повторена дори от премиера Бойко Борисов.

Сметката за 12 000 км писти в Австрия не е съвсем вярна, защото в това число са включени пистите за ски бягане и просеките, свързващи пистите.

Но дори и да не се вглеждаме в тази подробност, един кратък поглед върху географията на България ни дава представа колко е голяма разликата между реалността и ски-мечтите.

Авторът Димитър Беров работи в БАН.

Кратък географски анализ на височинната структура на страната ни

Провокиран от безраборната дискусия ‘за и против ски туризма в България’ и неумелото и откровено манипулативно ползване на факти и цифри от защитници на ‘благото на регионите’ , реших да направя един кратък анализ на няколко елементарни фактора, които определят възможностите на страната ни за развитие на ски туризъм. Бидейки по образование и професия биолог и еколог и работейки в БАН, където освен с медийни скандали и ‘свързване на двата края’, се занимаваме и със сериозна наука, имам техническата възможност и данните да извърша едно такова упражнение. Фактът, че от ранна детска възраст карам ски в планините ни, а в последните години стигам и до крайности като 50 дни на ски в годината, ми дава достатъчно основания да смятам, че познавам спецификата на проблема.

Използвани данни за анализа

Резултатите, които виждате в този кратък анализ са базирани на изчисления, идващи от дигитални карти на надморската височина на страната ни, получени от обработка на сателитни измервания и заснемания на територията ни - подробни данни с висока резолюция, покриващи всички ъгълчета на страната ни. По същество, територията на страната ни бива разделена на полигони с измерени площи, попадащи в различни категории в зависимост от надморската си височина. За опростяване на изчисленията в този анализ полигоните са групирани през сто метра надмроска височина, започвайки от диапазона 0-100 метра, и завършвайки с 2900-3000 метра надморска височина(м.н.в.). Изчисленията са извършени в програмите Arc GIS и MS Excel.

Фиг. 1 Топографска карта на България, изпозлвана за този анализ (източник ИБЕИ–БАН)

Разпределение на надморските височини по територията на България

Във фиг. 2 съм визуализирал резултатите от този анализ - по хоризонталата са отбелязани надморските височини на територии в страната, по вертикала - процент от общата територия на страната ни, със съответната надморска височина.

Фиг. 2 % Разпределение на площи в България по надморска височина

Както сами можете да видите, огромен процент от територията на страната ни е с надморска височина < 1000 метра, а най-често срещаните надморски височини са в диапазоните между 200 и 600 метра.

В Таблица 1 съм направил изчислението какъв процент от територията на страната ни е с надморска височина по-голяма от същите тези групи височини като във фиг. 1. Цели 50% от територията на страната ни е с надморска височина по-малка от 400 метра, 15% от територията ни е с надморска височина по-голяма от 1000 метра, едва 1,05% от територията ни е по-висока от 2000 метра, височини над 2500 метра имат едва 0,18% от страната ни. Планинска държава ли сме, достойна да конкурира по планински релеф страните в Алпите? Сами си направете този извод.

Таблица 1 % от територията на България с надморски височини, по-големи от зададени граници

Подходящи географски условия за ски туризъм в България

Да се върнем на казуса със ски курортите и къде могат те потенциално да се появят в страната ни. Поради липса на реални данни за климатичните особености на страната ни, като например средна продължителност на дните със снежна покривка над определена дълбочина (дни в годината със снежна покривка от Х см), не мога съвсем точно и обективно да дам оценка за това къде колко е рентабилно да има ски курорти. Това, което мога да направя е на базата на ежегодишно прекараните от мен 50 дена на ски в планините ни, да включа моите наблюдения за наличието на сняг в този анализ. През последните 5 години, в ски курортите ни писти, намиращи се под около 1500 м.н.в. не функционираха пълноценно преди падането на достатъчно сняг някъде през януари месец. Обикновено тези долни части на курортите затваряха някъде към средата на март, когато пролетните затопляния стапяха снеговете. Така на тези надморски височни ски сезонът имаше продължителност от 2 до 2,5 месеца на година. Курортите със системи за изкуствен сняг като Банско, Боровец, Пампорово и Чепеларе успяваха да удължат ски сезона по тези ниски писти, като отваряха пистите през средата на декември и продължаваха да работят до края на март - сезон от около 3 -3,5 месеца. На базата не тези мои субективни наблюдения мога да приема, че писти на височини < 1500 метра е нерентабилно да бъдат правени в страната ни поради прекалено късия туристически сезон, през който едва ли могат да се реализират достатъчно печалби, които да изплатят нужните инвеститиции. Този факт, при това го приемам с уговорката, че въпросните курорти имат съоръжения за изкуствен сняг, които пък от своя страна допълнително оскъпяват изграждането и експлоатацията на курортите.Приемам че тези разсъжения са много неточни, но все пак дават някаква отправна точка, за да продължим анализа на горните цифри.

Какъв процент от територията на страната ни е е по-висок от 1500 метра надморска височина? 4,9% ! Това са териториите, които теоретично и без да се взима предвид други основни геоморфоложки фактори на релефа (наклон, изложеност по географските посоки др.), са подходящи за ски курорти в България! Ако бъдем реалисти и искаме да разчитаме на естествена снежна покривка в тези бъдещи курорти и сезон, по-дълъг от 2 месеца, долната граница не би трябвало да бъде по-малка от 1800 м.н.в. (1,8% от площта на страната ни), а защо не и 2000 ( 1,05% от площта на страната ни). Подходяща страна ли е България за развитие на големи ски курорти? Имаме ли потенциала да сме конкуренция и алтернатива на Алпите като ски дестинация? Преценете сами. Основен фактор, определящ задържането на снега по планинските склонове, е влиянието на слънцето - колкото повече слънце огрява склоновете на планината, толкова по-бързо се топи снегът по тях. Практическото изражение на това е добре известно на всички, които караме ски в планините - на южни склонове снегът е по-малко като количества през цялата зима, задържа се по-кратко и се разтопява по-бързо. Това е добре известно на строителите на ски курорти, поради което основната част от пистите по света и у нас се строят на северните склонове на планините.

