Как се опитаха да забранят ДПС през 91-ва и не успяха

Тези дни стана ясно, че в интернет скорост набира подписка за забраната на ДПС като противоконституционна партия. Създателите на подписката, която е създадена на 8 август, искат незабавно сезиране на Конституционния съд, който да разгледа статута на партията и това дали той противоречи на Конституцията. 

Подобно дело веднъж е гледано в съда. Това е било и първото дело, което Конституционният съд разглежда веднага след определянето на състава му на 3 октомври 1991 г. Само седмица по-късно - на 8 октомври, по искане на 93 народни представители от Седмото велико народно събрание, е образувано дело №1/1991. На 4 ноември 1991 година е внесена допълнителна молба от 53 депутати от 36 Народно събрание.

В искането си за обявяване на противоконституционност на ДПС депутатите се позовават на два текста от Конституцията, приета през август същата година:

Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. (чл.11, ал 4.)

Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. (Чл. 44., ал. 2).

В крайна сметка съдът не излиза с решение по казуса, тъй като съдиите са на различно мнение. За да бъде прието едно решение в КС за него трябва да са гласували повече от половината от общо 12 конституционни съдии. В състава на съда по това дело тогава влизат 11 души. Петима от тях отхвърлят тезата за противоконституционност на ДПС, докато останалите шестима са на противоположното мнение. Излиза така, че въпросът противоконституционна партия ли е ДПС остава без отговор, след като производството е прекратено.

Искането

Освен за противоконституционността на партията, депутатите искат произнасяне на съда във връзка с регистрацията на партията и участието ѝ в избори като сдружение с нестопанска цел, а не като партия.

Във второто искане се твърди, че независимо от това в какво качество ДПС е участвало в изборите, то е изградено на етническа и верска основа, извършва дейността си на турски език, провежда политика на етническа асимилация на българомохамеданското население на религиозна основа, както и дейност, насочена към етническо и религиозно противопоставяне на населението.

Съществуването на ДПС на етническа и верска основа се обосновава с членската му маса, която се състои от 99% хора с турско етническо самосъзнание или принадлежи към ислямското вероизповедание. Депутатите посочват и териториалното разположение на ДПС - в районите, в които преобладава турскоезичното и мюсюлманското население. Депутатите смятат, че дейността на ДПС е насочена към „обособяване на съответното население в затворена, отделена от българската нация общност“ и че с дейността на движението се „развиват и насърчават отделни видове автономии, които в крайна сметка водят до административна (и политическа) автономия.“

Депутатите поставят и искане за нелигитимност в избора на депутатите от ДПС.

Мнението на ДПС

От партията на Ахмед Доган, съвсем естествено, отхвърлят твърденията в иска. На първо място от ДПС оспорват компетентността на КС (довод, с който шестимата конституционни съдии, отхвърлили искането за противоконституционност, се съгласяват) за това дали той трябва да се произнесе по статута на движението – дали то е партия или сдружение с нестопанска цел. Като довод те посочват, че регистрацията на партията е станала на 26 април 1990 г. по ф.д. № 2574/90 на Софийския градски съд. ДПС преди това не е имало юридическа регистрация като юридическо лице, независимо от наименованието "движение".

От ДПС правят и тълкувание на цитираните по-горе текстове от Конституцията. Относно образуването на политически партии на етническа, расова или верска основа, от ДПС излагат разбирането, че тази забрана засяга момента на образуването на дадена политическа партия, а не членската маса, присъединила се към политическата партия впоследствие.

От ДПС се аргументират, че по този начин подобна забрана би обхванала и „българската народност“, а що се отнася до "верската основа" - при наличието на такава забрана не биха могли да съществуват христяндемократически или христян-социални партии. По отношение на втория текст, който включва хипотезите за заплаха за териториалната цялост на страната, от ДПС се аргументират, че в тази посока трябва да има установени действия на отделни физически лица и тези им действия да са определени като престъпления от Наказателния кодекс.

Съдът

Петимата съдии, които отхвърлят тезата за противоконституционност на ДПС са: Асен Манов – председател на съда, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев.

