Малко география или защо не можем да имаме 12 000 км писти

Последна промяна на 23 юни 2012 в 10:48 69898 78

Снимка: Авторът

 

Димитър Беров,

31-годишен, еколог по образование и професия, скиор и планинар по призвание

В Австрия има 12 000 км ски писти, а у нас са в пъти по-малко, тръбят през последната седмица привържениците на поправките в Закона за горите. Тезата им бе повторена дори от премиера Бойко Борисов.

Сметката за 12 000 км писти в Австрия не е съвсем вярна, защото в това число са включени пистите за ски бягане и просеките, свързващи пистите.

Но дори и да не се вглеждаме в тази подробност, един кратък поглед върху географията на България ни дава представа колко е голяма разликата между реалността и ски-мечтите.

Авторът Димитър Беров работи в БАН.

Кратък географски анализ на височинната структура на страната ни

Провокиран от безраборната дискусия ‘за и против ски туризма в България’ и неумелото и откровено манипулативно ползване на факти и цифри от защитници на ‘благото на регионите’ , реших да направя един кратък анализ на няколко елементарни фактора, които определят възможностите на страната ни за развитие на ски туризъм. Бидейки по образование и професия биолог и еколог и работейки в БАН, където освен с медийни скандали и ‘свързване на двата края’, се занимаваме и със сериозна наука, имам техническата възможност и данните да извърша едно такова упражнение. Фактът, че от ранна детска възраст карам ски в планините ни, а в последните години стигам и до крайности като 50 дни на ски в годината, ми дава достатъчно основания да смятам, че познавам спецификата на проблема.

Използвани данни за анализа

Резултатите, които виждате в този кратък анализ са базирани на изчисления, идващи от дигитални карти на надморската височина на страната ни, получени от обработка на сателитни измервания и заснемания на територията ни - подробни данни с висока резолюция, покриващи всички ъгълчета на страната ни. По същество, територията на страната ни бива разделена на полигони с измерени площи, попадащи в различни категории в зависимост от надморската си височина. За опростяване на изчисленията в този анализ полигоните са групирани през сто метра надмроска височина, започвайки от диапазона 0-100 метра, и завършвайки с 2900-3000 метра надморска височина(м.н.в.). Изчисленията са извършени в програмите Arc GIS и MS Excel.

Фиг. 1 Топографска карта на България, изпозлвана за този анализ (източник ИБЕИ–БАН)

 

Разпределение на надморските височини по територията на България

 

Във фиг. 2 съм визуализирал резултатите от този анализ - по хоризонталата са отбелязани надморските височини на територии в страната, по вертикала - процент от общата територия на страната ни, със съответната надморска височина.

Фиг. 2 % Разпределение на площи в България по надморска височина

 

Както сами можете да видите, огромен процент от територията на страната ни е с надморска височина < 1000 метра, а най-често срещаните надморски височини са в диапазоните между 200 и 600 метра.

В Таблица 1 съм направил изчислението какъв процент от територията на страната ни е с надморска височина по-голяма от същите тези групи височини като във фиг. 1. Цели 50% от територията на страната ни е с надморска височина по-малка от 400 метра, 15% от територията ни е с надморска височина по-голяма от 1000 метра, едва 1,05% от територията ни е по-висока от 2000 метра, височини над 2500 метра имат едва 0,18% от страната ни. Планинска държава ли сме, достойна да конкурира по планински релеф страните в Алпите? Сами си направете този извод.

 

Таблица 1 % от територията на България с надморски височини, по-големи от зададени граници

 

надм вис.

% от територията

>0

100.0000

>100

99.9611

>200

91.2695

>300

68.4458

>400

50.0876

>500

38.9830

>600

33.0648

>700

27.7415

>800

23.2327

>900

19.2545

>1000

15.6243

>1100

12.5149

>1200

10.0980

>1300

8.0776

>1400

6.3671

>1500

4.9048

>1600

3.6759

>1700

2.5826

>1800

1.8573

>1900

1.3673

>2000

1.0501

>2100

0.8083

>2200

0.6225

>2300

0.4663

>2400

0.3213

>2500

0.1858

>2600

0.0812

>2700

0.0224

>2800

0.0049

>2900

0.0007

     