Какво е практическото отражение на този факт върху потенциала за развитие на ски курорти? От горната сметка за % площи би следвало да изключим територии с южно изложение. Имайки предвид типичната структура на високите ни планини - Рила, Пирин и Стара Планина, които са разположени линейно от изток на запад и имат основно южни и северни склонове, най-елементарната и груба аритметика която можем да направим е да изключим половината площи на планинините ни от тези сметки. Това оставя 2,45% от територии над 1500 метра надморска височина, 0,9% от територии над 1800 метра надморска височина и едва 0,525% над 2000 м.н.в. България е страна с огромно бъдеще в ски туризма и заслужава развитието на ски курорти да основен държавен приоритет, в който държавата да налива стотици милиони? Преценете сами..

Допълнителни фактори, неанализирани в този текст

Всички, които караме ски, знаем, че освен от сняг имаме сериозна нужда и от гравитация, която да ни тегли надолу по снежните склонове. Гравитацията работи за нашето ски удоволствие, когато теренът е с определен наклон. Обикновено ски се карат комфортно при наклони по-големи от 5 градуса ( за зелени писти за начинаещи), до 30-35 градуса (за черни писти) и до 40-45 градуса (за откачени фрирайдери, ходещи по планински кулоари далеч навътре в планината). Може да се приеме условно, че наклони на терена между 5 и 35 градуса са оптимални за ски писти. Допълнително условие е терените с тези наклони да имат достатъчно голяма дължина, за да може върху тях да се изградят използваеми писти.

Остава и най-интересната част от това цяло упражнение, а именно - къде точно на картата на страната ни са тези площи с надморска височина над 1500, 1800 или 2000 м.н.в., с не южно изложение и с наклон между 5 и 35 градуса, какви площи с такива характеристики в момента за заети от гори, от алпийска растителност, колко процента от тях са в национални паркове и резервати и съответно там по закон не може да се развива ски инфраструктура. Сигурен съм, такива оценки са извършени в големи подробности в комисията по горите към НС, преди да решат че има голяма необходимост от стимулиране на развитие на ски туризма в България.

Един друг много сериозен фактор, който също би следвало да се взима предвид при такъв анализ, е бъдещето на климата в България във връзка с прогнозираното затопляне на планетата ни. Количественото измерение на тази тенденция е един доста сложен научен въпрос, но като цяло климатолозите са приели граници на затопляне, на базата на които се правят прогнози как ще се изменят неща като продължителност на сезоните, средни месечни и годишни температури, сумите и вида на валежите и други подобни климатични фактори. Подробна информация за тези предвиждания можете да намерите в докладите на Панела по промени в климата към ООН. За България такива прогнози и анализи се извършват от метеоролозите, работещи в НИМХ-БАН. Пример за такъв доклад можете да намерите тук. По всяка вероятност предвидените в тези климатични оценки промени са най-същественият фактор, който трябва да се вземе предвид, когато говорим за бъдеще на ски туризма в България. В най-мрачните сценарии на тези предвиждания територията на Южна България в близките сто години ще придобие климат по-близък до този на Гърция, отколкото до този в момента. По-меките сценарии предвиждат намаляване на валежите от сняг (и дъжд), скъсяване на зимния сезон, увеличаване на средни и екстремни температури през цялата година. Евентуалният резултат от тези процеси трябва да бъде оценен от професионалисти в тази област и да бъде основата за бъдещата стратегия на страната ни за развитие на ски туризма. Не можем да оставим в ръцете на некомпетентни ски инвеститори и политици с лобистки интереси и четиригодишен мандат на управление да правят преценката на такива важни променливи, и да дават насоките за бъдещето използване на последния голям природен ресурс на България - горите ни. Не и ако ще бъдем една съвременна европейска държава с мисъл за бъдещето. В рамките на този кратък анализ няма как се реши лесно и бързо влиянието и на тези комплексни фактори. Надявам се все пак, това да помогне на повече хора да се замислят над темата и да приемат с повече скептицизъм и съмнение смелите изказвания на манипулативни и некомпетентни представители на инвеститори, които се опитват да внушат на обществото ни, че България има огромен потенциал за развитие на ски курорти. Оставям истинският и краен анализ в ръцете на експертите, които, сигурен съм, работят в нашите министерства и държавни агенции и изготвят професионални анализи, на базата на които правителството ни взема решения за бъдещето на страната ни. Дотогава отворете туристическите карти на планините Рила, Пирин, Стара Планина и Витоша и вижте сами къде се намират така описаните от мен подходящи за ски туризъм площи. Загледайте се и в границите на кои природни и национални паркове и резервати попадат те - територии, в които според сега действащите в страната ни закони е даден приоритет на опазването на природата в естествения ú вид и не могат да бъдат изграждани нови ски курорти. Вижте кои градове и села са в съседство, и чиито жители имат възможността да изберат и друг път на развитие, ако се окаже, че досега са били лъгани, че пред тях има светло бъдеще като ски курорти. Това ще ви даде добра идея къде в близките години ще са горещите точки на бъдещи конфликти ‘за и против ски курортите’ и какви могат да бъдат последствията от взимането на прибързани решения.

Още по темата

25/06/2012 България

Дер Щандарт: Българите бранят душата си

25/06/2012 България

Депутат на ГЕРБ разследван за конфликт на интереси

Следете новините ни в GoogleNews