В тълкуването на чл. 11, ал. 4, който се отнася до съставянето на партии на верска и етническа основа, те коментират, че текстът от Конституцията има охранителен, а не забранителен характер. Според тях целта е да не се допусне създаването и функционирането на политически партии в ограничени рамки, какъвто обаче случаят с ДПС не е, защото в партията влизат, както турци и мюсюлмани, така и българи и християни.

Според шестимата съдии ДПС не е противоконституционна, защото има консолидиращ фактор и обединява тези, чиито права и интереси, са накърнени в едно тоталитарно минало.

В този смисъл не може да се приеме, че ДПС е образувано и функционира в ограничените рамки на съответна група, образувана на етнически и/или верски принцип, съществува само заради тази група и изгражда политическата си платформа върху ценности и идеи, които принадлежат само на известна затворена общност, аргументират се още част от съдиите.

Те се позовават и на Устава на ДПС, според който член на ДПС може да бъде всеки български гражданин, като членството не е обвързано с принадлежността "към дадена етническа и религиозна общност", а изгубването на българско гражданство води до прекратяване на членството. Уставът не допуска и прояви на национален шовинизъм, реваншизъм, ислямски фундаментализъм и религиозен фанатизъм – неща, които са обявени и в предизборните платформи на ДПС.

Съдиите се аргументират и с факта, че в ръководния орган на партията – Централния съвет, членуват лица, „които категорично не се идентифицират като принадлежащи към определена етническа или верска общност.“

„Следователно не може да се счита, че членската маса на ДПС се състои изключително от лица, принадлежащи само към една група, сформирана на етническа или верска основа. Това се потвърждава и от състава на парламентарната група на ДПС в 36 Народно събрание“, аргументират се съдиите.

Според тях обаче, може да се постави под съмнение разбирането на ДПС за това, че суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност на страната се гарантират главно чрез гарантиране на правата и свободите на човека и малцинствата. С това обаче не можело да не се вземе предвид, че движението не пренебрегва основни начала на Конституцията, каквито са суверенитетът, неприкосновеността на териториалната цялост и националната сигурност.

Особено мнение срещу „конституционната реалност на ДПС“

Съдиите Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев са на друго мнение.

Според тях „Партия, която обсебва изцяло политическото пространство в рамките на дадена част от населението с общи етнически или религиозни характеристики, и то само заради притежаването на тези характеристики, очевидно осуетява проявлението на политическия плурализъм“.

Според мотивите им текстът от Конституцията, която налага забрана за образуване на партии на верска и етническа основа е част от защитата на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията.

„Съхраняването на националното и държавното единство на България е историческа задача и основна ценност, защитавана от Конституцията. Конституцията я преднамира. Тя не е възникнала при приемането на Конституцията и не е създадена от нея. Конституцията само я провъзгласява“, се казва в мнението им.

Според тях организация, която има "дезинтегриращото действие на политически организации, формирани и функциониращи в затворените рамки на една общност, образувана по етнически или верски признак, е противоконституционна по дефиниция, защото формира политическа воля в рамките на една общност и в интерес на тази общност, като по този начин я противопоставя на останалата част от населението".

Съдиите се позовават на факта, че в Конституцията доминира принципът на защита на индивидуалните права, като тя не предвижда „предоставянето на колективни политически права на етнически или религиозни групи“.

Позовават се и на Международния пакт за гражданските и политическите права, който е ратифициран от България през 1976 г. Според него свободното сдружаване на малцинства, обединени от определен признак е възможно, но, според тълкуването на съдиите, това не може да става чрез образуването на политическа партия, която застрашава националната сигурност.

„Може да се заключи също така, че като се схваща като част от една система от разпоредби, предназначени да защитят националното и държавното единство на България ("националната сигурност" в най-широк смисъл), чл.11, ал.4 от Конституцията налага "ограничение", което не противоречи на общопризнатите принципи и норми на международното право, съответно на международен договор, по който България е страна“, се казва още в особеното мнение.

Според тях международното право не предоставя изрично колективни политически права на етнически и религиозни групи.

