Изборът на българското предложение за Оскар отново предвещава буря (видеа)

Както OFFNews вече писа младата българска актриса Мария Бакалова, номинирана за Оскар през 2020 г. за ролята си в "Борат 2" ще оглави журито, което ще избере българското предложение за номинация за чуждестранен Оскар тази година. Нормално е, в реда на нещата е именно човекът, единствената номинирана за най-голямата американска филмова награда българска актриса, да избира кой да е следващият, нали?

Един от филмите-претенденти обаче вече се отказва от състезанието поради "конфликт на интереси". Става дума за филма "Бягство" на Виктор Божинов.

Аргументите са семпли и лаконични:

"Филмова продукция БЯГСТВО е поставена в ситуация да се откаже от този конкурс поради възникнал конфликт на интереси. Един от членовете на селекционната комисия е част от снимачния ни екип, което поставя под въпрос коректността на процедурата", казват авторите на филма в писмото си. От екипа на "Бягство" имат съмнения дали това е правилният начин да се селектира българското предложение за ОСКАР.

"Намираме, че предпоставките за поредни спорове и междуособици в гилдията са налице и не искаме да участваме в състезание, чийто победител е предварително известен. Нещо повече – изборът на българското предложение по закон трябва да бъде направен от Националния съвет за кино, а не от селекционна комисия", заявяват режисьорът и продуцентите на "Бягство" Виктор Божинов, Галина Тонева и Кирил Кирилов.

В комисията, която ще избира новия претендент за Оскар е асистент-операторът на Антон Бакарски в "Бягство" Иван Чертов.

Ясно е, че екипът на "Бягство" провижда в "предизвестения победител" игралния филм "φ 1.618" на номинирания за Оскар за късометражен анимационен филм със "Сляпата Вайша" Теодор Ушев.

Новият му, вече игрален филм никой още не е виждал, той ще излезе по кината в България през есента. Докато "Бягство" българската публика вече гледа... Но - независимо от качествата на самия филм - е съвсем логично именно Ушев да ни представи на Оскарите, защото той вече е бил номиниран за тази статуетка, а и е част от Американската академия, както и самата Мария Бакалова. Все едно да имаме Нобелов лауреат за литература и да пратим на международен конкурс за най-добър писател някого другиго - нонсенс. Явно е, че и Мария Бакалова, и Теодор Ушев - по различни причини и независимо един от друг - са спечелили сърцата на Американската академия за кино изкуство и наука с таланта си (чрез чуждестранни продукции обаче, не български), вече са световно признати и обичани от кино-индутрията в САЩ имена и това, разбира се, има значение и увеличава шансовете им да бъдат реални конкуренти за статуетките Оскар. Не така обаче мислят създателите на "Бягство", а и много от кинодейците у нас. Може би и те са прави - ако винаги изпращаме на големите фестивали само произведения, зад които стоят сигурни и популярни имена - то как ще си пробие път новото българско кино, да речем? Макар че Виктор Божинов също не е на пазара от вчера.

Лошото в целия разговор е, че той оставя извън уравнението единственото важно - а именно - качествата на самите филми. Обсъждат се всякакви други аргументи и предразсъдъци, имена и съображения, а най-същественото - става ли филмът или не става - не е изобщо обект на дискусия.

Така или иначе всеки успех "навън" (особено около Оскарите) среща страхотна съпротива "вътре". Докато пробивът на Мария Бакалова беше оспорен не от кого да е, а от именития български театрален режисьор и неин учител в НАТФИЗ проф. Иван Добчев и това възмути местната арт-гилдия, (вижте текста ми "За Мария и Иван, но не онези от вица", бел.а.), то Тео Ушев оспори избора на журито, в което самият той беше участник - жури, пратило миналата година филма "Страх" на Ивайло Христов на Оскарите - филм с безспорни художествени качества.

Именно "Страх" беше изборът на българската комисия, вместо друг, поканен на фестивала в Кан и излъчен в програмата му "Особен поглед", безспорно добър, но и, според Ушев, по-комуникативен и конвертируем отвъд океана филм - "Жените наистина плачат" на Весела Казакова и Мила Минева, с участието на Мария Бакалова в главната роля. Аниматорът оспори категорично избора на "Страх" като нелегитимен и вдигна шум по медиите, макар самият той да е бил част от комисията, която е взела въпросното решение.

На всички, които милеят и се вълнуват от съдбата на българското кино им остана горчив вкус в устата от този скандал - талантливите хора по презумпция не бива да водят подобни войни помежду си, в този случай "учителите" (Ивайло Христов, Светлана Янчева, Емил Христов) бяха нападнати от учениците. Колкото и добри, прогресивни и успели навън да са - учениците би следвало да са от една страна на барикадата с учителите си - с добрите, с талантливите си учители - срещу посредствените калинки и връзкари, с които също е пълно и в българското кино. Остана и усещането, че самите дами, направили чудесния "Жените наистина плачат" не са създателки на тази негативна кампания.

Изобщо - стана обратното на случая с Иван Добчев и Мария Бакалова, където пък учителят си позволи да не хареса ролята и филма, в който участва ученичката му, как посмя?! И двата сюжета показват безспорно едно - България е малка страна и има болезнена нужда от признание. Хората на изкуството тук години наред бяха унижавани и подритвани от политическото статукво, бяха доведени до дъното на екзистенц-минимума и третирани неуважително като маргинали, просяци и тунеядци, бяха приканвани да свалят нивото си и задължавани да произвеждат долнопробни и нискокачествени халтури (чрез реформата в театъра, която индиректно се отрази и на сериалите - т.нар. актьори-мечки, участващи в недотам добри телевизионни продукции станаха ракети-носители за театралните представления, които бяха накарани да печелят в ниското, вместо да творят на високото) - като цяло интелигенцията и хората на изкуството бяха и са унищожавани системно и целенасочено. Затова и единствената ценност у нас остана признанието. А както обикновено става - то няма как да дойде отвътре (тук на завистта очите са прекалено големи и хората на изкуството рядко се подкрепят едни други), затова го чакаме с такова нетърпение отвън. 

В контекста на гореказаното - няма да му е лесно на тазгодишния български претендент за Оскар. Макар новото ни кино в момента да е най-подходящата ни визитна картичка пред света, да е много добро, на световно ниво, разпознаваемо по фестивали, награждавано и ценено, и да мие "срама от челото" на много неуспешни опити през последните години, и макар битката за смешните средства, които българската държава отпуска за производството му да става все по-кървава, съветваме читателите на OFFNews да изгледат претендентите за българското предложение за Оскар и да преценят сами. А какво по-хубаво, ако на "тепиха" има повече от един добър филм?!