Защо руснаците бягат? Ценят плячката повече от службата

Странно изглеждащото бягство на руската армия в Украйна вече се е случвало. Това е руска традиция, която не се преподава в училище. Но тя съществува.

Преди време с известен потрес прочетох книгата, стъпила върху стотици документи, на Марк Солонин „22 юни 1941 – анатомия на катастрофата“. Неговото обяснение за смайващите военни успехи на германците в първите месеци на нахлуването в СССР е просто: бягали са презглава, влачейки награбеното. Първо бягат генералите и полковниците, натъпкали колите със своите любовници и с награбеното от населението. След тях хукват майорите и капитаните.

Характерното тогава – както и днес – е това, че офицерите хукват на изток без да оставят каквито и да е заповеди на редниците, старшините и лейтенантите, които остават на място. В книгата има описана покъртителна сцена как щабен автомобил, натъпкан догоре с трофейни чаршафи и юргани, спира насред бивака на обърканата войска. През отворения прозорец някакъв майор вика на войниците: „Тази война ще бъде дълга и трудна. Успех, молодци!“ – и отпрашва към тила.

Лишена от ръководство, съветската армия се превръща в замаяна тълпа, която или загива без всякакъв смисъл, или се предава.

Според официалната руска версия на историята, германците са стигнали до Москва, Ленинград и азиатските степи толкова бързо, защото са имали преимущество във всичко: самолети, танкове, оръдия, хора. Няма, обаче, такова нещо в архивите. Германците са имали по-малко от всичко. Дори повечето танкове, с които правят блицкрига в СССР, са трофейни – чешки и френски; легендарните „Тигри“ са били още предимно в заводите. В повече са имали само две неща: боен дух и организираност на бойното поле.

Днес е същото. Бяга армия, която има в повече от всичко – освен боен дух и организираност. Този път висшите командири, отново бягащи първи, ползват за целта хеликоптери. Но в крайна сметка те отново оставят на бойното поле объркана униформена тълпа, неспособна да води военни действия.

Защо става така?

Причините, през 1941 година и през 2022 година, са едни и същи. И тогава, и сега руската армия се намира на чужда територия. Тогава, тя бяга от територии, откъснати от Полша и от Балтийските републики през 1939-40 година, по силата на договора с Хитлер. Прясно превзети, тези територии се схващат като терени за плячкосване. Именно с това се занимават съветските военни през целия период до 22 юни 1941 година, вместо да провеждат мероприятия по укрепване на границите и организиране на тяхната отбрана. Смятайки себе си за обирджии, а не за военни, руските командири ценят плячката повече, отколкото службата. Затова, в критичния момент, се съсредоточават върху спасяване на награбеното, а не – върху носене на службата.

Днес руснаците се намират на територията на Украйна и също, както знаем от първия ден, се отдават на плячкосване. В техните глави най-важното нещо е да запазят награбеното, а не да демонстрират боен дух.

Относно другото липсващо нещо – организираност на бойното поле – то отново отсъства, както е отсъствало преди две поколения.

Причината е ясна: руското общество е хаотично общество. Както веднага забелязва всеки западен посетител, там нищо не работи, както трябва. В армията е същото. Никой никога не знае, какво точно става. Всички се юрват натам – юрваш се и ти. После всички се втурват в друга посока – хукваш с тях. Знаят, какво трябва да се случи, единствено висшите командири. Затова в настъпателната фаза на войната руснаците загубиха такова огромно количество генерали и полковници: те просто са принудени да бъдат най-отпред, за да обясняват, какво се иска. А когато те избягат, всичко свършва.

Как обаче обясняват своето поведение на вишестоящите, когато стигнат с плячката до Москва? И това знаем от книгата на Солонин: лъжат. Именно по техните лъжи, от 1941 година, е съставена официалната руска история. Тя твърди, че всички избягали са се изтегляли, за да не попаднат в обкръжение от десетките германски въздушни десанти. Според германските документи, обаче, на 22 юни 1941 година, както и в дните след това, в Русия не е извършен нито един такъв десант. Най-вероятно избягалите от Украйна генерали точно в момента предлагат на Путин някакви подобни лъжи.

Изобщо лъжата, както и хаосът, са постоянното състояние на руското общество. Всички лъжат всички и особено – началството. Лъжата води до друга характерна особеност: бутафорията. Всичко е бутафория, вкл. онези най-най оръжия, показвани по военните паради на Червения площад. Те са или макети, или съществуват в единични бройки, които да бъдат показвани на вожда. Затова на бойното поле се подвизават оръжия от 1950-те и 70-те години, които се натъкват на украинско въоръжение от 21-вин век. Затова и „легендарните“ дивизии (вкл. Таманската, разгромена от украинците онзи ден) се оказват „паркетни воини“.

Поради присъщия си хаос, лъжа и бутафория СССР загуби Студената война. По същите причини днес Русия губи Украинската война. След онази загуба, СССР се разпадна. След като руснаците осъзнаят размера на катастрофата в Украйна, Русия също ще се разпадне. Надяваме се – както се надявахме в началото на 1990-те години – че тя ще бъде наследена от прилични национални държави. Да видим.