Подходящи географски условия за ски туризъм в България

Да се върнем на казуса със ски курортите и къде могат те потенциално да се появят в страната ни. Поради липса на реални данни за климатичните особености на страната ни, като например средна продължителност на дните със снежна покривка над определена дълбочина (дни в годината със снежна покривка от Х см), не мога съвсем точно и обективно да дам оценка за това къде колко е рентабилно да има ски курорти. Това, което мога да направя е на базата на ежегодишно прекараните от мен 50 дена на ски в планините ни, да включа моите наблюдения за наличието на сняг в този анализ. През последните 5 години, в ски курортите ни писти, намиращи се под около 1500 м.н.в. не функционираха пълноценно преди падането на достатъчно сняг някъде през януари месец. Обикновено тези долни части на курортите затваряха някъде към средата на март, когато пролетните затопляния стапяха снеговете. Така на тези надморски височни ски сезонът имаше продължителност от 2 до 2,5 месеца на година. Курортите със системи за изкуствен сняг като Банско, Боровец, Пампорово и Чепеларе успяваха да удължат ски сезона по тези ниски писти, като отваряха пистите през средата на декември и продължаваха да работят до края на март - сезон от около 3 -3,5 месеца. На базата не тези мои субективни наблюдения мога да приема, че писти на височини < 1500 метра е нерентабилно да бъдат правени в страната ни поради прекалено късия туристически сезон, през който едва ли могат да се реализират достатъчно печалби, които да изплатят нужните инвеститиции. Този факт, при това го приемам с уговорката, че въпросните курорти имат съоръжения за изкуствен сняг, които пък от своя страна допълнително оскъпяват изграждането и експлоатацията на курортите.Приемам че тези разсъжения са много неточни, но все пак дават някаква отправна точка, за да продължим анализа на горните цифри.

Какъв процент от територията на страната ни е е по-висок от 1500 метра надморска височина? 4,9% ! Това са териториите, които теоретично и без да се взима предвид други основни геоморфоложки фактори на релефа (наклон, изложеност по географските посоки др.), са подходящи за ски курорти в България! Ако бъдем реалисти и искаме да разчитаме на естествена снежна покривка в тези бъдещи курорти и сезон, по-дълъг от 2 месеца, долната граница не би трябвало да бъде по-малка от 1800 м.н.в. (1,8% от площта на страната ни), а защо не и 2000 ( 1,05% от площта на страната ни). Подходяща страна ли е България за развитие на големи ски курорти? Имаме ли потенциала да сме конкуренция и алтернатива на Алпите като ски дестинация? Преценете сами. Основен фактор, определящ задържането на снега по планинските склонове, е влиянието на слънцето - колкото повече слънце огрява склоновете на планината, толкова по-бързо се топи снегът по тях. Практическото изражение на това е добре известно на всички, които караме ски в планините - на южни склонове снегът е по-малко като количества през цялата зима, задържа се по-кратко и се разтопява по-бързо. Това е добре известно на строителите на ски курорти, поради което основната част от пистите по света и у нас се строят на северните склонове на планините.

Какво е практическото отражение на този факт върху потенциала за развитие на ски курорти? От горната сметка за % площи би следвало да изключим територии с южно изложение. Имайки предвид типичната структура на високите ни планини - Рила, Пирин и Стара Планина, които са разположени линейно от изток на запад и имат основно южни и северни склонове, най-елементарната и груба аритметика която можем да направим е да изключим половината площи на планинините ни от тези сметки. Това оставя 2,45% от територии над 1500 метра надморска височина, 0,9% от територии над 1800 метра надморска височина и едва 0,525% над 2000 м.н.в. България е страна с огромно бъдеще в ски туризма и заслужава развитието на ски курорти да основен държавен приоритет, в който държавата да налива стотици милиони? Преценете сами..

Допълнителни фактори, неанализирани в този текст

Всички, които караме ски, знаем, че освен от сняг имаме сериозна нужда и от гравитация, която да ни тегли надолу по снежните склонове. Гравитацията работи за нашето ски удоволствие, когато теренът е с определен наклон. Обикновено ски се карат комфортно при наклони по-големи от 5 градуса ( за зелени писти за начинаещи), до 30-35 градуса (за черни писти) и до 40-45 градуса (за откачени фрирайдери, ходещи по планински кулоари далеч навътре в планината). Може да се приеме условно, че наклони на терена между 5 и 35 градуса са оптимални за ски писти. Допълнително условие е терените с тези наклони да имат достатъчно голяма дължина, за да може върху тях да се изградят използваеми писти.

