"Аве, Цезаре!", новият филм на братя Коен, излиза по кината у нас днес и трябва да ви предупредя - не е това, което очаквате.
А какво е, ще речете, ами - или е по-добър, или е по-лош, но е малко вероятно да сте очаквали крайния резултат, затова е и много важно с каква настройка ще отидете - за пищна вечеря със салата, предястие, основно и десерт, или за нещо бързо на крак.
Филмът на четирикратните носителите на „Оскар” разказва за киноиндустрията в САЩ през 50-те години на миналия век, златната епоха на шестото изкуство. И по-точно зад кулисите на най-големите холивудски продукции и звезди. Там се сблъскваме с Еди Маникс (Джош Бролин), реално съществувала личност, останала в историята на киното като един от най-големите "fixer"-и (поправячи, закърпвачи, убийте ме, не мога да намеря адекватен превод). Това ще рече човек, който оправя бакиите на останалите.
А те не са малко. (тук внимавайте, започваме да разкриваме малки късчета от сюжета) Само в рамките на по-малко от 2 дни на Еди му изникват всевъзможно ситуации, всяка от които ако не бъде решена, може да доведе до провал на снимките или огромни скандали, и в крайна сметка пълна катастрофа. Сред тях са: отвличането на най-голямата звезда на Холивуд (в ролята Джордж Клуни) от комунистите, потулването на извънбрачното дете на "чистата като сълза" актриса-икона (Скарлет Йохансон), преквалифицирането на екшън герой в истински актьор (и опитите да го научат да говори), жонглирането с пресата и собствения си живот, и много други перипетии с остатъка от блестящия актьорски състав, включващ Джош Бролин, Чанинг Тейтъм, Тилда Суинтън, Рейф Файнс, Джона Хил и Франсис Макдормънд.
На пръв поглед може и да не звучи вълнуващо, но на втори - все още не е. Защото "Аве, Цезаре!" просто не е от този тип комедии на бързи обороти с непохватни главни герои и мръснишки майтапи. Хот-дог. Вместо това братя Коен ни поднасят пир от цял куп автентични и уникални персонажи, диалог от висша класа, щипка политико-социални коментари и тънки вметки на вътрешноведомствен кино хумор. Резултатът е изпипана до съвършенство и граничеща с документалното кино творба за... киното.
Което може да не се хареса на всеки. Филмът се простира в близо 2 часа време, но имах чувството, че са минали почти 3. Братя Коен са си позволили лукса на множество лениви и спокойни сцени и използването на различни снимачни подходи в стремежа си да представят възможно най-много лица на филмовата индустрия от 50-те. Някои кадри направо изглеждаха отрязани ей така, с ножицата, от класическите холивудски ленти, и залепени в тяхната.
Прецизна работа, казвам ви. Даже на моменти твърде педантична, дотам че само друг режисьор, сценарист или актьор би могъл да оцени на 100% всички майтапи, дилеми, намигвания и заемки. Но същевременно и достатъчно достъпен за непрофесионалисти.
В заключение ще кажа, че "Аве, Цезаре!" е високоинтелигентна комедия, едно от най-добрите произведения на братята, което е много по-различно от повечето филми по кината в последните години. Именно за това и идете да го гледате с нужната нагласа, най-добре привечер и без пуканки. Струва ми се профанно да се хрупат на него, това да не е "Отмъстителите", за Бога!
Пъхнете си малко синьо сирене в джоба и "Шардоне" в якето, служителите в киното нямат право да ви проверяват ;)
Още по темата
Политически некоректната истина на Георги Балабанов в „И балът продължава”
Режисьорът на "Рамбо" кандидатства за българско гражданство
Сензационният „Аномалиса” с една-единствена прожекция на СФФ (трейлър)































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Pornhub разкри руската братушка: Гледат основно трансджендър порно
Насилник крещял на жена си, докато я пребива: Аз казах ли ти, че ако ме излъжеш, ще те убия
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години