И още аргументи за противоконституционността на ДПС: Визирайки възродителния процес, съдиите смятат, че партията се появява като следствие от период на тоталитарно управление, което е налагало рестрикции спрямо определена част от българското население. „Грубото посегателство на основни човешки права, вкл. насилствена смяна на имената на тези граждани, се извършва по отношение на споменатите групи, определени по етнически и верски признак. Протеклото през 1989 г. масово изселване в Република Турция става от лица, принадлежащи към това население“, обясняват те и посочват, че стремежът за защита на тези хора е естествен и справедлив, като появата на ДПС представлява „компенсаторен акт на самоидентификация“.

Според тях обаче възстановяване на „пълноправното положение на "мюсюлманското население" е в известен смисъл цел на движението“.

В подкрепа на тезата си те цитират текстове от прокламираните от ДПС ценности и платформи: "Възвръщане на гражданското самочувствие на мюсюлманското население на територията на НРБ като пълноправни граждани"; "Приобщаване на мюсюлманското население към социално-икономическия и обществено-политическия живот на НРБ (движението се заражда преди 1989 година, когато в действие е конституцията от 1971 година, бел. ред.)"; "Изучаване на турски език в началните, основните и средните училища и възстановяване на специалността "турска филология", "Издаване на литература, списание и вестник на турски език"; "Организиране на предавания по радиото и телевизията, концерти на местни състави на турски език"; "Създаване на мрежа от културни клубове на малцинствата".

Съдиите се съгласяват, че в партията има и членове християни, принадлежащи на българския етнос, но това се оправдава с факта, че „едва ли може да се допусне, че конституционната разпоредба изисква стопроцентова членска маса на дадена политическа партия, състояща се от лица, принадлежащи към съответната общност.

Съдиите се позовават и на решение на ЦИК от изборите за Народно събрание, от което става видно, че ДПС е получило мандати в тези райони на страната, които са населени с граждани с турско етническо самосъзнание.

Дейността на ДПС потвърждава направените изводи за етническия характер на партията. Става въпрос предимно за законодателната инициатива на партията, която касае именно малцинствата.

В подкрепа на тезата си съдиите се позовават и на изявление на първия демократично избран президент Желю Желев от 3 ноември 1991 г., който казва: "За съжаление констатираме, че съществуват известни действия на някои ръководители и активисти на ДП С, които противоречат на уверенията им, че служат единствено на националните интереси... Такива действия са недопустими и аз категорично ги осъждам. Проблемите на нито една етническа или религиозна общност не биха могли да се решат чрез самоизолация и затваряне. Още по-малко по пътя на дискриминацията. Възстановяването на правата на българските турци не трябва да води до ограничаване правата на българите. Конституцията и законите са еднакво задължителни за всички български граждани и всички държавни институции трябва да гарантират тяхното спазване..."

Възможен рестарт

Резултатът, получен при гласуването на 12-те съдии, не дава възможност да бъде постановено решение, поради което делото приключва с прекратяване и неяснота около „конституционната реалност на ДПС“.

Въпреки че КС е заседавал по подобно искане, няма пречка подобен казус да бъде разгледан отново, но ако едно евентуално бъдещо искане бъде аргументирано с други мотиви. „Защото може да има факти, свързани с противоконституционна дейност, която идва, след като съдът вече се е произнесъл“, коментира пред OFFNews бившият конституционен съдия Димитър Гочев, който по време на това дело е бил съдия в Търговското отделение на Върховния съд, който се е занимавал именно с регистрацията на партиите. Точно тогава съдът е отказал регистрация на Партия за права и свободи.

„Обаче те се възползваха от един друг текст от Закона за политическите партии и влязоха в следващия парламент като движение, каквото са и досега. Тогава отказахме регистрацията на партията, защото личеше, че те са партия, съставена на етническа и верска основа. Нещо, което е забранено от Конституцията“, каза Гочев и обясни, че основанието за противоконституционност на една партия може да се търси освен в устава ѝ, но и в дейността ѝ.

Той припомни, че КС вече се е произнасял за противоконституционност на ОМО Илинден.
В случая с ДПС той обясни, че не може КС да се произнася по едно и също искане втори път. „Но тогава когато, основанието за искане за установяване на противоконституционност, не съвпада с основанията, които са били наложени в първоначалното искане, тогава няма такава забрана“, обясни Гочев.