Остава и най-интересната част от това цяло упражнение, а именно - къде точно на картата на страната ни са тези площи с надморска височина над 1500, 1800 или 2000 м.н.в., с не южно изложение и с наклон между 5 и 35 градуса, какви площи с такива характеристики в момента за заети от гори, от алпийска растителност, колко процента от тях са в национални паркове и резервати и съответно там по закон не може да се развива ски инфраструктура. Сигурен съм, такива оценки са извършени в големи подробности в комисията по горите към НС, преди да решат че има голяма необходимост от стимулиране на развитие на ски туризма в България.

Един друг много сериозен фактор, който също би следвало да се взима предвид при такъв анализ, е бъдещето на климата в България във връзка с прогнозираното затопляне на планетата ни. Количественото измерение на тази тенденция е един доста сложен научен въпрос, но като цяло климатолозите са приели граници на затопляне, на базата на които се правят прогнози как ще се изменят неща като продължителност на сезоните, средни месечни и годишни температури, сумите и вида на валежите и други подобни климатични фактори. Подробна информация за тези предвиждания можете да намерите в докладите на Панела по промени в климата към ООН. За България такива прогнози и анализи се извършват от метеоролозите, работещи в НИМХ-БАН. Пример за такъв доклад можете да намерите тук. По всяка вероятност предвидените в тези климатични оценки промени са най-същественият фактор, който трябва да се вземе предвид, когато говорим за бъдеще на ски туризма в България. В най-мрачните сценарии на тези предвиждания територията на Южна България в близките сто години ще придобие климат по-близък до този на Гърция, отколкото до този в момента. По-меките сценарии предвиждат намаляване на валежите от сняг (и дъжд), скъсяване на зимния сезон, увеличаване на средни и екстремни температури през цялата година. Евентуалният резултат от тези процеси трябва да бъде оценен от професионалисти в тази област и да бъде основата за бъдещата стратегия на страната ни за развитие на ски туризма. Не можем да оставим в ръцете на некомпетентни ски инвеститори и политици с лобистки интереси и четиригодишен мандат на управление да правят преценката на такива важни променливи, и да дават насоките за бъдещето използване на последния голям природен ресурс на България - горите ни. Не и ако ще бъдем една съвременна европейска държава с мисъл за бъдещето. В рамките на този кратък анализ няма как се реши лесно и бързо влиянието и на тези комплексни фактори. Надявам се все пак, това да помогне на повече хора да се замислят над темата и да приемат с повече скептицизъм и съмнение смелите изказвания на манипулативни и некомпетентни представители на инвеститори, които се опитват да внушат на обществото ни, че България има огромен потенциал за развитие на ски курорти. Оставям истинският и краен анализ в ръцете на експертите, които, сигурен съм, работят в нашите министерства и държавни агенции и изготвят професионални анализи, на базата на които правителството ни взема решения за бъдещето на страната ни. Дотогава отворете туристическите карти на планините Рила, Пирин, Стара Планина и Витоша и вижте сами къде се намират така описаните от мен подходящи за ски туризъм площи. Загледайте се и в границите на кои природни и национални паркове и резервати попадат те - територии, в които според сега действащите в страната ни закони е даден приоритет на опазването на природата в естествения ú вид и не могат да бъдат изграждани нови ски курорти. Вижте кои градове и села са в съседство, и чиито жители имат възможността да изберат и друг път на развитие, ако се окаже, че досега са били лъгани, че пред тях има светло бъдеще като ски курорти. Това ще ви даде добра идея къде в близките години ще са горещите точки на бъдещи конфликти ‘за и против ски курортите’ и какви могат да бъдат последствията от взимането на прибързани решения.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-55

90

theprofet

05.01 2018 в 10:53

Много добър анализ, убягнал ми е когато сте го публикували.
Лошото е, че онези 80% нито ще го прочетат, нито имат умствения потенциал да го осъзнаят.

В България всичко се прави ден за ден, а ако може за един ден да избием цялата инвестиция - най-добре. Това може би е свързано с мафиотската специфика на бизнеса ни.

Бизнесмени натрупали крупен капитал с честен труд почти няма, а може би и съвсем. Няма мисъл за устойчив и конкурентен бизнес, а единствено за бързо развъртане на най-често крадения капитал и бързо реализиране на печалби.

Може би така наречените ни бизнесмени осъзнават, че няма да умрат от естествена смърт и бързат да подсигурят родата до 9-то коляно преди да бъдат поръчани.

1008

89

дедо Емо

04.01 2018 в 11:03

Не съм нито природозащитник нито скиор.Щом ски сезона ни е 2,5 месеца колко месеца е морския ,пак толкова.А през другото време що не направим селски и исторически туризъм.Като сте умни в БАН не се ли сещате че в България може да има само селско стопанство ,туризъм и отчасти ит.технологии и най вече логистика ,на кръстопът сме.А не да се правят проучвания колко може да се окраде от Белене и подобни.

1000

88

Даниела Николова

03.01 2018 в 22:31

За тези, които смятат че "малко повече писти" няма да създадат проблем, моля запознайте се с фактите, че 48 % от територията на Пирин се отваря за строене на писти.
Опитват се да представят проблема, че е за или пртотив строеж на лифт, а той е за 48 % от Пирин!

А пистите са пълна еко-катастрофа. През лятото приличат на строителна кариера за добив на камъни. Отвратителни са.

И при положение, че ще се ползват 2-3 месеца в годината- много по-добре е да развиваме друг вид туризъм.

И честно, по-добре да бяха хотели, отколкото писти.

1000

87

StefVT

01.01 2018 в 02:21

Аз пък като се замисля един Египет примерно каква огромна територия има, а колко е назад в ските в сравнение с малка Австрия...

Това е за другаря по-долу, който смята че територията е най-важна.

08.03 2016 в 10:52

Много интересна статия!
Може и поради това, че прочетох статията по диагонал, но не видях автора да отбелязал, че територията на България е с 27 115 квадратни километра по-голяма от на Австрия. Превръщайки го в проценти - мерилната единица в статията, се получава 32 процента (32%)повече територия!
Което по мое мнение си е значителна разлика - близо 1/3 повече територия. :)

08.02 2015 в 12:19

А защото трябва да е лифт кабинка не можели да е забчата железница като в Швейцария примерно защо витоша ски е превзела всички планини

23.01 2015 в 12:28

Всичко това е много добре, не подлагам на съмнение сметките. НО, как ще се променят тези сметки, ако ски пистите по всички курорти (тези над 1500м, с наклон и тн.) се увеличат с 10-20%. Как се ще се отрази това на сметките Ви?! Забележете, и с милиметър не вкарвам темата за строене на хотели и тн, само за разширяване с 20% на ски зоната.
Много ме дразни, че хората сравняват България и Австрия както си искат - там било високо, тук не, там имало полу-резервати и междинни зони, а тук не и тн. Всеки си ги тълкува тия "факти" като дявола евангиелто. От мой личен опит, знам че в Австрия има много писти и курортни селца на сравнително ниска надморска височина, там си е основно вискока, иглолистна, дървестна разстителност. Колко процента от дърветата се изсичат за средностатистическа писта?! Как този процент ще повлияе на резерватите и тн, което в крайна сметка си е административно понятие, което може да търпи известна промяна. Потретвам, никъде не говоря за и не искам да има строене на хотели и тн, само за разширяване на пистовите и слагане на лифтове към тях. Хотелите са си долу в градовете и селата.

23.01 2015 в 12:22

Боби, сравнението ти с Германия е почти добро и даже потвърждава тезата на автора. Защото Цугшпице е висок горе-долу колкото Мусала и съответно Гармиш може да се сравнява с Боровец, и обратното. Само че Боровец е на 42-ия паралел, а Гармиш на 47-ия. Демек Гармиш е много по на север и съответно се "радва" на много по-дълга зима, по-ниски температури, отколкото Боровец, което и предопределя доколко по-добри дадености има България от Германия.

Освен това всеки, който е бил поне веднъж в Алпите знае каква огромна разлика има в растителността. Даже имам приятели, които ме питат "какво им харесваш на тия Алпи, виж ги какви са сиви, не са зелени като нашите планини".

И така идваме на въпроса откъде ще им излезе сметката на инвеститорите. Еми то е ясно, сами сметнете колко много пари ще изкарат от сеч и дървен материал, при това качествен. Защото при нас няма как да се направи писта или съоръжение, без да се сече.

А за хората, които искат решение и не приемат само да се критикува, ще кажа едно решение. Първо нека се оптимизират съществуващите в момента съоръжения и после да се мисли за сеч. Защо двуседалковите лифтове не станат четириседалкови и защо неработещите лифтове, просто не заработят?